ГОВОРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. Който обича много да говори; приказлив, словоохотлив, разговорлив. От четири години вече той следваше в странство,.., — носеше се разкошно,.. — беше среден ръст,.., с продълговато хубаво лице и го-ворлив. А. Страшимиров, Съч. I, 185. Той беше така весел, здрав, говорлив. В. Друмев, И, 43. Македонски — 35-годишен човек, груб, говорлив, самохвалец и шегобиец. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 7.
2. Прен. Който е силно изразителен. Взрете се вие в моминските лица, свежи и засмени, в техните говорливи погледи, скрити свенливо под вити вежди... А. Страшимиров, А, 545.
ГОВОРЛЙВОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Остар. Качество на говорлив (в 1 знач.); при-казливост, разговорливост, словоохотливост. Отначало плахо, неясно, но сетне природната говорливост на сопотненци, тяхната своеобразна, сочна шеговитост и пред горчиви изпитания надделяха и бай Бонъо почна спокойно да описва всичките си патила и подвизи. Д. Шишманов, Борба, 1919, кн. 2, 42. Нищо не стеснява тяхната буйна говорливост. Ив. Вазов, БП, 112.
ГОВОРЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Не-прех. Служа си с устна реч като средство за общуване. Децата започват да говорят през втората си година. II Умея, мога да си служа с устна реч. Той не говори, ням е. А Детето е на годинка и вече говори. II С обет. поясн. Изричам, произнасям отделните думи в реч по някакъв начин. Тя говореше гръмко и из устата й се показваха два стари зеленясали зъба като камъни пред някоя тъмна пещера. Елин Пелин, Съч. П, 125. Нас мизерия ни мори, / не достигаше въздух за хората. / Затова и сега дори / тъй задъхано, /трудно говоря... Хр. Радев-ски, ВН, 90. Говоря високо. А Говоря меко. А Говоря носово. II Разш. За животни — издавам характерни звуци, които са сигнали за нещо, изразяват нещо. Птиците говорят помежду си. Те съобщават една на друга за различни опасности. II Прех. В съчет. със същ., означаващо някакъв език — владея и използвам, служа си устно с този език.
— Вие сте много любезни, но жена ми далеко не говори български език, както се следва. Ив. Вазов, Съч. IX, 173. Ясно ми бе само туй, че почти ни един от тях не говореше chocho френския език. An. Константинов, БГ, 70. — Говоря отлично английски и френски, а сега уча и руски. Д. Димов, ЖСМ, 21. Той освен родния си език говори немски и английски език. А Той говори няколко езика.
2. Прех. Изговарям, изричам нещо, казвам. Стрина Венковица си остава се недоволна. Душата й е cé огорчена. Мислите й, тежки и неприятни, се въртят cé около оние парливи думи, що ги била уж говорила свахата й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 243. Говориш страшни думи. • За някои птици , обикн. папагали — повтарям чрез имитиране думи. Този папагал знае да говори няколко думи, даже цели фрази.
3. Непрех. Обикн. с обет. поясн. Изказвам с думи, чрез устна реч мислите си, изразявам се гласно в съответствие с особеностите на мисленето, характера, темперамента си и под.; приказвам. Човекът, който го водеше, говореше малко, само когато се налагаше. М. Грубешлиева, ПП, 164. Той говореше живо, горещо, с увлечение. Ив. Вазов, Съч. ХП, 183. Кога разискуваме за нещо, говоря си свободно, изказувам това, което виждам, че е полезно за общината ни. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 33. Много съжалявам, че не мога да говоря спокойно. А Той говори винаги много свободно. А Малко са хората, които умеят да говорят така гладко. И Непрех. С обет. поясн. Изказвам с думи, гласно, мислите си като си служа с някакъв език, диалект и под. По едно време дружех с едно момче от село. То говореше на диалект. А. Наковски, БС, 193. Тогава, като се поусмихнах под мустак, рекох му, че той може да е заборавил бащиния си език и захванах да му говоря на влашки. НБ, 1877, бр. 72, 279.
4. Прех. Изразявам устно нещо, изказвам някаква мисъл, съобщавам някакъв факт и под. Само младите негодуваха против думите на попа и говореха явно: — Греховни сме били, а? Пияници? Я нека се поогледа светиня му! Елин Пелин, Съч. I, 76. — Бла-зе ви, Иване! — говори той. — Завиждам ви! Я в какви места живеете, каква красота, какъв въздух. Й. Йовков, ПГ, 16. Поисках да извлека от заблуждение неприятния си гост, но той не ме остави да говоря. К. Величков, ПССъч. I, 18. И с таз усмивка, привечер веднаж, / говореше невястата на Ива, / приседнала край огъня до него: / — Защо ли се забави майка тъй?.. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 94. Спомни си какво говори, когато се видяхме преди няколко дни. А Той говори не това, което мисли, а това, което ще се хареса. А Говори, спокойно, никой не ни слуша. II Непрех. Съобщавам, разкривам (обикн. при насилие, измъчване) нещо пред някого, което му е нуж-но. — Кога дойде в себе си, пак ми кажете, аз ще го накарам да говори. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 188. Страхувам се, че ако продължат мъченията, ще започне да говори. А Ако говори, ще стане предател, ако мълчи, ще го измъчват жестоко.
5. Непрех. Обръщам се към някого с думи; насочвам изказването си към някого. Но той ни говореше вече с тона на человек, който знае, че сме разбрали кое е и що е. Ив. Вазов, Съч. XV, 14. — Като си бил толкоз силен, я ме погледни! — викаше Танко.. — Г-не! — каза с изтънчена любезност Гороломов. — Аз не говоря на вас. Й.
