прибързал, но той не ме и слуша. Кр. Велков, СБ, 93. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползувахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Винаги ми е интересно да говоря с него. А С него говорим често. II Обикн. в мн. и с предл. з а, на, по. Обсъждам, коментирам, разисквам нещо, някакъв въпрос с някого. Ние вече толкова дни живеехме с една мисъл, говорехме само за едно — войната,.. Чудно ми се виждаше, че имаше още хора, които равно-душно и спокойно продължаваха предишния си живот. И. Йовков, Разк. П, 96. — Утре-други ден ще се завърна в Търново и ти ще си ми спътник и драг гостенин. Много има да говорим за събора. Ст. Загор-чинов, ДП, 381. Николай слушаше и се учудваше отгде знаят другарите му толкова неща. Та нали до вчера бяха в един и същи клас, нали не един път бяха говорили за подобни теми, но тогава никой нищо не казваше, пазеше го в тайна. П. Проданов, С, 127. Стояхме до късно, говорихме по разни въпроси, все около изкуството, и след полунощ излязохме, двама млади поети и аз. М. Грубешлиева, ПИУ, 62. На конференцията ще говорим на различни теми. А Добре е днес да говорим по неизяснените въпроси.
11. Общувам, поддържам връзки с някого.
— Там няма да ходиш, тоз няма да гледаш, с онзи няма да говориш. Тирани. С какво право, моля ви се? Й. Йовков, ЧКГ, 21.
12. Прех. и непрех. Имам уговорка, споразумение с някого за нещо. — Кажете на Их-тиманова да не слазя със стражарите си право в моята къща, както говорихме. Ив. Вазов, Съч. ХП, 108. Двайсет на сто за разноски! Това не бяхме говорили. За пръв път чуваме! П. Спасов, ХлХ, 107.
13. Само мн. Прех. Разпространявам слух.
— Откак мъж ви зае голяма служба, гледам всичко ви тръгна на добро. Наистина, и хората говорят, и вестниците писаха за някакви си там гешефти. Елин Пелин, Съч. IV, 213. След няколко дни всички говореха за Лена и горския. Шушукаха си и я гледаха с особени очи, в които имаше и любопитство, и завист. Г. Краев, Ч, 70. Хората говорят за него много лоши неща. А Не винаги каквото говорят за някого е вярно. А Не искам да ти кажа какво говорят за нея.
14. Прех. Диал. Одумвам някого. Ей и Чон-това Кина,.. Върви тя, кърши стройна снага и мята очи, дири.., кого ли? — Ех, знае се кого; тя не е като други, цяло село я говори. А. Страшимиров, А, 545. Горан (Хваща я през кръста и я понася като дете). Сев-дана. (Мъчи се да се освободи) .. Че малко ни говорят хората, ами още! Ц. Церков-ски, ТЗ, 145.
15. Прен. Непрех. Изразявам нещо (мисъл, чувство, настроение) по някакъв начин без реч, без думи (обикн. с поглед, жест). В съседния двор чуруликаха птички. От време на време там излизаше Недка — съседката на Сухожилова, с която той всеки ден приказваше на пътната врата, а още по-често й говореше с очи, през прозореца. М. Кремен, СС, 16-17. „Изкуството, казва той [Гогол], и без това е едно поучение.“ Моят дълг е да говоря чрез живи образи, а не чрез разсъждения. Б. Балкански, Худ., 1909, кн. 5-6, 55. При все това, понеже искаш ти/да знаеш с чувства нежни, милостиви, / как нас увлякъл е любовен плам, / то с сълзи ще говоря аз горчиви. К. Величков, Ад (превод), 53. Той й говореше с поглед. А Немите говорят с жестове. А Говоря с езика на цифрите. II За лице, очи, поглед, движение, жест и под. — изразявам, показвам (някаква мисъл, чувство, настроение и под.). Изражението на лицето му говореше, че товаие дребна работа и инак не може да бъде. Й. Йовков, Разк. П, 222. Соколски, колкото и да са мъчеше да са покаже, че малко го е грижа, лицето му говореше противното. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 251. Нека да говорят очите й, пълни с топлина и признание. Ст. Марков, ДБ, 182. Млъкнаха. Но говореха ясно погледите им, всяко тяхно движение, дори и мълчанието им. Д. Та лев, И, 423. Започна да прави нетърпеливи движения и да криви лице към Злати Василев.. „Хайде да започваме сериозно“ — говореха движенията и намигванията му. Д. Ангелов, ЖС, 163. Особено впечатление ми направиха ръцете му.. За пръв път виждах такива красиви мъжки ръце. От тях се излъчваше благородство и величие; те говореха много повече, дори от самото лице. К. Кюлявков, СПП, 32. Погледите им говорят много.
16. Прен. Непрех. За предмети, постъпки и под. — давам възможност да се съди, да се направят изводи за нещо, давам сведения за нещо, свидетелствам. — Няма нужда да ви питам дали живеете в столицата, за това говори вашата елегантност. Ив. Вазов, Съч. XXI, 105. Чертите на лицето му издаваха една душа напрегната .. в противоречия: острият поглед и бръчките около устата.. о— говореха за непреодолима суровост. Й. Вълчев, СКН, 301. При обиска не бяха намерили в него никакви книжа и документи и само пагоните на старши фелдфе-бел говореха за чина му. П. Вежинов, НС, 143. Дълго се рових из купчините руини с бял хоросан.. Няколко издялани камъка говорят за ръка на творец, който е създал някога цивилизация. 3. Сребров, Избр. разк., 231. Той направи предмет на своите изследвания книжнината ни от Паисия насам и онова, що обнародва върху нея, дос-татъчно говори за дарбите и възможностите му. Л. Георгиев, БР, 1931, к. 6, 215. Намерените предмети при разкопките говорят ясно, че гробницата е тракийска. А Тук всичко говори за охолство. А Фактите говорят, че той не е виновен.
