лагат паници, тепсии, пълни наши с вино или с ракия, одаята се превръща в просто-народна говорилня. Сл. Македонски, ЕЗС,
24. На 18 май Парламентът се събрал, за да изработи общогерманска конституция. Неговите заседания протичали в безкрайни разисквания, поради което бил наренен „франкфуртска говорилня“. Ист. УШ, 90.
ГОВОРИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За език — който е в устната си, говорна форма, който се говори. Говоримият език си позволява тая свобода — да бъде независим от някои тиранинески правила на граматиката. Н. Хайтов, ШГ, 25. Говоримата рен и канцеларската гъмжаха от русизми. Ив. Вазов, Съч. XI, 47. В днешния български книжовен език тази [дателна падежна] форма на съществителните имена понти не се употребява, и то не само в говоримата, но и в писмената рен. Л. Андрейчин и др., БГ, 82. Специално пък за у нас — името Витоша е единственото и изключително наименование и в говоримия език, и в литературата. П. Делирадев, В, 18.
2. За език — който е съвременен, който се използва при съвременното общуване. И със схващането си за говоримия народен език, който според него трябва да легне в основите на книжовния език,.. Р. Поповин допринася твърде много за активизиране общественото съзнание на карловци. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Никому няма да го препоръчам за литературен език, но той е един опит за въвеждане в езика ни на форми и свойства от старобългарския език и от по-важни езикословни говорими и до сега наречия. К. Величков, ПССъч. УШ, 117.
3. Остар. За който се говори, за който става въпрос. Затова нека дадем тука един кратък поглед и връх толкова говоримото султаново съкровище, което отнайпред много плашеше европейците. Лет., 1874, 242.
ГОВОРИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което говори, говорещо лице. Едно съществително може да представи предмета, който именува — както за говорителя, така също и за слушателя, — по два начина:
1) като известен, познат, определен или
2) като неизвестен, непознат, неопределен. Л. Андрейчин и др., БГ, 83.
2. Длъжностно лице, което предава съобщения, чете новини, беседи, реклами и под. по микрофон (обикн. по радиото, телевизията, радиоуредба); диктор. Точно в седем часа маршовата музика секна,.. и веднага след това прозвуча плътният баритон на говорителя на „Радио София“. Д. Ангелов, ЖС,
86. Сега погледите на всички са съсредоточени в предния екран. Учебен телевизионен филм им показва различните морски животни и растения. Гласът на говорителя обяснява подробно. К, 1963, кн. 1, 2-3. Влизането на влака в района на гарите, неговият престой и наредбите на началник-влака се обявяват по микрофона от говорителя при уредбата. ОФ, 1950, бр. 1742, 2.
3. Лице, което говори пред публика, на обществено място; оратор. Върху издигнатата набързо естрада един след друг се появиха няколко говорители. Ал. Бабек, МЕ, 271. Незабравими остават тези сладки мигове на възторжени трепети, преди да се отрони първото слово от устата на говорителя. Г. Караславов, Избр. съч П, 48. Пред статуята на малко парче земя беше построена платформа за говорителите и столове за публиката.. Почнаха се нескончаеми речи. .. Небето се смрачи и дъжд за-ръмя, но говорителите се редуваха един след друг. Г. Белев, КВА, 313.
4. Със съгл. или несъгл. опред. Лице, упълномощено да представя официално дадена партия, групировка, което обосновава, коментира и пропагандира техните идеи, дава интервюта в пресата, по радиото, телевизията. Аплодирайки идеята на Хъртър, този главен говорител на управляващите среди в САЩ подчерта, че западният план има важно „предимство“. ВН, 1960, бр. 2668, 3. Говорител на лейбъристите, бившият финансов министър Уйлсън е предложил да се въведе 4-годишен стопански план за урегулиране на производството. ВН, 1961, бр. 2940, 3. В Алжир говорителят на Комитета за обществено спасение също е заявил: „Трябва да признаем,.., че становището, което той взе в един труден момент (..), изигра изключителна роля за съдбата на Алжир.“ ОФ, 1958, бр. 4300, 3.
5. Разг. Високоговорител. В говорителя се чу шум и през трескавиците на смущенията прозвуча гласът на Дамянов. С. Север-няк, ОНК, 77. От стъклените фасади на хотел „Хилтон“ говорителите разнасяха ироничния шлагер за този стар спор. Ив. Мирски, ПДЗ, 154.
ГОВОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който е свързан с говорене, с устна реч. Они хванали да хвалят и уважават своего царя Теодосия,..; следователно положили сичкото си говорително изкуство в да ги предумват и убеждават, че щели много добре да сторят и много да ся пол-зуват, ако би ся решили да оставят службата Владова и да влязат в служба греко-римска. Г. Кръстевич, ИБ, 197.
ГОВОРИТЕЛКА ж. Жена говорител (в
1, 2 и 3 знач.). В същата секунда откъм радиоапарата, поставен върху малка полица над тезгяха, се чу гласът на говорителката. Тонич, ГЗМ, 20. Водопровод се откриваше!... За първи път щеше да бликне в селото студена планинска вода от трийсет и три чешми, а говорителката обявяваше бодрата и радостна вест гъгниво и вяло.
Н. Хайтов, ШГ, 285.
