в ужас старата жена проплаква. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 50. В горестен живеем час,/ час на тежки изпитания. Ив. Вазов, Съч V,
71. //За чувства, мисъл, спомен — който е породен от или предизвиква горест. Невестата го гледаше с дълбоко състрадание и с горестно чувство на сърцето. Т. Влайков, Р, 61. Горестен спомен.
ГОРЕСТНО нареч. Поет. С мъка, със скръб; скръбно, тъжно. Кръсти се старецът горестно, нашироко, в сърцето му гори вярата, че е мъченик, пък аз стоя поразен и недоумявам. Ем. Станев, А, 68. — Ти си поет... — Поет — каза той горестно и се извърна. — Що за поет съм аз, щом никому тука не съм нужен? Ст. Дичев, ЗСI, 509.
— Абе то и качамак не е лошо — каза той,
— ама стига да не е всеки ден... — кам да е всеки ден! — въздъхна бай Панталей горестно. — А то, кога погледнеш, някой ден и киселец няма. П. Вежинов, НС, 187. Аз изтръпнах целият, когато към мене се спусна разчорлената фигура на жена ми. — Няма го! — изхлипа горестно тя. Тутакси схванах, че моят шестогодишен син е извършил поредното си опасно приключение. Др. Асенов, СВ, 47.
ГОРЕСТОЯЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който стои по-високо в администра-тивно отношение. Бурназов идваше не като приятел при приятел, а като по-горестоящ ръководител при по-нискостоящ, за да го осъди и измие ръцете си от създаденото положение. И. Петров, МВ, 165-166. Пра-вилно постъпват онези народни съвети, които сами вземат мерки и изправят онези недостатъци, за които имат сили и възможности, а за останалите сигнализират на горестоящите организации. ОФ, 1958, бр. 4424, 2.
ГОРЕУКАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Горепосочен, гореспоменат; горепоказан, гореупоменат. Ний напълно потвърдяваме всичко, което гореуказаните лица явно изказват за това частно спекулативно училище. Пряп., 1903, бр. 31, 2.
ГОРЕУПОМЕНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореспоменат, горепосочен; горепоказан, гореуказан. Книжната образованост на гореупоменатите лица само на няколко време е задържала успеха на ереста, защото., е била достояние само на няколко лица. ПСп, 1871, кн. 4, 70.
ГОРЕЦ, мн. -рци, м. Диал. 1. Глухарче.
2. Хмел.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Човек, който живее в планинско селище; горянин. Хаджи Джонко чорбаджи отдавна лежеше в гроба; също и старият горец Томо Вълча-рът. А. Страшимиров, ЕД, 41. Както горци горят дърва и правят от тях обикновения кюмюр, нака и природата,.., е сторила и приготвила пространните въгленни пластове във вътрешността на земята. ИЗ 1877, 186. Дори ся бияше Брен със старопланинските горци, дясното крило достигна без мъка на западната граница Македония. Г. С. Раковски, БСI, 180.
ГОРЕЦИТЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е цитиран преди цитираното тук, в момента; гореизложен, гореказан, гореозначен, гореописан, горепосочен, гореотбелязан, гореприведен, гореспоменат. Горецитирани указания. Гореци-тирана мисъл. Гопецитиран пример. Горе-цитирано изказване.
ГОРЕЦИТУВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Горецитиран.
ГОРЕШЛЯЦИ мн., ед и (рядко) гореш-ляк, м. Диал. Горещници. Йован галуне говори: /— Вите са, вите, галуне, доде ми душа излезе, / па са тогава спуснете, / бело са месо наяжте, / черни са кръви напите, / дес-на ми рака отяжте, /.., / та мойта майкя да види, / кога ни риза кроила, / кроила риза и шила на връли празник на прокоб / и пръ-вния горешляк! Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 325.
ГОРЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е силно нагрят, който има висока температура. Парата от горещия чай и приятната миризма от препечения хляб се носеха из въздуха. П. Михайлов, МП, 83. Носех от фурната гювеча на една съседка, госпожа Жечка. Бързах да поставя горещия съд на оградата и да подухам на пръстите си, защото вече обгаряха. П. Славински, МСК,
10. С настъпването на горещините — а Букурещ е горещ град — в бараки, дюкяни, мазета започна да се продава лед, изкуствен на едри блокове. Г. Белев, КР, 64. Оградата беше прилична на пещ, задушна, пълна със въздух горещ / и със дим барутен. Ив. Вазов, Съч. I, 177. Желязото се кове, докато е горещо. Послов. // Който излъчва голяма топлина. Детето изпищява, събужда се и пак се разтреперва — ситно-ситно. Невена повече не може да мисли, не може да чака. Тя се съблича, ляга до детето и с всичка сила го притиска към себе си,.. Знае колко е силна и гореща, само на това се надява. В. Пламенов, ПА, 50. Слънцето беше много горещо и ние побързахме да се скрием в тесните улички на градчето. М. Марчевски, ОТ, 28. Други [хора] посоляват и поръсват с подправки изчистените птици, облепват ги с глина и ги пекат в гореща пепел. Л. Петров и др., БНК, 20. С чужди ръце държи горещо желязо. Погов., П. Р. Славейков, БПII, 143. Горещ въглен.
2. За време — през който е много топло. Северният пояс завзема северна и югозападна България.. Тук зимата бива студена и снежна.., пролетта влажна и хладна, лятото сухо и горещо (до + 37), а есента дъждовна. А „България“, 37. Горещ ден.
