ГОРЕПОКАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Горепосочен, гореизложен; гореуказан, гореупоменат. По синките го-репоказани причини преводът на господина Пърличева не само че няма да направи епоха.., но ще да се заборави след малко време. ПСп, 1871, кн. 4, 109.
ГОРЕПОМЕНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Гореспоменат. Отец Неофит в горепоменатите редове я нарича „много ценен дар“ на манастира, и с пълно право. Ив. вазов, Съч. XV, 44. Гама-лъчите са идентични с рентгеновите лъчи и действу-ват убийствено върху живата материя,.. Действието на радиоактивното излъчване върху околната среда не се изчерпва с горепоменатите явления. Хим. VII кл, 1950, 30.
— Друга (остар.) фарма: горепомянат.
ГОРЕПОСОЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е посочен, споменат, показан по-преди; гореизложен, гореказан, гореозначен, гореописан, гореотбелязан, го-реприведен, гореспоменат, горецитиран. Така говореше един дипломат,.., и който във време на Цариградската конференция като член на френското министерство бе дал наставление на френските представители в конференцията да настояват на двете горепосочени важни точки в предложенията на силите. Пряп., 1903, бр. 29, 3.
ГОРЕПРИВЕДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е приведен, споменат преди това тук, в момента; гореизложен, гореказан, гореозначен, гореописан, горепосочен, гореотбелязан, гореспоменат, горецитиран. На въпроса: защо в. „Другар“ казва, че едвам сега се захваща у нас общото проявление на работническото съзнание, ний ще отговорим: или че под гореприведеното му изражение той разбира не това, което ний разбираме, или пък той прокарва една своя скрита тенденция. Г. Георгиев, Избр. пр, 16. „Везиринът няма сила да ни накара да се подчиним наново на патриар, нито пък има право да ни афореса.“.. Гореприве-дените разговори вие можете да чуете в сяко кафене. С, 1872, бр. 33, 261.
ГОРЕРЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореспоменат. За Перу на се знае, че е бил бог на гръма и на плодородието, а пак Волоса горереченото свидетелство нарича скотя бога, т. е. бог на добитъка, покровител на скотовъдците. М. Дринов, ППБН, 77. Всичките гореречени занимания и открития много ползи принесли на старите народи. Г. Йошев, КВИ (превод), 13.
ГОРЕСПОМЕНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рязко. Книж. Който е споменат, казан преди споменатото тук, в момента; гореизложен, гореказан, гореозначен, гореописан, горепосочен, гореотбелязан, гореприведен, горецитиран. И вред, дето седнеха [турците] и станеха, дигаха, слагаха българите с лошавото в онова време име „завераджи“, както и преди подирнята гореспоменатата война [последната руско-турска война] ги укоряваха с името „комита“. Ц. Гинчев, ГК, 14. После кръвта, чрез други съдове, ся пренося назад в сърцето... Читателят трябва да забележи, че гореспоменатата наредба не е проста, но заплетена и слож-на. ИЗ, 1877, 42. Още от младите си години той бил чалъшкан човек,.. Захванал своята кариера от голата игла, но гореспоменатите качества му спомогнали,.., да стане човек. 3. Стоянов, ББВ I, 69.
— Друга (остар.) форма: гореспомянат.
ГОРЕСТ, -тта, мн. -и, ж. Поет. Мъка, скръб. После взе кавала си,.., и засвири. Това беше изповед на безименно страдание.., на горест по изгубено щастие. Ив. Кара-новски, Разк., I, 50. Симеон извърна глава към тях [жена му и детето] и като видя лицата им, нежни и замрежени в здрача на утрото почувствува страх, който се превърна внезапно в горест и смут. Може би ги виждаше за последен път!... Може би днес щяха да го убият. Д. Димов, Т, 262. Общото нещастие беше така голямо и страшно и изпълняше душата с такава неизмерима горест и отчаяние, щото трябваше човек да страда от безпримерен егоизъм, за да може,.., да мисли и тъжи за себе си. К. Величков, ППСъч. I, 12. Струваше му се, че на всички в къщи тежи и досажда,.. „Изпята е моята песен!“ — въздишаше той, притиснат от дълбока горест. Г. Караславов, ОХ Ш, 4. Българите от Княжеството с горест в душата видяха разкъсването на своето отечество и оставянето на част от него под турското иго. Бълг., 1902, 1.
— Нашта глуха горест в къщи изплачете.
В. Марковски, ЛГ, 84.
ГОРЕСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Поет. 1. Който изпитва скръб, който е обзет от горест. После, когато чуха, че бе изгоряло цяло Добрища, а нямаха никаква вест за Бориса, те и двамата замълчаха .. Скришом въздишаше старият човек, скришом от него плачеше горестната майка. Д. Та лев, И, 601. Погасна слънцето на запад в море от / пурпур и позлата,/ и вятър есенен понесе плача на горестно сираче. Хр. Ясенов, Събр. пр, 24.
2. Който е изпълнен с горест или който из-рязява горест. Той се задъхваше. По лицето му изби ситна пот, а в гласа му трептеше горестна нотка на несправедливо оскърбен човек. Ем. Станев, ИК Ш, 1962, 95. На Павел се стори, че в равните зъби, в орловия нос, в скулите на лицето му [на Динко] имаше някаква далечна, едва доловима прилика с топлия, буен и горестен израз на жената, която беше разправила историята за смъртта на Стефан. Д. Димов, Т, 433. Вик злокобен и сред полумрака / стихват горестни слова — /в ужас свежда тя глава,/
