мо от едно големичко село, бе сякаш истинска почивна станция не само за жена му, но и за самия него. Д. Калфов, Избр. разк., 155. В тази местност той имаше три парчета земя. Едното беше по-голе-мичко.., а другите две приличаха на кутийки, останали след многократни поделби между братя и сестри. Ст. Марков, ДБ, 502. Поднесе ми един доста големичък ръкопис с молба да съдействувам за издаването му. Н. Ферманджиев, РХ, 139. На заседанието след няколко дена всеки общинар дошъл с бележки в ръка.. На един влязло в очи оживлението по сарафските дюкяни и предлага големичка такса. П. Мирчев, К, 93.
— Друга(диал.)форма: големичек.
ГОЛЕМКА ж. Остар. 1. Жена, която е високопоставена в обществото. Големката Елиза каза, та изписаха званията на нейната фамилия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 472. Две лични големки, ляди Дюси и графиня Берклей .. пръви ся прежалиха да си присадят на децата шарка. Й. Груев, СП (превод), 96.
2. Пренебр. Жена, която се големее, която си придава важност; горделивка, грандоман-ка (Ст. Младенов, БТР).
ГОЛЕМКИ, голямка, голямко, мн. големки, прил. Разг. Доста голям. -Да беше докарал по-големки сандъци. В тия няма да се събере. П. Стъпов, ЖН, 75. „Либе, Иване, Иване, мари, поседи, та ма почакай,../., да станат дните мънички,/.., а пък нощите големки, да приспя майка и баща.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 161. Либили са Иван и Иринка,/ от малки чак до големи,/ доде големки станали. Нар. пес., СбНУ ХХУП, 205.
ГОЛЕМКЙНЯ ж. Остар. Големка. — Познаваш ли таз госпожа?.. — Аз ти казвам... Големкиня е. Ив. Вазов, Съч. IX, 89. Муха решила/ да стане големкиня, власт и сила/ да придобий. Ст. Михайловски, БСб, 649.
ГОЛЕМЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. Който се големее; високомерен, горделив, надут. Брадатите им лица,.., имаха изражения големливи, строги, някои даже сурови. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. Обходата му и думите му бяха студени и горди, крути и необикновено големливи. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 49-50.
2. Величествен. Леевица,.., приемаше повече и повече див и големлив изглед. Гигантските стени от дясно и от ляво загръщаха тесния и дълбок проход, в дъното на който реката стремеше вълните си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 110. Еднаж листата на това дърво поченали да се хвалят пред тън-кий ветрец със своята гъстина и зеленина. „Не е ли истина, че ние украшаваме сичка-та долина? Че ние правим дървото така къдраво и хубаво, тъй кичесто и големли-во?“ Т. Икономов, ЧПГ, 76-77.
ГОЛЕМЛЙВО. Остар. Нареч. от големлив; горделиво, високомерно, надуто. Децата,.., тичаха в гората да помагат на родителите си; само тези, които щяха да вземат участие в утрото, големливо оставаха в училището. Ил. Волен, МДС, 59. Сам Иван Морисвинята храбро крачи напред, обръща се сегиз-тогиз, прави команда и пак върви големливо с великата си шапка на главата. Ив. Вазов, Съч. VI, 115.
ГОЛЕМЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Качество на големлив; горделивост, високомерие. Похвалата е едно от големите премеждия на отхраната [на децата]: с нея вий разпростирате мисълта, що те си я имат от самосебе, вий обкръжвате тях-ната големливост. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.
ГОЛЕМОКАЛЙБРЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. За огнестрелно оръжие — който е с голям калибър. Видът на това големокали-брено огнестрелно оръжие подействува съвсем различно върху двете войски. Т. Харманджиев, КЕД, 157. Големокалибрено оръдие.
2. Който се състои от такива огнестрелни оръжия. Големокалибрена артилерия.
3. За снаряд, патрон и под. — който е предназначен за такива огнестрелни оръжия. Нзуа се прицели и натисна спусъка. Този път големокалибрените куршуми удариха зле чудовището. К, 1963, кн. 1, 23.
4. За бомба — който е с голям обем и има голяма разрушителна сила, мощност. Големокалибрена бомба.
5. Прен. Който е с обем по-голям от средния общоприет за съответния елемент, вид. Появата на едри влажни хрипове в област, където липсват голямокалибрени бронхи, говори за съществуваща каверна при туберкулоза. М. Василев и др., ВБ, 44.
ГОЛЕМСКЙ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Господарски, чорбаджийски. — Хубав ли е тютюня? — М-м... чиста работа. Голем-ска работа. С такъв тютюн човек може и пред господа да излезе, без да му трепне окото. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65.
ГОЛЕМСКЙ. Остар. Нареч. от прил. големски. Обикн. в съчет.: По големски. По същия начин като големец. — Али Муста-фа, ние като верни чада на нашия общ баща Падишаха .. идем да изпълним решението си .. Като изрече по големски тия думи, устабашият ми даде знак, аз разпасах престилката на Али Мустафа и я поднесох напред. Ст. Чилингиров, ХНН, 162.
ГОЛЕМСТВО ср. Разг. 1. Високо положение в обществото. Една своеобразна кула се издига в западния край на конака не толкова за отбрана, а повече за салтанат и символ на родово големство. Н. Хайтов, ПП, 153. Не ти прилича на големството да гощаваш гостите си с крадено от чуждите кошари месце! О. Василев, 33, 50. Друго е
