ГАЙТАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гай-тан. Освен учението ние разговаряхме между себе си, играехме с гайтанчета, .., из които правехме между пърстето си гъши крака. Л. Каравелов, Съч. IV, 52-53.
ГАЙТАНЯ. Вж. гайтанявам.
ГАЙТАНЯВАМ, -аш, несв.\ гайтаня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Обши-вам, украсявам с гайтан; гайтанисвам.
2. Прен. Завършвам нещо, някаква работа, гайтанявам се, гайтаня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЙТАНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гайтанявам и от гайтанявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЙЧИЦА ж. Умал. от гайка. Износена трофейна кола, това е истинска мъка за шофьорите. Няма резервни части, не може да се подмени лесно и бързо дори една гай-чица. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 84.
ГАК междум. 1. За наподобяване на звук, крясък, издаван от патица. И кокошките закудкудякаха, а патиците забъбри-ха: — Гик-гак! Гик-гак! Св. Минков, СЦ (превод), 20.
2. Като същ. Тракане на патица. Чуй! Гак на патица от нейде долете, / повтори — близо се и друга ей обади / отвъд. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 123.
ГАК АМ, -аш, несв., непрех. Диал. За гарван, врана, патица, гъска и др. — издавам звук „га“, „гак“; грача, гвакам, гача. Гакат патки, / крякат гръчолята, / — и кучето не мирува, / търси си белята. Л. Каравелов, Съч. I, 75.
ГАКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от га-кам; грачене, гвакане, гачене.
ГАЛ, галът, гала, мн. галове, след числ. гала, м. Физ. Единица мярка за ускорение, употребявана в гравиметрията като единица за измерване силата на тежестта.
— От ит. собств.
ГАЛА неизм. прил. В съчет. с представление, концерт, обед, вечеря. Тържествен, разкошен, пищен. От оскъдните фрази и дребните забележки аз си представях смътно вечерите в казиното ..; зимния сезон в Рим с гала- представленията, приемите и скъпите дансинги. Б. Рай-нов, ДВ, 54. Вечерта пътниците получават гала-вечеря с шампанско, а след вечерята горе на палубата започва балът. Св. Минков, ДА, 45.
— Нем. Gala 'голямо официално тържество'. — В-к България, 17.VIII.1902.
ГАЛАГАН м. Диал. Гологан. — Сичко един галаган имам. Елин Пелин, Съч. V, 79. Започва се търгът — шумен пазар, на който се наддават грошове и галагани. К. Странджев, ЖБ, 79.
ГАЛАГАНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от галаган; гологанче. — Я точни малко, де! — Че ти точнем, ама че дадеш галаган-че. Елин Пелин, Съч. V, 79.
ГАЛАКТИКА ж. Астрон. 1. Само ед. Звездната система, към която принадлежи Слънцето; Млечен път. В цялата Галактика нямаше друга звезда, която по условия на живот да прилича толкова много на моята загубена в безкрая Дриа. П. Вежинов, СП, 26. Представете си, че е построен идеален звезоолет. Той може да проникне не само до центъра на Галактиката, може да отиде и до съседна галактика. А. Наков-ски, БС, 168. Звездите от съзвездието Лебед принадлежат към нашата Галактика. ВН, 1958, бр. 2075, 4.
2. Разш. Всяка друга звездна система. Птицата на мисълта ти странства / над материци и брегове, /.. / Търси тя / галактики незнайни / на вселената / в безкрайността. Мл. Исаев, ПН, 30.
— От гр. уаХактгкб„; 'млечен'.
ГАЛАКТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Астрон. Прил. от галактика; галактически. Отдясно и отляво на този водещ към планината път се издигаха огромни скални масиви, наполовина облени в светлина, наполовина черни като галактичната нощ. К, 1963, кн. 9, 19.
О Галактична година. Астрон. Период от време за една пълна обиколка на Слънцето около центъра на Галактиката; Космична година.
ГАЛАКТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Астрон. Прил. от галактика; галактичен. Слънцето, като всяко небесно тяло, притежава своя скорост на движение в галактическото пространство. К, 1967, кн. 7, 22.
ГАЛАКТОЗА ж. Хим. Една от простите захари, съставна част на млечната захар.
— От гр. уаХа, уаХакто“; 'мляко'.
ГАЛАЛЙТ м. Спец. Твърдо роговидно вещество, което се получава от млечен ка-зеин и се употребява за изработване на дребни галантерийни предмети и като изолационен материал; изкуствен рог.
— От гр. уо$.а 'мляко' + Хи9о<; 'камък'.
ГАЛАЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от галалит; галалитов. Галали-тни изделия.
ГАЛАЛЙТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от галалит; галалитен. Галалитови стърготини.
ГАЛАНКА ж. Рядко. Моряшка блуза; холандка. Спас тракна токове и опипа томчето дали е в галанката му. Д. Добрев-ски, БКН, 77. Под галанката си Матьо бе скрил бомба. О. Бояджиев, П, 54.
— От рус. голландка.
ГАЛАНТ м. Остар. Изискан човек, който проявява щедрост в компания; галантон. Очевидно, дотегнало му бе да лежи с часове
