вор, говорене, произношение, подчинено на предварително определени правила. От Мюнхен, дето негов [на Огнянов] учител между другите е бил именитият Писарт — и от тия свои учители навярно беше придобил тази извънредна грижа към сценичния говор. Н. Лилиев, Съч. Ш, 363. В Императорското драматическо училище Адриана Будевска получава основата на голямото си реалистично изкуство. Тук тя ще се запознае със спецификата на сценичната игра, с техниката на говора, със сценичния образ. Ст. Грудев, АБ, 35.
6. Диалект. В шопския говор „да слуша“ значи да слугува. Ив. Вазов, Съч. IV, 20. Допуснах и други малки отклонения от тоя правопис, що ми се наложиха, за да мога nomo чно да предам среднобългарския говор, на който са разказани тия ми повествования. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б.с. Той говореше на учителката,.., а езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори и на непрестанно променящия се, неустановен още език, на който се пишеха българските вестници и книги. Д. Талев, ПК, 244-245. Източни български говори. Западни български говори. Тетевенски говор. Трънски говор.
ГОВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който е свързан с говор (в 1, 2, 5 и 6 знач.). Езиковите звукове се образуват от говорните органи. Л. Андрейчин и др., БГ,
5. Измежду вторичните полета, които първи се появяват у човека, трябва особено да отбележим говорните центрове, намиращи се в лявото полукълбо [на мозъка]. Псих. X кл, 26. „Когато гледах в Париж първите им актриси — разказва Будевска,
— имах понякога чувството, че слушам не музика от жив изпълнител, а музика от електрически валяк. А за мене нямаше нищо по-страшно от механизирана говорна актьорска техника.“ Ст. Грудев, АБ, 154. Тя [репликата] звучи често пъти като афоризъм — казана е остро, смело, темпераментно, без да е оцветена с оригинална окраска на речника на героя, с някоя негова лична дума или говорна привичка. Г. Константинов, ПР, 77.
2. Остар. Говорим (в 1 и 2 знач.). В говорния язик ний изричаме мисълта си с глас, а в писмовния я бележим със словца или с азбуки. Ив. Богоров, СИНЕ, 7. А за язик ни приписват един, не зная какъв стар, меч-таен от тях, особен язик, от когото нити реч ся вижда в наш писмен и говорен свято-български язик! Г. С. Раковски, БСI, 45.
О Говорен апарат. Спец. Органите, които са свързани с учленяването на звуковете и с говоренето. Говорна тръба. Тръба с форма на конус, острият край на която е пригоден да се поставя на устата и да се говори през нея, за да се чува казаното на далечно разстояние. През говорната тръба гърмеше само мощният бас на боцмана. Гр. Угаров, ПСЗ, 17.
ГОВОРЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от говоря и от говоря се. Гороломов, както беше се увлякъл в говоренето, взе да заеква, да се запъва. И. Йовков, ПГ, 162. На-родното събрание и така е вече уморено: то желае не говорене, а изход из това положение по един прост и ясен въпрос. Ив. Вазов, Съч. X, 78. Ала в същото време тая чичова Венкова студенина и това негово сопнато говорене,.., възбудиха у нея и чувство на съжаление към невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 284-285. Жената нямаше право да гледа чужд мъж в очите.. При това тя можеше да говори с чужд мъж само в къщи, защото спиране и говорене без свидетели, насаме, на улицата, бе абсолютно забранено. Ив. Хаджийски, БДНН П, 123. Шишко е слаб в говоренето и не може да увлече масите... Той ще изтърве кормилото на общото събрание и стачката може да се изроди в икономическа. Д. Димов, Т, 226.
О Не е за говорене. Разг. За изразяване на отрицателна оценка за нещо, което е в много лошо състояние, зле направено и не заслужава да се обсъжда. Други твърдяха, че било безобразие. А трети направо плюеха (..) и махаха с ръка, с което искаха да кажат, че тя е една мътна и кървава, гдето не е за говорене. Я. Антов, ТВК, 10.
ГОВОРЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. де-ят. от говоря като прил. 1. Който има способността да подражава на човешкия говор, като произнася някои думи. Говорещ папагал.
2. Който е много изразителен; красноречив. Тя го гледаше втренчено с говорещ поглед.
3. Като същ. говорещижт> м., говорещата
ж., говорещото ср., говорещите мн. Само членувано. Човек, който говори. Момчил вдигна бързо глава и изгледа говорещия изпитателно. Ст. Загорчинов, ДП, 94. Седеше си той кротко и мирно и слушаше мъдростите на говорещите. Н. Каралиева, Н,
41.
ГОВОРЙВШ, -а, -о, мн. -и, Прич. мин. деят. от говоря като прил. Като същ. Книж. говорившижт> м., говорившата, ж., гово-рившите мн. Само членувано. Човек, който говори, изказва се по някакъв въпрос, обикн. пред повече хора. Изказванията са започнали.. Бавно и някак монотонно текат приказките на говорившите. А. Гу-ляшки, МТС, 257. — А ти пък какво предлагаш, болярино Калистрате? — попита сега Тертер говорившия. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 434. Гласът на един от говорившите му се стори познат по-отдавна време... Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 149.
— От рус. говоривший.
ГОВОРИЛНЯ ж. Разг. Място, където се говори много, и то обикн. не по същество. Веднага след това на възрастните се под
