от купчина на купчина, заграбваше вършини и ги диплеше на колата. К. Петканов, X,
70. Вековни буки се изкъртват с тресък / и ляга ниско старата гора. В. Андреев, ППес., 39. // С предл. от. За множество предмети, издигнати право нагоре. — Заповядайте: на всеки ъгъл картечници, на всяка улица гора от щикове. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 166. Шосето минаваше покрай гробищата — тиха и печална гора от кръстове, всред които стърчаха самотно паметници от мрамор. Д. Димов, Т, 651.
3. Остар. Планина. Най-голямата гора е Стара планина. С. Бобчев, ПОС (превод),
38. Царете,.., обикновено строили за себе си пирамида в продължение на сичкото си царуване. Най-голямата е построена от царя Хеопса; тя прилича на цяла гора и има 210 аршина височина. Н. Михайловски, РВИ (превод), 27. Саксонските рудни гори принасят ежегодно до 4500 цента кобалт, а венгрия — до 3000 цента. Знан., 1875, бр. 24, 374. • В сложни собствени географски названия на планини. Света гора. Средна гора. Сърнена гора.
4. Диал. Дървен материал. — Еех — въздъхна болно и дядо Панчо и го погледна с молещи очи, — уж гора да ни докарат от общината, да се стегнеме и ние като хората... ама това си би\ Ст. Даскалов, ПЯ, 108. Въглищният пласт рухна и се разби... От предния край на фронта прозвуча гласът на Манол: — Най-напред подпирай и тогава товари! От няколко места се развикаха: — Гора! — Дайте гора за подпиране! Ив. Мартинов, М, 95. Майсторите не могат да скроят куфията, щото оня я искаше с две чупки, сума гора батисаха, но куфията все излизаше крива. И. Радичков, В, 258.
О Галерийна гора. Лесов. Гора, разположена във вид на тясна дълга ивица покрай реки, които текат през безлесни пространства
— савани, прерии, степи. Слънцето къпеше с мека утринна светлина широките чадъри на палмите, короните на огромните кедрови дървета и стари мангри. За пръв път Павел видя прочутите галерийни гори. Гр. Угаров, ПСЗ, 84. Мангрови гори .Лесов. Гори, срещащи се в тропичните области край морските брегове, в обсега на приливите и отливите, с дихателни корени във вид на цилиндрични или дискови израстъци. По океанските крайбрежия, където има добре проявени приливи и отливи, се намират мангрови гори. Те имат много въздушни корени. Геогр. УШ кл, 1965, 108.
> В гората расъл. Разг. Пренебр. Прост, груб, недодялан, див. „Да си не мислят те, че сме в гората расли! / И ний сме с модите.“ К. Христов, ЧБ, 26. В гори тилилей-ски. Нар.-поет. Някъде много далеч. — Ей, хора... овчар ли изпращаме ние, питам ви, баш овчар ли изпращаме в горите тили-лейски? Хайде влизайте! Н. Нинов, ЕШО, 40. Подозират ли те, тия невинни като полска трева души, че нейде в гори тили-лейски умират забравени най-близките им. Л. Стоянов, X, 91. Гора и вода. Диал. Целият свят, всичко. Когато дядо Маньо надуеше кавала, гора и вода се заслушваха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Зад девет гори. Разг. Много надалеч. „Хората, при които ти дойде, а остана далеч от тях.“ Ако някой друг кажеше нещо подобно на латинския председател [село Латинка] на стопанството, той би му издрал очите,.., би го прогонил зад девет гори. Н. Каралиева, Н, 165. За този (тоя), дето (що) клати гората. Разг. Пренебр. Напразно, напусто, без пол
за, без смисъл. — А той, синецът, се оженил за една ватманка и по цял ден шари с нея по софийските линии... Тя кара и го храни, а той скитосва за тоя, дето клати гората. Тонич, КСШ, 12. Събирам гората. Разг. Вдигам голям шум. Тя [Меца] си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира! Ран Босилек, Р, 60. Хващам / хвана (улавям / уловя, вземам / взема) гората. Разг.
1. Забягвам, побягвам нанякъде, запилявам се нанякъде. Рунтавото мечешко кълбо се преметна над него и хвана гората. Г. Кара-славов, Избр. съч. П, 122. „Молим ви се да не свирите, докато докарам яренцата. Ще пощръклеят, ще хванат гората.“ Цв Ангелов, ЧД, 115. Деверът го [годеника] поведе след жаловитата гайда към момини двори, а той съвсем се е загубил.. Иде му да рипне, да вземе гората. П. Росен, ВПП1, 161-162.
2. Забягвам в планината и ставам хайдутин или партизанин. — Катя, аз заминавам.. — За къде?.. — За Женева? Изплаши ме. Помислих, че може би... — Може би? — Ще хванеш гората, ще станеш четник. Д. Сп-ространов, С, 98. — Какво им е дотрябвало да си развалят рахата, занаятчии хора, търговци? Хайде, ние — друго, без земя ни остави размирението, уловихме гората и връщане няма. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 14. Учители, свещеници, първенци, по-бога-тички, не останаха неарестувани;.. който се съпротивляваше, биваше застрелван, а който жив се спасяваше, хващаше гората. Пряп., 1903, бр. 4, 3.
ГОРАЧ м. Диал. Горски дървосекач. — Сечеш като баба!.. Халтаванин! Като стиснеш топоришката, вода да пусне, и като се развъртиш — треските като шрапнели да фучат из гората! Това се казва горач! Чудомир, Избр. пр, 27.
ГОРБУША ж. Представител на тихоокеанските сьомгови риби. ОпсогЬупсЬиз. Много риби са се приспособили към определени условия за размножаване и се предвижват на далечни разстояния, за да се доберат до тях... Такива са случаите с кетата, горбушата, змиорката и др. П. Коларов, РП, 43.
— Рус. горбуша.
