постъпвам така, както той иска, слушам някого във всичко. — А защо, мислиш, ги е изпъдил? — запита спокойно Найден. — Защото не играят по гайдата му — тросна се Цанко. В. Геновска, СГ, 181. А дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, .. — вървеше му по гайдата и на всичко му климаше с глава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 119-120. Дори Стъргача стана по-смел и почна все повече да се заяда с Попето и Виктор и да не им ходи по гайдата. Ем. Коралов, ДП, 162. Началникът взе да се дърпа, че имал план да изпълнява и че не можел да се води по гайдата на тоз — на онзи. Но сеирджиите се намесиха, донесоха дъски, .. вързаха ги с въже и рекоха: — Хайде, да те видим! Ем. Робев, Ст, 1968, бр. 1179, 2. Каба гайда. Разг. Гайда с хубав мек и нисък тон. Бай Тодор извади от чантата си голяма каба гайда. Наду гайдуницата. Мехът набъбна, екна глас. Притворих очи. Стори ми се, че не бях слушал по-сладка мелодия. Ручилото издаваше вълшебни тонове. П. Стъпов, Е, 1964, бр. 8, 3. Надувам / надуя гайдата <си>. Разг. 1. Започвам да плача силно, с висок глас; заплаквам, реввам. Отчаях се пред безизходността и надух гайдата — под-смърчам, а сълзите текат по бузите ми. П. Велков, СДН, 89. Над целия керван надвиснала смъртта. Тогава студените женски сърца се стоплили и намерили живот за детето .. Щом надуело по-силно гайдата си, баба Карталка го поемала на ръце и го гъ-деличкала. Д. Вълев, Ж, 19. 2. Само несв. Плача силно, с висок глас; рева. — Значи стана вече дядо! Честито! Преброи мислено месеците от сватбата: шест! — Седмаче е! — каза чичото .. — Надува гайдата от сутрин до вечер. М. Грубешлиева, ПИУ, 6(1 Не ми е по гайдата. Разг.; Не ми иде на гайдата. Диал. Не е по волята ми, не е според желанието ми. Сега и на Богдана не му идеше на гайдата да поиска едно бедно момиче .. нему сега трябваше и падаше му се момиче богато, със зестра. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 8. Тръгвам / тръгна (повеждам се / поведа се) по гайдата на някого. Разг. Пренебр. Послушвам някого, на-правям безропотно това, което той иска, изпълнявам желанията и заповедите на някого. Коста: — И за тая блага приказка на Габеровия разбойник ти тръгна по гайдата му, а? Кръстинка: — Чило не е разбойник, тате. Чило е добро момче! Г. Ка-аславов, Избр. съч. X, 155. — С кой акъл, а ме пита човек, се поведох аз по гайдата ти! — бръмчи неспирно в ушите ми дрезгавият глас на жена ми .. Като че ли лошо щеше да бъде да си стоя сега у дома, ама ти като каза — да вървим, че да вървим. А. Коен, СбСт, 256. Цървули няма, гайда иска. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой иска нещо ненужно при положение, че му липсва най-необходимото. — Налягай си парцалите, голтако! За какъв бяс ти е радио! Цървули няма, гайда иска!... К. Калчев, ЖП, 15. — Цървули няма, гайда иска — и твоята е тъй. Не виждаш ли, че нямаш риза на гърба си, ама света си тръгнал да оправяш. Още бой трябвало да ядеш. В. Неш-ков,Н,342.
ГАЙДАДЖИ`ЙКА ж. Диал. Гайдарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЙДАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до гайдаджия; гай-дарски. Всичко живо се е изпокрило при новината, че страшният кър-а-съ е тръгнал по хайдутска диря. Затова арнаут Алиа много се изненадва, когато при Узун-дере зачува гайдаджийска свирня на сватба. Н. Хайтов, ШГ, 138.
ГАЙДАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал от гайдаджия; млад гайдаджия, гай-дарче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЙДАДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Гайдар; гайдарджия. По едно време гайда-джията се закашля и спря. Н. Хайтов, ШГ, 39. — Кратувене, базюргене! / Я ви ни ща тозика дар, / ам си искам по-голям дар: / до три моми песнопойки, / три момчета гай-даджии, / три невести хороигри. Нар. пес., СбАИ, 333.
ГАЙДАНИЦА ж. Диал. Гайдуница. Намери я изсъхнала в килера и след като един местен гайдар посмаза меха, омекоти, по-дъвкал с предни зъби, клапата и духалото и смени пискуните на гайданицата и ручилото, той [поручикът] всяка сутрин, приседнал на дивана, надуваше гайдата. Д. Вълев, 3, 172.
ГАЙДАР, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю и -ко, м. Свирач на гайда. Под пръстите на гайдаря изскачаха весели и игриви звукове. Елин Пелин, Съч. I, 176. Гайдарите свириха трапезни песни, пионерите пяха и декламираха, .., а младите извиха тракийско хоро. А. Каралийчев, ПД, 125. Хорото се разтури — гайдарят се умори да свири. К. Петка-нов, X, 85. — Давай, гайдарю, бързото нашенско! Д. Кисьов, Щ, 159. — Гайдар ко!.. Я ела тук! Гайдарджията дойде при него. Й. Йовков, ЖС, 49.
ГАЙДАРДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Гайдар; гайдаджия. В навалицата сноват .. калугери, мустакати пандури, а по-настра-на — гайдарджии просвирват гайдуниците и сглашат гайдите на хоро. Н. Хайтов, ШГ,
152. Гено гайдарджията .. разказваше, .., че е свирил на деветдесет и девет сватби, но такава сватба не е виждал. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 391. Зажени се Дойчин добър юнак .. / али му са много засакали: / засака-ли три иляди свата, / засакали троица де-вере, /засакали трои топанджии, /засакали трои гайдарджии. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ,
39.
