оглеждане файда няма, моме, а от работа!
— майката повиши глас,.. — И ти ще отидеш някъде гола-голеничка! Б. Несторов, АР, 23. Годината ще си измине, Тошка ще повтори и търчи я гони тогава... Ако не се направи нещо имотът ще хвръкне. Цялата къща ще се разтури, ще ги остави тя голи-голенички, като бежанци. Г. Караславов, Тат., 106-107.
ГОЛЕТА ж. Диал. Средно голяма слад-ководна риба от семейство шаранови; пла-тика.
— От Н. Геров, Речник на блъгарсткий язик, 1895.
ГОЛЕЯ, -ееш, мин. св. голях, прич. мин. св. деят. голял, -а, -о, мн. голели, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам гол, оголявам. Проломът, къде края си, снишава стените си, разширява се, голее, грознее. Ив. Вазов, Съч. XV, 158.
2. Прен. Обеднявам, осиромашавам. Голей и пей,/ търпи, живей,/ заспи, умри/ и без пари. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 68.
ГОЛИАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Огромен, великански, гигантски (от името на Голиат, филистимянин с гигантски ръст, убит според библейското предание от Давид); голиатовски. Но противникът му, надарен с голиатски стан, надделява и по-бягва с дрехата. Ив. Вазов, Съч. X, 117. Той отпи една голиатска глътка и сподели: — Ако всичко беше свършило, както бях го намислил, вестниците щяха да пишат за мен! Тонич, КСШ, 62.
— От собств. — Друга (простонар.) форма : голият-ски.
ГОЛИАТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Голиатски. След седмица той се върна малко изтънял, изправи се сред килията в целия си голиатовски ръст. Ем. Манов, ПС, 14-15.
ГОЛИНА ж. Диал. Само в съчет.: На голина. За яздене обикн. на кон — без седло, без самар; на голо, на голица, на голище, на разседлица. Яхнало е коня на голина,/ отпущи го през поле широко,/ да погуби китени сватове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 54.
ГОЛИНА ж. 1. Местност, необрасла с растителност (обикн. дървета и храсти). Ломът е встрани от пътя за Калето — тъж-на голина, рендосана от снегове и дъждове, където имало някога вековна гора. Н. Хайтов, ШГ, 217. Изплашеният дивеч потъвал в гъстите гори и гладни вълци провивали по голини и чуки. Ламар, ПР, 17. Прекрасни вековни елови гори обличат полите и хълбоците им, над горите се зеленеят голини, а над голините се синее небето. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 57.
2. Диал. Място, откъдето вятърът е отвеял снега; ветромет, ветрометище (Н. Геров, РБЯ).
ГОЛИЦА ж. Диал. Само в съчет.: На голица. За яздене обикн. на кон — без седло, без самар; на голо, на голина, на голище, на разседлица. Яхна коня на голица.
—От Н. Геров, Речник на блъгарский язик.
ГОЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от гол (в 1, 4 и 9 знач.). — А, трябва да се е хлъцнало!.. Разсъблякоха детенцето голичко, похлупиха го по коремче. Б. Несторов, АР, 245. Роди се в гората гар-дже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Св. Минков, ПК, 26. А в къщата, макар и голичка, макар и бедничка, имаше сговор и ред. На децата си той никога не се караше. Г. Караславов, ОХ Ш, 501. — Защото, нали знаете, господин поручик, то е едничко дете, аз съм си беден, голичък, а пък те са големи богаташи. Д. Калфов, Избр. разк.1 295.
О Гол-голичък. Разг. Гол-голеничък. Ние много време ходихме голи-голички, ако и нашият климат да не е топъл. И. Адже-нов, ВК (превод), 90.
— Друга (диал.)форма: голишък.
ГОЛИШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е недостатъчно и много бедно, лошо облечен. Пред вратата на бейския конак вече имаше тълпа голишави цигани. Д. Ра-чев, СС, 20.
О Гол-голишав. Диал. Гол-голеничък. „Оти, сълнчо, не печеш?“ — "Оти две дечица си играат на песъка голи-голишави, па че ги изгорим. " Нар. прик., СбНУ XLI, 439. Кога ойде на край Бело море,/ на край море у бела песока/ дека лежи дете Голомеше/ дека лежи у бела песока,/ дека лежи голо-го-лишаво. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 181.
ГОЛИШАР, -ът, -а, мн. -и, зват. -ко, м. Голишарче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Друга (диал.)форма: голои^р.
ГОЛИШАРЧЕ, мн. -та, ср. Птиче, което още не се е покрило с перушина. Когато в гнездото се появиха и зацвъркаха няколко малки голишарчета, той не можа да си намери място от радост. Д. Спространов, ОП, 155-156. Кога погледнахме една сутрин, от яйцата излязоха едни голишарчета, мушат се едно в друго, писукат и при-мижават от удоволствие. Никаква jперушина няма по тях, а само един пух. И. Радичков, НВ, 50. — В гнездото има вече четири голи пиленца.. — Спрях каруцата до синора и влязох в градината.. Чакай, рекох си, да погледна в гнездото. Че като писнаха ония ми ти голишарчета. А. Каралий-чев, ПГ, 49-50. • Обр. — Подпъвай, Станьо! — преструва се бащата, че не може да превърне камъка без усилието на детето.
— Бутай! Ха така!... Ох, татаковият помощник! — вдига той голишарчето и забожда щръкналите си мустаци в бузичка-та му. О. Василев, ЖБ, 325.
— Друга (диал.) форма: голин^рче.
ГОЛЙШЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Голишарче. Вред голишчета вижда ти окото,/ кои
