във верига от безскрупулни действия, отколкото да моли. Д. Димов, Т, 54. Казакът вярваше, не чорбаджиите ще му дадат Кина.. беше се похвалил тук-там и мълвата се носеше из селото, но на нея всички гледаха с присмех. Те познаваха Деяна и неговата чорбаджийска гордост. Г. Караславов, СИ, 92. Вината за непрекъснатите вражди между двата народа Паисий хвърля върху гърците — българите са миролюбиви;.. Виновни са били, подчертава Паисий, гърците със своята гордост и злоба, със своята алчност за чужди земи. Б. Пенев, НБВ, 53. Поп Антония — разговорлив и общителен, не обичаше да сяда с него, защото схващаше мълчанието му като гордост. Г. Хар-манджиев, КЕД, 54.
ГОРДЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Остар. и диал. Гордея се. И ние кат' всички пред цял свят ще светнем, / и с име, с наука ний ще се гордим. Ив. Вазов, БМ П, 13. Право, вета си абица, /../ Ний и двама носим рани, / но не сме досущ събрани, /затова и не свени се, / че си вета, а горди са, / че в смирената си доля / не познала си неволя. П. Р. Славейков, Oct., 1879, бр.
10, 1. Когато европейският мир тъняше в невежество, западното духовенство ся гор-дяше с просвещение, с което придоби такова влияние въз народите. ЦВ, 1859, бр. 445, 2.
ГОРЕ нареч. 1. На място, което се намира високо или над друго място. Противоп. долу. Блещяха четирите пояса на телените мрежи, зад тях кривулеше линията на окопите с тъмните очи на амбразурите .. и най-горе като корубите на исполински костенурки, извиваха се куполите на крепостните оръдия. И. Йовков, Разк. П, 73. Но все пак ще чувствам приятният гъдел, / да гледам как / горе / небето синее. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 16. // В горния или в по-горния от друг етаж на сграда. Противоп. долу. Тя [хазяйката] била предупредена от Чакалова, че ще дойдат да го търсят троица сънародници и ни покани горе, в една чисто наредена стая. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 61. Стефана: — Де е Милка? .. Христо: — За какво ти е? Горе в пруста шие на гергев. П. Тодоров, Събр. пр П, 402. Намериха Хаджият горе в стаята. Й. Йовков, СЛ, 168.
2. В горната част на нещо. Противоп. долу. Той беше около шейсетгодишен човек,.., с лице сухо, длъгнесто, широко горе. Ив. ва-зов, Съч. XXVI, 67. Пощенската марка се залепва на плика горе вдясно. Н Прен. На по-високо стъпало на някаква служебна, ор-ганизационна или друга йерархия. Противоп. долу. Ала ето, че и управниците там горе и те ще да са със същите разбирания и със същия морал. Т. Влайков, Съч. Ш, 295.
— Аз съм сигурен, че господин прокурорът ще направи постъпки най-горе да ви приведат на служба тук. Ем. Станев, ИК Ш-IV, 507. — Сега цялата тая афера ще получи публичност.. Представи си какво ще кажат горе, като разберат, че те е снел от длъжност едва ли не за некадърност... А пък един световен учен и Нобелов лауреат ти дава всички предимства пред себе си. П. Вежинов, НБК, 290.
3. При географско пространство, което е по-високо от друго — на място в планина. Противоп. долу. Цял ден по жътва доле тя в полето, / той горе там, де стадото пладнува. / В разлъка вехне като цвят сърцето, /едно за друго мисли и жадува. Н. Ра-китин, С П, 84.
4. Според религиозните представи — на небето, в нереалния, в нематериалния, неземен свят. Противоп. долу. Но Монката лежеше на гърба си неподвижен и студен, с лице, обърнато към небето, с тихо склопени очи .. Той беше вече горе, в скута на майка си. Елин Пелин, Съч. П, 42. — Но това тук, което аллах е направил на земята, е нищо. Там горе, в рая, ни чакат невиждани чудесии\ П. Стъпов, ЖН, 165.
5. Обикн. в сравн. степен. По-преди, преди това (обикновено в предходен писмен текст). Противоп. долу. Те са въпросите за синдикалните организации,., и за работническата книжнина.. Що се отнася до самите въпроси, за които е думата по-горе, нашето мнение е, че те трябва тая година да получат своето разрешение. Г. Кирков, Избр. пр I, 71. По-горе се спряхме подробно на този въпрос.
6. Само в сравн. степен и обикн. с предл. от. С превъзходство, с по-добри качества (от други лица или предмети). Противоп. долу. Бъди винаги честен и уважавай хората, мое пиле. Не си въобразявай за себе си, че си по-горе от тях. Това е най-опасното в живота. Ст. Грудев, АБ, 202. Сръбската скулптура не стои много по-горе от живописта.
С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. Учените пишеха книги за столицата, за палата и за градината на императора, но не забравяха да споменат и да славят и дори да го поставят по-горе от всичко. Св. Минков, СЦ (превод), 4. О, има нещо! По-горе и от светото изкуство! Духовна чистота се вика то! К. Христов, ИБ, 77.
7. Остар. и диал. Само в сравн. степен. В по-голямо количество, в по-голям брой, в по-висока степен и под. (от друго нещо); повече. Противоп. долу. Списъците на всеки окръг и град, община по община или махала по махала обемат по „азбучен ред“ имената на всичките български граждане, които са на възраст по-горе от двадесет и една година. ПОУ, V. Жалбите против решенията на търговските съдове по дела, по-горе от пят хиляди гроша, ся приносят пред подлежащия областен съд. ВП, 141. В търговията да има порядък, то е да знае търговецът това, което дължи, това, което печели.., за да не предприеме нещо, което е
