ГАЙДАРИН, мн. гайдйри, м. Остар. сега простонар. Гайдар. Гайдаринът до лявото ребро / притиска гайдата си запъхтяна. Бл. Димитрова, Л, 67.
ГАЙДАРКА ж. 1. Жена гайдар.
2. Жена на гайдар.
ГАЙДАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гайдар. По стар обичай на този ден [11 май] след отпуск на черква цариградското читалище дава угощение в лъките на веселата долина Силихтар с безкрайните наздравици на ненаговорилите се и доволни герои на движението, .., едно от прочутите угощения с гайдарска свирня. Т. Жечев, БВ, 326.
ГАЙДАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гайдар; млад гайдар. — Чичо, аз съм от Снежина! — рече бързо гайдарчето. Ив. Гайдаров, ДЧ, 131.
ГАЙДЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гайда. Я тропнете да тропнем, / я скокнете да скокнем, / че слънцето захожда, / момчето си отвожда, / гайдето си заносва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 274.
ГАЙДЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от гайде. Момчето си отвожда, / гайдето си заносва — / гайденце ле, писанко, / със ма-ниста низано! Нар. пес., СбНУ XLVI, 274.
ГАИДИЦА ж. Умал. от гайда; гайдич-ка. Там един от бейските овчари .. се много привързал към черноглавото пъргаво „ов-не“, както наричал Ангела зарад обичая му да се бие с глава, и му направил малка гай-дица от ярешка кожа, обнизана с мъниста и кокалено ручило. Н. Хайтов, ШГ, 134.
ГАЙДИЧКА ж. Умал. от гайда; гайди-ца. Стрина Катка .. не можеше да допусне, че някой ще наскърби нейното Mame, особено някогашното момченце Парашкевчо, което, хилаво и наплашенооко, идваше с малка гайдичка под мишницата във вокал-ната група. Д. Вълев, 3, 170. Повечето той [шотландецът] си свири с гайдичката и малко го е еня за онуй, което са случава в Лондон. С. Бобчев, ПОС (превод), 185.
ГАЙДУНИЦА ж. 1. Част от гайдата — тънка къса цев с дупки, на която се свири. Гайдарят току нещо го нуди да надуе вече духалото. Пръстите му зашариха по гай-дуницата, ручилото бръмна. Ст. Станчев, ПЯС, 88. — Имам една стара гайда от прадядо .. Гайдуницата й е от рибен кокал, изписан и отгоре, и отдолу. Н. Хайтов, ШГ, 40-41. Гайдарят дойде, гайдуницата писна, ручилото ревна. Ст. Заимов, М, 106. 'Леле брале, леле мили брале, / що йе викот у гор-но маало?" /— „Айде Яно, айде наша сестро, / тупан тупа, гайдунице свире.“ Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХ1П, 17.
2. Разш. Диал. Вид свирка, която се прави от растение с кухо стъбло и има звук, наподобяващ звука на гайда; пищялка. Понавлезли в гората, уж да си отрежат по някоя пръчка, а намират клен и започват да правят гайдуници. Правят гайдуници, опитват ги
— гората ечи от пищялки. Й. Йовков, ВАХ, 70. Аз седях под една върба и там си правех гайдуница. Цялото село пищеше от нашите свирки и пищялки. К. Калчев, ПИЖ, 47. От ръжено стебло Милко си майстореше гайдуница и от време на време я надуваше, за да я провери. П. Проданов, С, 128.
— Друга (диал.) форма: гайданица.
ГАЙДУНЙЧКА ж. Диал. Умал. от гайдуница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЙДУРЙЦА ж. Диал. Гайдуница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАЙДУРКА ж. Диал. Умал. от гайда. Надува си гайдурката.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАЙКА ж. 1. Многостенна метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се завинтва винт, болт и под. Понякога Слав духаше с широкия мях, а понякога .. помагаше и при коването, .., при завинтването и отвинтването на гайки. Г. Караславов, ОХ I, 251. Няколко купчинки с непотребни винтове, гайки и най-различни други части заемаха централната част на масата. П. Проданов, С, 6. Дълго време двамата братя мислиха с какво да развъртят гайките [на релсите]. Г. Караславов, Избр. съч. X, 24. Съгледа грамадна-та гайка, която задържа маховика към оста. М. Грубешлиева, ПИУ, 89. Квадратна гайка. Шестостенна гайка.
2. Техн. Куха метална машинна част с вътрешна резба, в която се движи съответен винт, служеща за превръщане на кръгово движение в постъпателно.
3. Малка халка от плат, кожа или под., в която се вкарва нещо (колан, копче). Али въздъхна леко, пъхна камшика в кожените гайки и загледа безцелно в двора. Ст. Даскалов, МЧ, 7. Жена му донесе бръснача и каиша, на който го заглаждаше. Той закачи гайката на гвоздея, забит до мивката, и взе четка-'та. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 440.
О Навивам / навия гайките. Разг. Върша нещо постепенно, без да бързам, обикн. при постигането на някаква цел. Разбира се, първата му работа беше да прибере парите ни — и при това методично, без да ни дразни. На мене той не обръщаше никакво внимание, но що се отнася до другите, той съвсем лекичко навиваше гайките — явно се страхуваше да не мине границите на търпението. П. Вежинов, ЗНН, 86. Отпускам / отпусна гайките (гайката). Разг. Намалявам напрежението в някаква работа. — Три месеца през пролетта разпуснах половината хора от цеха поради липса на суровини. А от мене искат продукция, и то за
