2. Който е част от гората, от дърветата в гората. Но той пееше тихичко, сладичко, повечето на себе си и приличаше на голям черен бръмбар, изхвръкнал след дъжд изпод горските листа. Елин Пелин, Съч. II, 84. Зеленото горско клонче, което Борис Гла-ушев си донесе в бащиния дом, започна бързо да вехне, градският въздух не му понасяше. Разтъжи се Ружа в града, в новия си дом. Д. Талев, И, 377. На заник слънце веч / преваля. Сетен лъч / из облак дрипав, чер / се мерне нейде там — / над горски вършини / и чезне без следа. Ц. Церковски, Съч. I,
251.
3. Който се намира в гората. На брега, до самата вода, имаше малка горска къщурка, направена от борови греди. Ал. Бабек, МЕ,
20. Вдясно от пътя на поляната е разположен горски кантон, край който има чешма с изобилна вода. М. Гловня и др., Р, 173. Беше вече девет часа, когато се отбихме от главното шосе.. При третото отклонение колата тръгна по горски път. Г. Белев, КВА, 211. // Който живее, обитава гората или вирее, расте там. Моят баща — пише Хитов — беше горски човек — овчар и козар. Н. Ферманджиев, РХ, 39. При всичко, че Тотю беше горски човек и душата му бе станала корава,.., като наближи родните си планини и родното си място, почувствува едно мръдвание на сърцето си. Ст. Поптонев, ОБЛ, 303. Приказваме с горските овчари и се радваме на грубите и здрави души на тия хора. Ив. Вазов, Съч. XXVII,
151. На малка летва бяха окачени смрикар и сойка, ястреб и пъстър кълвач и няколко дребни горски птичета. Цв. Ангелов, ЧД, 221 .В у соя глуха, във пещерен полумрак, / .. /Где птиченце не смей да прилети, /где боязливо горский звяр наднича — / поток планински криволи. К. Христов, ПВ, 45. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Беряха гъби, ягоди, горски плодове. Ем. Станев, ГЧ, 4. От гората лъхтеше прохлада, напоена с дъх на горски цветя. Ц. Церковски, Съч. ПГ, 31. Горски билки.
4. Който е свойствен на гора. Горският прохладен ветрец люшкаше нежно листата и заедно с балканските миризми носеше тук и глухия гръм на водопадите. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 81-82. При едно кладенче в гората Лuno се отби да почине и полегне на гръб под горската сянка. Елин Пелин, Съч.
I, 119. Горски климат.
5. Който е свързан с използването на гората. Отляво и отдясно се нижат облите върхове на възвишенията, синкави долчи-ни, по чиито склонове са намерили препитанието си много скотовъди, пчелари, овощари и горски работници. Й. Радичков и др., ГСП, 119. Според конституцията горите са общонародна собственост. Това дава възможност изсичането да става планово и под контрола на горските власти. Бтн VI, 124. Горско стопанство.
6. Остар. Планински. Това съображение ми се вижда сериозно; .. човек може да го прецени, като знае, че горското население на Швейцария, представлява от политическа гледна точка, характери, които не се срещат другаде. Бълг., 1902, бр. 528, 2. Външността на този град [Панагюрище] прави много приятно впечатление с неговите яки и добре съзидани къщя и с множеството градини в тая горска страна. Г. Бенев, БК (превод), 46.
7. Като същ. горски м. Разг. Служебно лице, което пази горите от вредители. Горският се оплаквал от нас, че сме изсекли гората тука, а горе имало много сухи клони за лагерния огън. Кл. Цачев, СШ, 173. След завоя шосето се изправи и далеч в ниското се показа хижата на горските. Д. Фучеджиев, Р, 13. горското ср. Разг. а) Учреждение за запазване и използване на горите в определен район; лесничейство. Когато Генадиев се върна, стана ясно, че тъй като горското не било предупредено за идването на бригадири, сега нямало кой да отключи склада с инструментите. Я. Антов, ТВК, 51.6) Сградата на това учреждение; лесничейство. Горското се виждаше от нашия двор.
О Горска булка. Диал. Полски мак; див мак. Горска бъбрица. Зоол. Птица, едра колкото врабче, сивокафява, която обитава равнините и горските поляни и се храни с паячета, гъсеници, скакалци и др. Anthus trivialis. Както повечето бъбрици, горската бъбрица наподобява полската чучулига, но е по-дребна и с по-стройно тяло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 76. Горска дива. Митол. Митическо същество — покровителка на овчарите. Освен тия божества българите си въображавали и горска дива — богиня на овчарството. Тя владяла по горите и полетата. Д. Войников, КБИ, 19-20. Наший народ и до днес е съхранил йоще множесдтво вярвания за змейове и змеици, за самодиви и горски диви, или самовили, за юди. Г. С. Раковски, БС I, 149. Горска дългокрака жаба. Зоол. Вид жаба, срещаща се в гори и ливади с висока блатна растителност, която е кафя-вожълтеникаво оцветена. Rana dalmatina Во-nar. Горска звездица. Бот. Многогодишно растние от семейство карамфилови, което расте по сравнително сухи места, познато като декоративно и медоносно растение. Stellaria holostea. Тук-там се белееха като едри снежинки горските звездици, безредно размесени с жълти секирчета, с мъртва коприва и иглика, китка до китка иглика, притулени срамливо до прецъфтелите ягоди. П. Бобев, ГЕ, 108-109. Горска зидарка. Зоол. Вид полезна птица, голяма колкото врабче, но с удължено тяло, сивосинкава, която се среща предимно в широколистни гори, паркове и градини. Sitta europea. Къл
