говореха. П. Константинов, ПИГ, 164. Със старата селска идилия беше свършено: тя отстъпи място на еснафските тезгяхи, на гайтанджийските чакръци и на търговските кервани. Ив. Хаджийски, БДНН I, 87. Обяснявал [Ботьов] със стотици вариации, че калоферци да хортуват бързо и да викат, причината били гайтанджийските чаркове, които със своето бързо обръщане отразявали се и на жителите. 3. Стоянов, ХБ, 205.
Г АЙТАНДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие и поминък на гайтанджия. Одаята е строена през 1854 г. в местността Тепавиците .. Четвърт век преди това се е зародило гайтанджийството (плетене, боядисване и търгуване с гайтан). Ив. Кола-ов, Е, 10. Иван Кунчев се занимава с боя-жийство .. Но една част от доходите си той дължи на втория си занаят — гайтанджийството. Ив. Унджиев, BЛ, 34.
ГАЙТАНДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гайтанджия; млад гайтанджия.
ГАЙТАНДЖИЛЪК, мн. няма, м. Ос-тар., сега простонар. Гайтанджийство. Редовната войска със своите големи нужди от облекло и храна подигна овцевъдството и създаде работа за българските еснафи, особено за абаджийството и гайтан-джилъка. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43. Той спомена за силно развития гайтанджи-лък в Карлово и Калофер. Т. Влайков, Съч. ПГ, 34. Забегна Иван, Иване, / .. / занаят да се научи, / голям занаят терзилък, / терзи-лък и гайтанджилък. Нар. пес., СбВСт, 392.
ГАЙТАНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. В миналото у нас — производител или търговец на гайтан. Кръстосали крака, абаджиите шиеха аби, потури, елечета и антерии — гайтанджии усукваха черна габровска вълна. Ст. Мокрев, ЗИ, 330. Гайтанджиите забухаха гайтана на камъните при чешмите. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 197. Та става и mamo, като много други хора, гайтанджия. Т. Влайков, Пр I, 101-102.
ГАЙТАНЕН, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от гайтан (в 1 знач.); гайтанов. Из пътеките между лещака срещаха ме или ме преваряха с вързопи в ръце, облечени в сини сукмани, с гайтанени пръгове по страните, купове купове помакини. Ив. Вазов, Съч. XVI, 42. Ето ги [войводите] — накривили калпаци,
— облечени в салтамарки с размахнати ръкави, в беневреци с безброй гайтанени за-връкулки. П. К. Яворов, ХК, 100. Малкият Кръстьо .. се тръшна в скута й и започна да дърпа нагънатия гайтанен ръб на ръкава й. Г. Караславов, ОХ IV, 64.
2. Прен. Само мн. Нар.-поет. За вежди — тънки и източени като гайтан; вити, гайта-нови. Една отвесна черта бешеи сеиспряла между гайтанените й вежди. Й. Йовков, СЛ, 7. С грубата си ръка гладеше нейното красно лице, нейните гайтанени вежди. Ст. Ботьов, К (превод), 11.
ГАЙТАНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. 1. Малко количество гайтан (Н. Геров, РБЯ).
2. Тънък гайтан. Жими майка го [терзийче-то] нейкюм, / дан ме рано скориват, /.. / да му плетам гайтанци, / да шиам елечина. Нар. пес., СбБрМ, 450.
ГАЙТАНЙКА ж. Едногодишно полупа-разитно тревисто растение в повече от видовете си с отровни семена; лисича опашка. Ме1атругит.
ГАЙТАНЙСАМ. Вж. гайтанисвам. ГАЙТАНЙСВАМ, -аш, несв.\ гайтанй-сам, -аш, св., прех. Диал. 1. Обшивам, украсявам с гайтан; гайтанявам.
2. Завършвам плетка, като изплитам на гайтан бримките, за да не се разплитат. Гайтанисвам чорап.
3. Слагам фитил на гноясала рана да изтегля гнойта, гайтанисвам се, гайтанисам се
страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАЙТАНЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гайтанисвам и от гайтанисвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАЙТАНКО неизм. ср. Нар.-поет. Епитет за хубав, гиздав момък. Бре деверко, злат гайтанко, / като идеш отнадолу, / че виде ли смин по пътя? Нар. пес., СбВСт, 243.
ГАЙТАНЛИ`ЙКА ж. Диал. Вид горна дреха, обшита с гайтан. Нагиздил се е като ергенин:.. Синя дреха гайтанлийка. Ил. Волен, ДД, 60.
ГАЙТАНЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. За дреха от аба — който е обшит, украсен с гайтан. Калофер войвода облече новия си гайтанлия кафтан. М. Марчевски, П, 12. Той беше с нови бозяви потури, с широка гайтанлия аба. Г. Караславов, СИ, 102. Не се мина много и из главната улица, на път за класното училище, .., с дънести гайтанлии потури .. крачеше тържествено Хаджи Дончо. Чудомир, Избр. пр, 182. Щом ми са изпълниха осем години, то мойте родители ма дадоха на майстор, на един тер-зия, да ма учи да шия аби и гайтанлие че-шире. Л. Каравелов, Съч. IV, 47.
ГАЙТАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Гайтанен. Тръгнала йе тънка Ружа/татък доле из чаршия, / да продава бяло лице, / бяло лице хартиено, / черни очи черешови, / тънки вежди гайтанови. Нар. пес., СбАИ, 253.
ГАЙТАНУША ж. Нар.-поет. Епитет за хубава, гиздава мома. Тименуше гайтануше / бела сая бело бие. / Я лудо се в грди бие. Т. Панчев, РБЯд, 69.
