да се яви в съда като началник, друго е като обикновен гражданин. Големството, каквото и да е, не може да не упражни своето влияние. Ст. Чилингиров, ПЖ, 172. —Големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 104. — Гостенка ли ти е болярката?
— запита игуменката.. — На великия прах-тор Петра от Търново щерка ли, казваш? .. Пък аз да не зная, че да те по чета, както прилича на големството на татка ти и да ти дам от хубавите горници. Ст. Загорчи-нов, ДП, 172. — Искам да заживеем като хора, без недостойни амбиции и стремежи по моди и големства. Б. Балабанов, Избр. п П, 207.
2. Качество или проява на високомерен, надут човек; големеене, надменност, надутост. Велко скочи и избърза да ги [старците] посрещне — да не каже някой, че той от го-лемство ги вика при себе си в гората, вместо да отиде той при тях. Д. Талев, И, 471. Ето, сега Киро трябваше да си е тук! Сега бе моментът да си поприказва с него по братски, по човешки, сега, когато големството от богатството и депутатство-то му се е изпарило. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Току взе да ми подвиква през оградата.. Па недей се, казва, големи... Приближи се да си кажем две думи... Бе как ще се големея, мисля си... Аз, Пешо на Дене от Станчова-та падина, и големство... Кр. Григоров, Н, 100. От големство, носът му да падне на земи, не ся навожда да го вземе. Н. Геров, РБЯI, 232.
ГОЛЕМШЪК, -шка, -шко, мн. -шки, прил. Разг. Големичък. Аз често я видвам седнала пред вратника, държи най-малко-то унуче и нагледва двете по-големшки, които припкат и подскачат окол нея. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 163. — Човек трябва да се съобразява с кого има работа... Доктор ли си? Или инженер? — Пенсионер.. — Ама, както ми се вижда, пенсийката ти е големшка, а? На каква служба си бил? Ем. Манов, В, 27.
ГОЛЕМЩИНА ж. Остар. 1. Големство (във 2 знач.). „Самодоволната големщина и надутите думи .. Никак не могат да изменят същината на работата.“ Й. Груев, СП (превод), 169. Друзите гърци, докачени от големщината на Спарта и подкупени с пер-сидско злато, подвигнали ся въз спартан-ците. ВИ, 36.
2. Суетност. С правени зъби можем не само да влизаме в очи на [ония], които ни гля-дат, та да си задоволим големщината, но еще и да си помогнем, та по-добре да изговаряме думите. КН 1873, кн. 5, 18.
ГОЛЕМЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Големея се.
— Тя за момчето не мисли, како Венковице, ами гледа само дъщеря й да се големи като чорбаджийска снаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 247. У него всичко беше естествено, просто, непринудено, той не позираше, не се големеше, не си даваше важност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 365. — Виж го нашия хубавец! — обърна се Калъча към Огнян. — Дай му само да се големи и да плещи невре-ли-некипели, иначе за пет пари работа не чакай от него. В. Нешков, Н, 126. Плитко-ум чловек, който през куп, отгоре-отгоре знае много нечта,.., може глупаво да ся големи със знанията си. Й. Груев, СП (превод), 63. Като Камбула видяха,/ секиа му на крак станаха;/хаджи му Ненко не стана,/../ Камбул ../на хаджи Ненка думаше:/— Хаджи ле Ненко, чорбаджи,/ що ми са толкоз големиш? Нар. пес., СбНУ XXVII, 275.
2. Обикн. с предл. с. Давам външен израз на гордост, задоволство; гордея се с някого или с нещо. Одеса,.., се големи с великия поет руски, счита го за свой гален син и гордост още пази, като светиня, ветата къща на Пушкинска улица, дето поетът е написал някои глави от „Евгения Онегин“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 122. Затова пък чичо Венко и зарад нея свободно показваше пред всички своята голяма радост и като че се големеше с нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194. За да обичаме отечеството с истинна висока любов, трябва пръвен да бъдем ми истите такви граждане, дето отечеството да не ся чръви за нас, а още да ся големи с нас. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 36. Майката само нека наснове добра основа за възпитание,.., па ще видя, че отрасло за хубост чадо, с което ще може да ся хвали и големи на света. Й. Груев (превод), кн. 7, 122.
ГОЛЕН м. Остар. Пищял. Но един ден като отидох малко по-далеч.., обзе мя ужас,.., защото видях развърлени по земята тамо на една страна лобове, лакти, го-лени и други человечески кости. П. Р. Славейков, РО (превод), 97.
ГОЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от голя.
ГОЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Бръснене. Тъй Петър,.., постоянно имаше доволно парици, с които разполагаше и за чисто облекло и за по-чести голенията, щото никой не можеше каза, че е селско чедо. Ил. Блъсков, Китка, 1866, кн. 4, 18.
— От пол. golenie.
ГОЛЕНЙЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само с съчет.: Гол-голеничък. Разг.
1. Който е без никакви дрехи; съвсем необлечен. „Разправят, че я виждали [врачката] нощем в потайно време да бере церове по скалаци и гори гола-голеничка, както я майка родила.“ Ил. Волен, МДС, 105. Прислужникът остави чувала на кушетката, наведе се и измъкна увито в разнищена груба черга голо-голеничко дете. Б. Несторов, АР, 36.
2. Прен. Който няма никакви материални средства, никакъв имот; крайно беден. — От
