Йовков, ПГ, 42. Няколко дена наред след това той влиза и излиза от къщи, без да говори на дъщеря си. Св. Минков, РТК, 116. // Обръщам се към някого, общувам с някого с думи по определен начин. Тя се зарадва, че той й говори на ти и седна срещу него на стола. М. Грубешлиева, ПИУ, 73. Какви чудесни преподаватели имаше гимназията!.. Те ни говореха на „вие“, държаха се почти като с равни. К. Константинов, ППГ, 42. Той [Лилиев] е бил безкрайно учтив с всички и с най-близките си е говорил на „Вие“, но дали тази учтивост, която е преди всичко рожба на деликатността и зачитане достойнството на човека, не е своеобразен щит, зад който поетът се е прикривал? Е. Каранфилов, Б Ш, 157. // Прех. и не-прех. Съобщавам или разяснявам нещо на някого. Галчев, Милчевски и кметът също излязоха. Те отидоха настрана и кметът дълго време говори нещо на Галчева. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Еньо отбягваше да му говорят за брата му и ако Станка искаше да му съобщи нещо, той я пресичаше сурово. Елин Пелин, Съч. ГИ, 169-170. — Хубава до обожание, нали ви съм говорил толкова пъти? Ив. Вазов, Съч. ХП, 86. Не искам да ми говорите по този въпрос, не ме интересува. А Той говореше нещо важно на приятеля си. II Прех. и непрех. Провеждам разговор с някого, за да му съобщя, разясня нещо поверително или което се отнася специално до него. — Еньо, ела да си отидем, има нещо да ти говоря. Елин Пелин, Съч. Ш, 149. Още когато Емануилов го извика по телефона — „Ковачев, привърши работата си и ела при мене не по-късно от половин час, имам да ти говоря!“ — Христофоров разбра какво е станало. Б. Болгар, Б, 86. После стана, запуши цигара и вдигна слушалката на телефона. — Да, днес — каза строго тя.
— Имам нещо да ти говоря. Чакай ме в пет часа. М. Грубешлиева, ПП, 257-258.
6. Непрех. Уговарям, съветвам някого за нещо, стремя се да въздействам на някого, като му обяснявам нещо. Той знаеше, че Вълчан не беше прав, канеше се дори да му говори. Й. Йовков, Ж 1945, 155. Ходеше във вечерно училище и там се запознал с едно бяло момиче,.. Когато разбрахме, че има намерение да се сгодява за нея, говорихме му, говорихме и на нея. Но те си бяха решили да се вземат... Не ни послушаха и когато им говорихме да не ходят долу на Юг. Ал. Бабек, МЕ, 231. Колко и да му говорили да остане в Рим, той отговорилъ че не може да погази дадената си реч. Г. Йошев, КВИ (превод), 107. И да му говоря, няма да се вразуми. А Трябва да му говоря, пък дано ме чуе. А Ти си му баща, ти му говори.
7. Непрех. С предл. за, на, по. Йзказвам мнението си, становището си за нещо, по някакъв въпрос или за някого (устно или писмено). Русият момък, който още от пръв път получи неприятно впечатление от наглия вид на тоя господин, сбръчи вежди, когато го чу, че пак говори за девойката с такъв тон. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Вижте какво, господин Потайников — подскача възторжено Буби,.. Малко нескромно е да говоря за себе си, но понеже вие го искате, ще ви кажа, че аз съм обмислил всичко. Св. Минков, РТК, 99. — Майсторът — той... той беше всичко: от баща по-на-пред.. Тате говори дълго на тая тема. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. Той не престана да говори по злобата на деня. Ив. Вазов, Съч. ХП, 123. Аз вече говорих за новия инженер. А В писмото си той говори и за това събитие. А На тази тема не искам да говоря. А Ще говоря по този въпрос по-подбробно. И Обикн. с обет. поясн. за начин. Изразявам се, изказвам се за някого или за нещо, като давам някаква оценка, като го преценявам по някакъв начин. За неговото майсторство можем да говорим само в превъзходна степен.
8. Непрех. Произнасям слово, реч, правя изказване. Дългата служба се свършва. Но сега идва ред на речите. Най-напред говори поп Върбан. Й. Йовков, Разк. I, 33. Ставри също разгласи навсякъде. В съобщенията му за сказката имаше и малко хвалба, като че той сам щеше да говори на това забележително събитие. Г. Караславов, Избр. съч. П, 13. Окръжният съд заседаваше в пълен състав. .. Говореше защитата — нисък тунтурест адвокат. Елин Пелин, Съч. I, 194. На митинга говориха добри оратори. А Участниците в дискусията могат да говорят най-много по 20 минути.
9. Непрех. и прех. Съобщавам писмено, давам някакви сведения, обикн. за исторически факти, събития. Сръбският летописец Данаил в разказа си за Велбъждската битка говори за пленените български боляри следното:.. Ив. Вазов, Съч. XX, 194. В предишната книжка ние говорихме нещо за първоначалните наши училища. У, 1871, бр.
10. 321. // За текст, предание и др. — давам някакви сведения, съобщавам нещо. Легендата говори, че този мъж,.., бил преследван от агарянците. Ал. Константинов, Съч. I, 236. Преданието пък говори, че калето, т.е. крепостта, била построена 100 години по-рано от началото на гр. Станимака. Д. Цончев и др., АК, 15. — Писма от Багдат говорят за някои запирания, които направил Ата-бей, царският комисар, изпратен тамо, за да изпита делата на сър-кятипи-на Мустафа паша. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.
10. Непрех. Обикн. с предл. с. Обменям мисли, информация с някого, общувам с някого чрез реч; разговарям. Дядо Йордан седеше гологлав пред вратата на кръчмата, поправяше някакъв скъсан оглавник и говореше с дядо Матей Маргалака. Елин Пелин, Съч. Ш, 30. Аз два пъти вече ходя в гората при нашия „четник“, лежим там ноще на шумата, говорим дълго, упреквам го, че е
