по-горе от неговите сили. К. Кърджиев, А, 321. Свидетелят, който не ся яви в съдилището, без да представи законни причини, подлага ся на парично възискание не по-горе от две хиляди гроша. ВП, 113.
8. Като междум. За израз на силно одобрение, утвърждаване. Противоп. долу. Като се връщах от един болен, на площада при Свети Крал видях, че беше се събрал шумен митинг против правителството. Викове, крясъци, „Горе!“, „Долу!“, „Ура!“ Ив. Вазов, Съч. XI, 25.
О Горе главата! Разг. Като възклицание за изразяване на поощрение; обнадеждване; не се отчайвай, смело! — Не бива да губиш кураж. Горе главата, Спиро! М. Марчевски, П, 154. — Хайде, горе главата! Обесил си нос като бабичка. Др. Асенов, СВ, 8. Горе, долу. Нар. поет. В различни посоки; натам, насам. Цял ден ходиш, горе, долу, по работа, по зимане, даване и гледаш кога ще са мръкне да си идеш у дома. Ил. Блъсков, ПБ
1, 5. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе, долу. Ц. Церковски, Съч. II, 57. Она веле и говоре: /море лудо, лудо младо! Тол-ко ходи горе, долу / по планини, по вишини, /../ нел не найде негде цвете, да набереш, да донесеш. Нар. пес., СбБрМ, 414. Горе-долу; долу-горе. Разг. 1. Приблизително, почти. Нещата горе-долу се изясняваха, но все пак гласуването трябваше да каже последната си дума. Е. Кузманов, ЧДБ, 8-9. Той говори английски превъзходно, френски — криво-ляво, руски — горе-долу. Ив. Вазов, Съч. XVI, 174. — Не може да се получат нареждания още същия ден. Но горе-долу знам какви ще се получат. — Какви, Матъо? — На оръжие, чичо Томане! Д. Ангелов, ЖС, 92-93. Тъй като знаехме горе-долу разписанието на влаковете, решихме вечерта, когато заспят нашите, да се измъкнем незабелязано от къщи. Г. Белев, ПЕМ, 114.
2. Как да е, някак си. Той говори английски превъзходно, френски — криво-ляво, руски
— горе-долу. Ив. Вазов, Съч. XVI, 174. Имах един чувал кондензирано мляко,.., забърквах от него някакви качамаци и горе-долу живеех. Д. Бегунов, ЧД, 50. Драгиев: .. Дисертацията върви ли? Балчев: .. Долу-горе. Г. Джагаров, ТМЗ, 169. 3. Като отговор на въпрос „как сте?“ — ни добре, ни зле, средно. Горе ръцете! Разг. Предай се, не се съпротивлявай (категорична заповед при залавяне на някого). — Предупредих ви да не мърдате! Горе ръцете или ще стрелям! К. Калчев, ЖП, 393. По лицето на водача се изписа колебание, но само за миг — след това той изведнъж вдигна автомата си и сухо заповяда: — Горе ръцете\ П. Ве-жинов, НС, 197. Горе осо, долу босо. Диал. За беден, сиромах човек, но горд. От горе до долу. Разг. 1. Изцяло. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от долу до горе с девствени гори. Ив. Вазов, Съч.
XV, 12. Дядо Сава го измери от горе до долу с очи и му дойде на ума: „Чакай да видим ще спомене ли пак нещо за съда.“ П. Сла-вински, ПЗ, 95. 2. От най-отговорния до най-обикновения участник в нещо. Султанът им даваше [на спахиите] земи до живот, да идват под знамената, когато ги повика, а те са чудят как да останат по чифлиците си и как да завещаят земята на синовете си. От горе до долу всичко живее с подкупи. А. Дончев, ВР, 120.
— Друга (диал.) форма: г о р у.
ГОРЕ, мн. няма, ср. Диал. Гора. От три села момци цяла нощ път бият на седенки да дойдат, кой в пусто горе ще стои! П. Тодоров, Събр. пр П, 195. По друм връват [два левента] по-лепо збореват: / .. — Най е лепо горе чамширово, / сал не може само да го бива —/ узбива се уз зелени типет. Нар. пес., СбНУ XLIV, 108.
О В горе тилилейско. Диал. В гори галилейски. Хайд да идем в пусто горе...; тилилейско. Ал. Дювернуа, СБЯ, 384.
ГОРЕ-. 1. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който се намира на място, което е на по-високо или над друго място, напр.: горележащ.
2. Първа съставна част на сложни думи със значение: преди това, преди, напр.: гореспоменат, гореизказан, гореразказан и др.
ГОРЕЗАБЕЛЕЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гореотбелязан. У горезабале-жените тела [у сиренето, хляба и др.], каквото и по дървото и по други много тела, шуплите ся видят с голо око. И. Груев, Ф (превод), 8. Смесените билети състоят от билети от 1-ий клас за преминувание между Ц-град и Базиаш, и от билети от 2-ий клас за преминувание между Базиаш и Вена по реката, или по железница. И храната, докле е пътникът на парахода ся заключава в горезабележените цени. Лет., 1872, 68.
ГОРЕИЗБРОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е изброен, изреден преди това; гореизреден. От средата на 7-ми век не намираме вече никакви свидетелства за нови славянски дружини да са минували там откъм Дунава.. — Поради това, макар за някои от гореизброените племена и да се споменува пръв път само в 8-ми век, то от това не трябва да се мисли, че те току тогава са и минали. М. Дринов, ППБН, 37.
ГОРЕИЗЛОЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който е изложен, посочен преди това; гореказан, гореозначен, гореописан, горепосочен, гореотбелязян, горе-приведен, гореспоменат, горецитиран. Съ-гласно съществуващото тогава законодателство в Турция само физически лица са могли да придобиват и владеят на законно основание недвижими имоти, повечето от купуваните за нуждите на Българската екзархия и нейните институти имоти,.., са били вписани в Дефтерхането на името на
