на Елисей Лазов ореше един младеж от долната махала на селото. На Елисея му се струваше, не младежът се надорава с някого, не много ги гони,.., не не ги спира да попиват. И. Волен, МДС, 162. Н Диал. Водя, карам пред себе си добитък. И други свирки се обаждаха около селото. Навярно и там също такива овнарнета гонят по десетина овце пред себе си и свирят. Й. Йовков, ЖС, 203. гоня се I. Страд. от гоня. Тая дружина, макар и да се гонеше строго от преви-телството, но тя без страх върлуваше из-вътре по градища и села. Ил. Блъсков, ИС, 59. II. Взаим. от гоня в 1 и 3 знач. Войниците приказват високо,"смеят се, гонят се и се замерят със сняг. Й. Йовков, Разк. I, 39. Ранните лястовинки се стреляха из въздуха, гонеха се с причудливи и безследни зиг-заги и се къпеха в невидимите вълни. Ив. Вазов, съч. ХХШ, 186. Даже и жените им,.., ужасно се гонеха и омразата им стигна до там, щото булка Варлаамица не наричаше булка Селямсъзка инак, освен „гърнива сланина“. Ив. Вазов, Съч. УШ, 8. — Майстори, стига! Лошо сте се захванали. Може вие отдавна да се карате и да се гоните. Р. Стоянов, М, 37.
ГОНИ МЕ несв., непрех. Разг. 1. Чувствам, изпитвам подбуда, влечение, принуда (да направя нещо); тласка ме, подтиква ме. Нещо й тежко се, не сдържа я сама да седи дома,.., се я гони към гробищата при майчиния й гроб. Т. Влайков, Съч. П, 42. — Дядо си ще догонва той. Хаджи Пешовото го-лемство ще иска да завземе. — Кръвта го гони. Т. Влайков, Съч. П1, 167-168.
2. Имам разстройство и ми се ходи по нужда.
О Гоня вятъра (тоя, що духа). Разг. Полагам напразни усилия да настигна нещо, върша нещо безмислено. — Излъгали го, че друг Павли, от друго село, бил грабнал дъ-еря му. Гонил вятър, дето се казва. Й. овков, Б, 116. — Тяхното ще е? — Игра на политика. Вятърничева работа — гонят тоя, що духа. Т. Влайков, Съч. Ш, 54. Гоня карез (мъст, ким) някому. Диал. Неприязнено съм настроен срещу някого заради нещо и желая да му отмъстя, да му напакостя. — Е, че на сиромаха и господ, сякаш че гони карез. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 152. — Гърдъо ми гони ким за една работа отпреди двайсет години.. Защо съм бил говорил против в съда, та го били"осъдили — затуй ми дири сметка сега. Й. Йовков, ЧКГ, 170. Русинът е милостив, великодушен и не гони мъст. Ив. Вазов, Съч. XVI, 141. Гоня Михаля; гоня мъглите. Разг. Полагам напразни, безрезултатни усилия, нищо не мога да постигна. — Тоя път комунистите ще си направят изборите и без нас, а ние ще има да гоним Михаля. Ем. Манов, ДСР, 267.
— Има да гони Михаля Васил, ако не влезе в стопанството... Ще му сменят нивята и дявол знае на кой край ще го бутнат. Кр.
Григоров, ОНУ, 156. — Оня ви е изиграл, а вие гоните мъглите. Тръгнали сте да плашите децата на хората. Д. Фучеджиев, Р, 80. Гоня пътя. Разг. Движа се колкото мога по-бързо, за да пристигна някъде своевременно. Според сметката, която направи, войската на копана Смоляк беше отдавна оставила зад гърба си новечките краища.. Ако и той гони пътя ,.., ще настигне своите, преди слънцето да се е обърнало на запад. А. Гуляшки, ЗВ, 33. Подгорските първенци бързаха към Реката, да отъхдат за малко и отново да гонят пътя към Селището. Д. Яръмов, БП, 162.
ГОНЯ СЕ, -иш се, мн., св. гоних се, несв., непрех. За животни — в разгонен период съм; разгонил съм се. Имаме крава ялова, / ето ми девет години / гони се, пък не са тели. Нар. пес., СбНУ ХХУШ, 171.
ГОПАК, мн. няма, м. 1. Бърз украински танц с подскачане. През цялото време в залата на клуба се разнасяха похвални възгласи. А когато пъстро облечените артисти играеха на сцената гопак, като ситнеха с токовете си, някой възторжено прошепна. ВН, 1960, бр. 2603, 4.
2. Музиката към този танц.
— Укр. гопак.
ГОРА ж. 1. Обширно земно пространство, обрасло с много дървета, смесени с храсти и треви, което е източник на дървесина, защита на почвата от ерозия и с важна роля за запазване на водните запаси. Прекрасни са горите от ели, които растат по вътрешните урви на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 121. Бяха навлезли в гората, пътят криволичеше измежду корени и пънове, та трябваше да се внимава. Й. Йовков, ПГ, 52. Прегръщах големите мъхнати буки, стройните грани на дъбчетата и играех из гората като някое младо животно. Елин Пелин, Съч. П, 55. Почти непрекъснато вървяхме из елови гори. А. Дончев, ВР, 135. Над горите, / над Пирина, / вятър вие. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 80. Горо ле, горо зелена, / пътя ми не е отту-ка, / ама оттука ша мина, / че имаш сянка дебела, / и бистра вода студена. П. Р. Славейков, КНП, 87. Гора без вълци не бива. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 53. Тропическа гора.
2. Самите дървета, които са обрасли на това място. Само наоколо всичко е променено! И как е променено! Горите пожълтели, дъне-рите и стъблата им се виждат, а през тях далеч свети небето. Д. Габе, Н, 9. От двете страни високи урви, покрити с дъбови гори, които още не са се разлистили. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 33. Ако пък ли има и малко сняг, тогава иглолистната гора изглежда още по-сонна, гъстозелена. Ем. Станев, ЯГ, 53. Филчо отби в изсечената гора, обърна колата към село и без да отпрегне, залови се на работа. Бързаше, прибягваше
