ябълка. Сега си дойде наранена и нищо не донесе. Ран Босилек, Р, 111-112. 2. Народно название на България, дадено от българското население в географската област Македония. Горна ръка, човек (хора). Разг. Който е заможен, знатен, с влияние (човек, хора). Обрамчени стени, двойни дъбови греди над еркери с профилипани чела,.. — типична възрожденска къща на занаятчии от по-горна ръка. Ив. Коларов, Е, 21. Горни пари. Разг. Сума, която се добавя, дава свръх даденото или полагаемото се; горница. Облякъл я в джамфезен малаков и в мъстър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари, горни пари. Ив. Вазов, Съч. УШ, 4. Горният свят. В религиозните представи на народа — неземният, нереалният, нематериалният свят; небесните селения, раят. Превърна се нещо в неговото сърце [на Теодосий] .. И манастирът не беше вече само място за отдих и молитва, и градът — людска стъгда,.., а — кръстопът на душите, указан нему от божия пръст, между долния и горния свят. Ст. Загорчинов, ДП, 237. На самуно горня кора. Диал. Човек, който се самоизтъква; фукльо, самохвалко. — Затова требе секо-гаш да си знаеш цената и да си държиш на нея.. Па като си учила, не се надигай, не се турай се горня кора на самуно! Ел. Огнянова, НШ, 39.
ГОРЕНЕ ср. 1. Отгл. същ. от горя и от горя се. Умъртвен от гестаповците,.., това значи инквизиция, побоища, горене с огън на живо месо.., измъчване с електрически ток. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 199. Величков кашляше и погледът му гореше, но това горене не идваше само от болестта му — идваше и от неговото разпалено въображение, и от дълбочината на една безкрайна човечност. СбЦГМГ, 285. Дърва за горене.
2. Хим. Сложен физико-химичен процес, при който се извършва бързо окисляване, съпроводено с отделяне на значително количество топлина и светлина. Днес е вече установено, че горенето е окислителен процес, съпроводен с отделяне на топлина и излъчване на светлина. В. Цокова, ОПВ,
26. // Разш. Биохимичен процес в организма. И наистина, като я пийнеш [ракията], дълго време пари и гори в гърлото и гърдите ти. Затопля, поддържа горенето в организма дълго. П. Михайлов, МП, 1957, 22.
О Двигател с вътрешно горене. Техн. Топлинен двигател, при който горивото изгаря вътре в цилиндъра.
ГОРЕНИЕ ср. Остар. Горене. Известието за оставката на Даневия кабинет беше произвело една суматоха в Цариград, която има за последствие да се освободят няколко души от арестуваните в Солун, да се издаде заповед, за да се спре едното убиване на българи и горение на български села.
Пряп., 1903, бр. 4, 4. Той [артистът Ив. Димов] носеше у себе си своя богат сценически темперамент, своята младост, своето непрекъснато горение, своята безкрайна почит към тия жреци на Мелпомена, които побеждават дори времето. Н. Лилиев, Съч.
III, 386.
ГОРЕНЙНА ж. Диал. Остатъци, които се получават от изгарянето на нещо. Над нивите плъзна дим. Замириса на горенина. От реката чак до Плоската могила, над цялата падина на Орниците, запуши. П. Велков, СДН, 45.
ГОРЕОЗНАЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е означен, написан преди написаното тук, в момента; гореизложен, гореказан, гореописан, гореотбелязан, горепосочен, гореприведен, гореспоменат, горе-цитиран. Решиха и постановиха Волов и Икономов да заминат през Копривщица, първият за Гъопсата, а вторият — за Старо-Ново село.. При сичко това двамата апостоли Волов и Икономов заминаха за гореозначените места. 3. Стоянов, ЗБВ П, 32. Книжевност. За славянското произхождение на дунавските българе. Изследо-вание от Д. Иловайски, Букурещ, 1875 г. .. По неговите собствени думи, гореозначената брошура е само начало, въведение или опит за славянското произхождение на българете и на тяхната история. Знан., 1875, бр. 8, 126. Гореозначени данни.
ГОРЕОПЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е описан, посочен преди описаното, посоченото тук, в момента; гореизложен, гореказан, гореозначен, горепосочен, гореотбелязан, гореприведен, гореспоменат, горецитиран. Настоящият разказ има всички качества на научна беседа.. И тъй, умолява се читателят да прочете още веднаж гореописаната история. Св. Минков, Избр. пр, 36. Династията Дуло биде изсечена; едни ханове биваха убити, други просто изчезваха, трети пребягваха под защита у византийците;.. След това той [цар Крум] издаде оня знаменит фана-тически закон, който, от една страна, показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза. Н, 1882, кн. 2, 122-123.
ГОРЕОТБЕЛЯЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е отбелязан, споменат, посочен преди отбелязаното тук, в момента; гореизложен, гореказан, гореописан, гореозначен, горепосочен, гореприведен, гореспоменат, горецитиран. Едничкото обстоятелство, което като че ли прави донейде вероятно гореотбелязаното мнение за сравнително слабата даровитост на северния българин, е, че записаните досега песни от Северна България — .. — не са тъй поетични и издържани. П. П. Славейков, Събр. съч. У1 (2), 16. Гореотбелязани факти.
