тическата си история,.., но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55.
2. За нещо (селище, институция и под.) — забележителен, прочут съм с някое свое качество; славя се. Не говорете ми, че моя роден край / е беден, минало че няма славно. / .. / Той няма минало — той няма гроб на дни, / не се гордей с останки и руини. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 24. Преди няколко години тая стара ограда се гордееше с исполински бор. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 26. А Националната библиотека се гордее с уникалните си старопечатни книги.
3. Държа се надменно, високомерно, горделиво; надувам се, фукам се. Любен Расков събираше в общата работилница млади калфи, говореше им разпалено за нов живот, бранеше сиромасите, ругаеше чорбаджиите — виждаше се, народен човек беше, не се гордееше със сполуката си в занаята и като бе изникнал от сиромашки корен, не бе забравил сиромасите. Д. Талев, И, 247. И наистина голямата участ, що е всякога имал в предприятията си, и силата, що е от нея придобил, направили са го да ся гордее и да ся надига толкова, що не ще ни да слуша онова, що иска да му каже человек, освен ако то е нему угодно и полезно. Г. Кръстевич, ИБ, 328-329.
ГОРДИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Гордиев възел. Книж. Заплетен и трудноразрешим въпрос, задача и под. На Балканския полуостров живеят две главни племена в ръцете на които ся намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнали да наричаме восточен въпрос. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178.
— От гр. собств.
ГОРДИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от горд. — На нас с тебе, сестричке, ни предстои дълъг път и ние трябва да го минем честно, да не сбъркаме посоката. Разбираш ли? Е, не всички ще ни повярват изведнъж, това не бива да ни обижда. Макар ние с теб да сме от гордичките. Ем. Манов, ДСР, 94.
ГОРДО. Нареч. от горд. — Мадам, малко ви е синката,.. — И като изпъчи снага, добави гордо: — Разбирам ги тия работи. Д. Бегунов, ЧД, 24. Отиваме в зоологическата градина... Там,.., се насочихме към клетката на лъва... Той се беше изтегнал лениво (но и някак гордо!),.., а последните посетители му се възхищаваха. В. Сотиров, ЛНП, 49. Недей отваря първа да си ида!/ Сама ще тръгна гордо, осъдена от теб. Съвр. 1980, кн. 1, 217.
ГОРДОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. Един друг глас се обаждаше в него — гласът на унижената гордост и на самолюбието. Ив. Вазов, Съч. VI, 42. Намери Филор [Дикран], за да я загуби. Беше хранил чрез нея гордостта и самолюбието си: щом целият град минава през леглото й, той пък
— няма. С. Севан, Р, 66. Лилиев е бил скромен човек, но една вътрешна гордост, свързана с поетическата мисия, която е носел, е изпълвала съзнанието му. Е. Ка-ранфилов, Б Ш, 147. Прелистиш ли изписаните над 400 страници, ще почувствуваш международния авторитет на „Етъра“ и гордостта, че си българин! Ив. Коларов, Е, 26. Калитко не разбра шегата. И виновно наведе глава. Засегнаха го на твърде чувствително място, засегнаха неговата момчешка гордост. Ив. Хаджимарчев, ОК, 301. Голяма мъка се бе насъбрала в сърцето й, наранена беше и селската й гордост, тъгуваше тя за селото си. Д. Талев, И, 381. Но, било от гордост, било защото не ми беше умът на това, не щях нищо да им кажа за страданията, които бяхме изтеглили. К. Величков, ПССъч. I, 55.
2. Само ед. Чувство за удовлетворение от постигнатите успехи или високите качества на нещо. Той разбра, че е победил, и гордост широко изпълни душата му. Елин Пелин, Съч. Ш, 105. Стрина Венко вица бе много рацзположена. И когато всички й честитяват унуче и радват се на невястата, па се загледват и в новите им премени, тя изпитва и някаква гордост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. Останала е и гордостта на котленци, че не са допуснали селото им да бъде разграбено. Н. Ферманджиев, РХ,
14. Беше забележителна сватба, изпълнена с великолепие и гордост, за която щеше да се говори. С. Севан, Р, 54.
3. Ед. и мн. В съчет. с гл. съм или в обособено приложение. Същество или нещо, което предизвиква у някого задоволство или възхищение с качествата си, с превъзходството си над другите. Слаба светлина се цедеше през единственото прозорче,.., и в тоя полумрак кротко преживяха и сумтя-ха три биволици и две крави, гордостта на нашата стопанка. К. Константинов, ПНП,
24. Човекът е гордост на нацията, есенция на нейните героични добродетели. Л. Стоянов, X, 118. Дяволето беше един от най-добрите гимнастици в страната — гордост за училището си и града, постоянен и първи номер във всяко патриотично тържество. А. Мандаджиев, ОШ, 20. Салих ме изпраща до Ваклиново,.., той ми каза,.., че ако искам, мога да му се обадя по телефона, и това е една от неговите гордости: в селото има два телефона — един в пълно-мощничеството и друг у дома му, С. Север-няк, П, 357.
4. Само ед. Презрително и пренебрежително отношение към другите поради прекалено голямо самочувствие, надменност; горделивост, високомерие, надутост. В тези тъмни, остри и хладни очи имаше някаква студена гордост, някаква неуязвима надменност, която по-скоро можеше да се изрази
