мъчната си задача. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 23. // Напрегнатост, ожесточеност. Митя се сражаваше като истински войник — спокойно, трезво и обмислено, сякаш не можеше и в най-ярката горещина на боя да си позволи заради излишна разпаленост да пропусне някой добър удар. П. Вежинов,
НС, 179. — А, добре, че дойдохте, да решите спора. — Горещината на вашите „аргументи“ ни привлече. Б. Балабанов, Избр. п
II, 45.
— Друга (остар.) форма: горящина.
ГОРЕЩИЧКО нареч. Разг. Умал. от горещо. Такъв отпор се даде на техните изказвания, че им стана малко горещичко. Б. Обретенов, С, 177. Ротният командир даде заповед за окопаване... — Почна да става горещичко! — каза той навъсен. — Изглежда, че ни превъзхождат и по численост. П. Вежинов, НС, 56. Доста горещичко те критикуваха на събранието.
ГОРЕЩИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от горещ. По лицето на Валерия премина нещо като спомен, малко тъмен и горещичък. В. Пламенов, ПА, 35.
ГОРЕЩНИЦИ мн., ед (рядко) горещ-ник, м. Дните 15-17 юли (по стар стил 29-31 юли), които се смятат за най-горещите дни през годината. И сякаш спиртосани в тези горещници, / пак старчески крачим, ний младите грешници. Хр. Смирненски, Съч. П, 137. Дни на огнени горещници / палят столичния град. Хр. Смирненски, Съч. П, 108. Рано ранила майка му, / .. / Във петък, първи горещник, голяма ляба месила, месила и го опекла. Нар. пес., СбВСт, 73.
— Друга форма: горящник.
ГОРЕЩО нареч. 1. С изява на силни чувства, възторг, страст и под.; пламенно, разпалено. — Аз само тровя твоя живот, преча ти, по най-ужасен начин убивам твоето самочувствие. — Много добре знаеш, че това не е вярно! — отвърна горещо Алекси. П. Вежинов, БГ, 120. Тогава той Атанас Самоковеца става от миндерли-ка,.., слага ръка на сърцето си — горещо благодаря за голямото доверие да бъда първи кмет на свободен Пловдив! К. Странджев, ЖБ, 70. — Да живее Иван Александър! Болярите горещо поздравиха царя с този възглас. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 185. Старци се молят богу горещо. Хр. Ботев, 37. Не е ли за чудене, че в толко си време люде, които казват, че горещо любят България, успяха да направят едно твърде малко нещо? БТ сб. Пер. п I, 1860, 77.
2. Като сказ. опред. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат.: а) Означава, че някой усеща горещина. Стана ми много горещо, б) Означава, че някъде има горещина. — Много е горещо тука — каза той и извади кърпичка, за да отрие потното си чело. Ст. Дичев, ЗСI, 381. Капнаха само няколко капки, облакът отмина, припече слънце и стана още по-горещо. Й. Йовков, СЛ, 107. Беше горещо. Тръгнахме и се упътихме към една лятна къпалня. Ал. Константинов, БГ, 12.
в) Означава, че някой изпитва неудобство; напрежение. На Балачев му стана горещо под взрива смях. Н. Антонов, ВОМ, 87.
— Когато в Пеща взе да им става горещо, гледаха само как да се измъкнат. П. Сла-вински, ПЩ, 295. Всички погледи се насочиха към мене* Аз усещах да ми ставма горещо, свих се на стола.. Кр. Григоров, Р, 47.
г) Означава, че някъде има напрежение. Преди войната минаваше за прогресивен, държеше сказки против расизма и употребата на алкохол, но щом стана горещо, ожени се за дъщерята на един депутат. Ем. Манов, БГ, 14. Започнаха блокади с картечници по кръстопътищата, с полицейски кучета и престрелки по дворовете. Тогава Коста Парашкевов реши, че става прекалено горещо и трябва да се бяга при партизаните от отряд „Васил Левски“. РД, 1959, бр. 256, 3.
ГОРЕЩЯ, -йш, мин. св. йх, несв., прех. Остар. Правя нещо да стане горещо; наго-рещявам, нагрявам. Смелото хлапе беше помагач на Пиетро и на мене, горещеше ни нитове. Б. Шивачев, ПЮА, 219. Тези [горящите] ся турят в закрити железни съдове, които силно горещят, освободеният при това газ ся събира най-напред в железен резервоар, после с тръби ся прекара в тези места, гдето е потребен за освещение. И. Гюзелев, РФ, 14.
ГОРЕЩЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Давам външен израз на силните си изживявания, обикновено като говоря разпалено; паля се. Комсомолците се събираха пред Сипковото кафене и до късно приказваха, горещяха се и се заканваха на превратаджиите. Г. Караславов, ОХ IV, 514. Една вечер Благоев прочете програмата, в името на която щяха да се борят. Дълго спориха и се горещиха. И за земята, и за фабриките, и за обществената собственост. В. Геновска, СГ, 258. Каква вечеринка! Песни, декламации, томбола, американско наддаване -.. И сред този весел и радостен въртоп се мярках и аз някъде там, декламирах, горещях се от възторг и вълнение... К. Калчев, ПИЖ, 32. Хората като че ли имаха непреодолима нужда да се горещят на всякаква политическа тема. Г. Караславов, Избр. съч. П, 211. // Лесно и бързо бивам обхващан от силни чувства, на които давам външен израз; бързо се разпалвам, лесно се паля. Той познаваше добре средата, между която живееше, не хвърчеше по небесата, не се горещеше, а с опитността на възрастен човек обмисляше всеки въпрос спокойно, основно. СбАСЕП, 313. // Ядосвам се, гневя се. И трябва да ти кажа.., че ако не уведомиш другарите от комитета що вършиш със сръбския консул, аз ни най-малко не съм задължен да пазя
