износ. Ще работят не, ами хоро ще играят! Нека мине Нова година, ще поотпусна гайката, ама сега не може. Р. Михайлов, ПН, 167.
— Рус. гайка.
ГАЙЛЕ, мн. -та, ср. Простонар. Грижа.
— Всеки си знае хала, всеки си има гайле и за оран, и за сеитба... Кр. Григоров, Н, 24. Че какъв е този събор, викам, че това сватба да беше, викам, пак гайлето му щеше да е по-малко! Г. Караславов, Избр. съч. П, 462. Той каза гласно: — Нямай гайле, Али ага! Ние сме вече стари достове с тебе. Д. Талев, ЖС, 432. — Извинявай — казах на Красимир, — понатоварих те със свои гайлета и ти, щеш не щеш, ме изслуша. Да знаеш как си отивам облекчена! Н. Стефанова, ПД, 33. — Блазе тебе, сина перунико! Цъфтиш, цъфтиш, та си гайле немаш." Нар. пес., СбНУ XLV, 374.
О Бера гайле за (на) някого, за (на) нещо. Простонар. Безпокоя се, притеснявам се за някого или за нещо, полагам усилия да помогна някому, да му услужа, да бъдат нещата му в ред; бера грижа. — Не вдигайте глава [българи] от работа за освестяване.. За другото не берете гайле — има кой да про-миихлява... Хр. Бръзицов, БК, 97.
— От араб. през тур. gaile. — Друга (диал.) форма: гаал е.
Г АЙ ЛЕЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. 1. Който има грижа; загрижен, угрижен. Eme що сум гайлелия, йе рекол ца-рот; писмо ми дойде от оной цар и ми пи-шуат, я еден край земя да му даам, я да се биям. Нар. прик., СбНУ XV, 107-108.
2. Който създава, предизвиква грижи. Захванаха всеки ден да идат все нови хабери за морабето: един от други no-черни, един от други по-гайлелии за бае Крачуна. М. Георгиев, Избр. разк., 241.
ГАЙРЕТ м. Простонар. 1. Търпение. Макар и толкоз далеч, все пак дирите на Апостола са намерени, най-после той ще бъде отърван от агарянците .. Още малко... още малко гайрет!... Д. Немиров, Б, 170. — Лошо те соних бабин! Лошо — со чалма. Ама гайрет! Хр. Смирненски, Съч. 1П, 158.
2. Старание, усилие да се понасят несгоди или страдания. — Фъркай, коньо, колко можеш, / да избегнем .. / ние тука ке погинеме .. /— Фъркай коне, гайрет чини! Нар. пес., СбНУ X, 89. — Хайде, хайде гайрет да учи-ниме, / да излезнеме на чука висока, / тамо че росни китки да набереме / и че почиваме. Нар. пес., СбНУ XLIII, 90.
— От араб. през тур. gayret. — Друга форма: к а й р é т.
ГАЙРЕТЕНЕ, мн. няма, ср. Простонар. Отгл. същ. от гайретя и от гайретя се.
ГАИРЕТЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Простонар. Търпя, понасям несгоди или страдания (Ст. Младенов, РЧД). гайретя се страд.
ГАИРЕТЯ СЕ несв., непрех. Простонар. Грижа се, ядосвам се, безпокоя се. — Мъка ми е за тебе, Иванчо! — съжали го чамджа-слията. — За мене! — възкликна Богоров.
— Не се гайрети, старче! А. Христофоров, А, 224.
— Друга форма: к а й р е т я.
ГАЙСЛЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Гайслерова тръба. Физ. Тръба, напълнена с разреден газ, която излъчва светлина под влияние на електрически изпразвания в този газ.
— От нем. собств. — Друга форма: ^йслеров.
ГАЙТАН м. 1. Плетен шнур, с който се обшива и украсява народна носия от аба. Тя е с един китен от скъпата боя сукман, обшит със сърмени гайтане и с копринени кепета. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9. Ездачът беше облечен в изшарена с гайтани къса салтамарка. А. Гуляшки, СВ, 10. Абаджия е. Прочут със златните си ръце. Неговите аби стигат до Анадола и по-нататък. Колко гайтан е обшил по тях, би могъл с него да обиколи няколко пъти селото. Сл. Караславов, ИИТХ, 65-66. Чохяний му чеп-кен, отпред и отстрани / с нашивки от гайтан, изпъкла гръд пристяга. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 92.
2. Диал. Сватбен накит, изплетен от вълна или коприна и обшит със сребърни пари, който се поставя на главата на невястата и се спуска по гърба до полите. Гиздава Ма-рика / свила преде, свилен гайтан плете, / та го мята от ръка на ръка, / на юнаци ле-па песен пее. Ст. Младенов, БТР I, 412.
3. Като прил. Нар.-поет. За вежди — който е тънък и източен; вит, гайтанен. „Пет години ходих... греха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди.“ П. К. Яворов, Съч. I, 43. Лицето й като ясно слънце, / бе-ло гърло — дзвезда вечерница, / цръни очи
— гюлове стамболски, / гайтан вежди — морски пиявици. Нар. пес., СбНУ XLIV, 47.
— От лат. gaitanum ’колан, каиш' през гр. yctiexavov и тур. gay tan.
ГАЙТАНДЖЙ неизм. м. Диал. Гайтан-джия. Не йе било мома, / най йе било чудо .. Тънките й вежди / гайтанджи ли ги й плел, /на гайтан ли й гледал? Нар. пес., СбВСт, 588.
ГАЙТАНДЖИ`ЙКА ж. 1. Жена гайтан-джия.
2. Жена на гайтанджия.
ГАЙТАНДЖИ`ЙНИЦА ж. Работилница за производство на гайтани. Към 1870 г. в Габрово работели вече 36 гайтанджийници с около 800 чарка; годишното им производство надхвърляло един милион топа гайтан. Ив. Коларов, Е, 10.
ГАЙТАНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гайтанджия. На дългата маса до тезгяха седяха хората от гайтанджийския еснаф и нещо разпалено
