ГОРГОНА ж. 1. Обикн. мн. В гръцката митология — три крилати женски чудовища с коси от змии, които с погледа си вкаменя-вали хора. Когато горгоните хвърчели на слънце, човек не можел да ги тлеоа, защото го ослепявали с блясъка на крилата си.
Н. Райнов, КЧ, 5. В дола той [Персей] видял горгоните. те спели дълбоко.. Крилата и люспите им блещели на лунната светлина... Змиите на главите им били също заспали. Н. Райнов, КЧ, 13.
2. Прен. Коварна и зла жена.
— От гр. TopYíúV.
ГОРГОРБАШИЯ, -йята, мн. -ии, м. Простонар. Главатар, водач на банда. Петдесет хиляди мъже мълчаха като един само защото говореше Кабакчиоглу. „Тоя, ще рече, бил горгорбашията — помисли си Юсуф паша.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 117. Бенковски отговорил: „Моето влизане в Копривщица трябва да се предшествува от изсичането на стотина глави“,.. „Според него горгорбашиите на чорбаджилъка се намирали в Копривщица.“ Г. Бакалов, Избр. пр, 268.
— От тур. gorgor 'буен, невъздържан' + Ьа§ 'глава, началник'.
ГОРД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има високо самочувствие и съзнание за лично достойнство и превъзходство над другите. Нашият народ навлиза в новия свят на социализма и правдата. Там няма да има роби и господари, а горди човеци, които създават ценности. А. Каралийчев, НЗ, 122. А там, на пет стъпки от мене, стоеше Аспарух — гордият цар, който бе водил на много войни народа си. Н. Райнов, ВДБ, 37-38. Горд отпреде им застана / младият им вожд —/па каза на капитана/ с гол в ръката нож. Ив. Вазов, Съч. I, 24. • Обр. Аз виждах Пирин наистина хубав, горд, изправен високо в небето. Й. Йовков, Разк. ГП, 77. Горда Стара планина, / над ней Дунава синей, / слънце Тракия огрява, / над Пирина пламеней. Цв. Радославов, Химн на Република България.
2. Който изразява или съдържа високо самочувствие и съзнание за лично достойнство, превъзходство над другите. Каква горда красота, какво възвишено достойнство има всеки човек, който спокойно и ^безстрашно отива срещу самата смърт! Й. Йовков, Разк. П, 138. Той беше хубавец,.., с горда осанка на царедворец. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 105. — Кълна се в гроба на майка си, войводо, няма да те излъжа — издума тя бързо, а очите й станаха горди и бляскави. Ст. Загорчинов, ДП, 179. С френските дрехи и с чистото пълно открито лице, украсено от черни тънки мустаци, под които трептеше слаба горда усмивка, хаджи Пени съвсем изпъкна между другите богомилци. Д. Немиров, Б, 86. Вестник „Марица“ във всеки свой брой разказва за гордите вълнения на италианците и за подвизите на Га-рибалди. К. Странджев, ЖБ, 71. "Целий свят знае,.., че всичко, което има нашият народ,.., спечелил си е сам.. При тия горди думи цялото събрание ръкоплещи, обзето от национален възторг. С. Радев, ССБ I, 95. Горд поглед.
19 Речник на българския език, т. III
3. Който проявява надменност, високомерие в отношението си към околните; високомерен, горделив. — Какво ти струва, драга? Минутка, искат да те видят — умолява Първан гордата съпруга, която стои в другата стая и не иска да излезе пред Пър-вановите роднини. Ал. Константинов, Съч.
I, 276. Казват — бил горд към малкия брат. А почтителен, повече отколкото трябвало, към разни ощастливени от съдбата. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 7. Тя била хубавица, ала била горда и високомерна и не можела да търпи друга някоя да я надминава по хубост. А. Разцветников, СН (превод), 6. Напразно сладострастна серенада / той пя й до зори. / най-после ядно, ядно тропна / и тръгна си дома — / тогаз едвам прозорчето се хлопна / на гордата мома. К. Христов, Т, 81. Пред егоисти, горди господари / глава не сведох, нито ще сведа. Г, 1866, бр. 2, 39.
4. Обикн. с предл. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство от постигнатите успехи или от високите качества на някого или нещо, което му е близко. Султана беше много горда с Лазара, който излизаше все по-напред между всичките мъже в Преспа и., делеше мегдан с най-силните между тях. Д. Талев, ЖС, 262. Тип оригинален и нов на българка, която без фрази, без учени брътвежи на женска еманципация, върви смело из пътя на живота, горда с труда си. Ив. Вазов, Съч. ХХУП, 152. Завих шала и горд в своята опитност на пешеходец заслизах по стълбите. Д. Дублев, ПП, 5. Кор-нелия е горда от постигнатото в живота. Й. Попов, ИЖП, 29.
ГОРДЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от гордея се. — Като Ненчо Христов ли искаш да станеш? — задявах го аз. — Ами! — ядосваше се той на моето гордеене с българина победител. — По-важно е отборното първенство... всички да са добри. П. Славин-ски, МСК, 77.
ГОРДЕЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява надменност, високомерие в отношението си към околните; високомерен, горд. — Елате малко при нас, де .. — Не, не можем.. — А! Големци! И горделиви! С прости хора не сядат вече. Ив. Вазов, Съч.
XXV, 221. Той не приличал на някои висо-коучени и горделиви господа, които се срамуват да се срещнат и да се разговарят със селския учител. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 258. Събираше се с по-големи момчета и все ходеше по другите махали да разменя мар-ки; дори започна да продава, имаше много
