това, чия крава гази чуждите ливади. Л. Каравелов, Съч. II, 96.
6. Прен. Прех. Разг. Държа се лошо, грубо с някого, като го държа в подчинение и го измъчвам, тормозя; тъпча. Тръгна си целият наежен. „Няма да се оставя да ме газят, повече няма да мълча!“ Ст. Даскалов, СЛ, 83. Страстта му да властвува, да гази волята, която му противостои, .. — това идеше от дедите му и преди всичко от Крум. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Ако бидеш мост, секой ке те газе. Послов., СбНУ XXXVI, 204. Н Прех. Строго мъмря, ругая някого, карам се на някого. — Виждаш ли, байно, че заради тебе ме газят и ако не искаш да ти го върна, оправяй си хората, докато е време. В. Жеков, ТП, 120. Не, владетелят няма да прости това .., той ще ослепее от злоба и ще гази де кого срещне... Г. Караславов, Избр. съч. V, 372.
7. Прен. Прех. Разг. За болест, грижа, сиромашия — предизвиквам страдание. Кашлица силна го дереше, нящо като треска го газеше. Т. Влайков, Съч. П, 55. „Гледай ти — си мисля аз с гняв, — не стига, гдето грижата ни гази всеки ден, ами и да изгубим къщата си, дома, гдето съм се родил и расъл...“ Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 59. Голяма сиромашия го гази, децата му едно от друго по-дребни и по-голи. И. Петров, ЛСГ, 11.
8. Прен. Прех. Не зачитам, потъпквам (чест, воля и др.). Татарите пленят земята, земята няма кой да брани. Църквите палят, християнската вяра газят... Ив. Вазов, Съч. XXI, 10. Ще иска той да покаже на управниците там горе, .., че те не смеят тъй произволно да газят волята на избирателите. Т. Влайков, Съч. Ш, 296. Тя се гордееше с мъжа си, пред хора му гонеше прекалено чест, но в челядта тя имаше свое място, което трябваше и сам чичо Бинбел да не гази. А. Страшимиров, К, 68. // Прен. Прех. Не спазвам, престъпвам, нарушавам, потъпквам (клетва, закон и др.); погазвам.
— Пия ракия, газя клетвата си, лъжа ..Лъжа, лъжа, като последен циганин! Й. Йовков, ПК, 174. Тези клети две правителства изцело се намирали под турския закрил. / Те са газили свещените обети и помагали са робство и тъма. В. Марковски, ПЗ, 362. газя се Страд. от газя в 1, 3, 5, 6, 7, 8 знач. Всеки поток беше се превърнал в мътнаи буйна река, която трябваше да се гази. Й. Йовков, ПК, 85. Водата в мочура беше плитка и се газеше лесно. Ем. Станев, ПГВ, 50. Напред им реката Камчия, която на 2-3 места трябваше да ся гази докат изминат боаза. Ил. Блъсков, ИС, 110. Пред кум вода се не гази. Погов. гази се безл. от газя в 1 и 5 знач. Забранено е да се гази по тревата.
О Вода газя, жаден ходя. 1. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, което е в изобилие около мене, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази — /през вода да гази, / жеден-морен ходи. К. Христов, Кр, 33.
2.Диал. Съвсем съм се забравил. Газя бос из лука. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. Попът, да ви кажа ли аз вас, май хвана да гази бос из луко, кога има кръщене, сватба или задушница, той за там готов. Ил. Блъсков, ЗК, 76. Газя през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не спазвам ред, приличие или законност. Ще те гази (газила те е) мечка<та>. Разг. Ще претърпиш (претърпял си) някаква неприятност, нещастие, несполука; ще си изпатиш (изпатил си си). — Газила го е мечката, затова така „Какво искате, моля ви се?“ А по-рано само „Давайте“ без „моля ви се“ — шегуваше се Вандо. Ст. Даскалов, СЛ, 106.
ГАЙГЕР-МЮЛЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Гайгер-мюлеров брояч. Физ. Уред, използван в атомната физика, за откриване и измерване на йонизиращи лъчения.
ГАЙГЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Гайгеров брояч. Физ. Гайгер-мюлеров брояч.
ГАЙГУР м. Диал. 1. Фантастична птица, подобна на щраус, камилска птица (Ст. Младенов, БТР).
2. Прен. Слаб, немощен човек (Т. Панчев, РБЯд).
О Запулил се като гайгур. Диал. Запулил се втренчено, вторачено (Ст. Младенов, БТР).
ГАЙГУРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Обикн. в съчет. Гайгурово яйце. Щраусово яйце, използвано като украшение в църква.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАЙДА ж. Народен музикален инструмент, който се състои от мях (овчи или кози) и три цеви — за надуване, за свирене и за исов тон. С един-два дъха исполинските гърди на Ганя надуха меха и гайдата писна. Й. Йовков, Ж 1930, 15. Одобрително ръмжеше ручилото, в игриви нотки пискунът къдреше сватбената песен, сладко ронейки дума по дума, сякаш и самата гайда вземаше участие в общата радост. Ем. Станев, ИК Ш, 39-40. Мъжете, кривнали калпаци, .. тропаха буйното граматиковско хоро. „Иху! Иха!“ Ехтеше тъпанът, ручеше гайдата, свиреха три медни кавала. Ст. Станчев, ПЯС, 98.
Прен. Руг. За изразяване на негодувание от постъпката, проявата на някого. Тича комендантът на ешелона към последните вагони, дето са кухните. „Ей, казва, гайди такива, какъв буламач сте сготвили пак на командира?“ П. Незнакомов, БЧ, 10. — Ба! Не думай! — стъписаха се палачите. — Умрял ли? Царят? — Умрял, я!... Гайди!... Негово величество умрял, а те още не знаят... Гайди!... К. Калчев, ЖП, 428.
О Играя (вървя, ходя, водя се) по гайдата на някого. Разг. Пренебр. Изпълнявам безропотно желанията и заповедите на някого,
