2. Много мръсен, изцапан мъж (Ст. Младенов, БТР).
ГОВНЯВ, -а, -о, мн, -и, прил. Просто-нар. Говнян.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОВНЯН, -а, -о, мн. говнени, прил. Простонар. 1. Който се отнася до говно. У говнян тор най-убаво жито се ражда. От сиромаси хора добри деца излизат. Послов., СбНУ XXV, 29. Говняна миризма.
2. Който е изцапан с изпражнения. Говнени дрехи.
3. Който се е провинил в нещо или по отношение на някого; виновен (Ст. Младенов, БТР).
О Като че са вързани с говняно въже.
Диал. Грубо. Винаги са заедно, не се делят един от друг. Не съм вързал с говняно въже някого. Диал. Пренебр. Грубо. Не задържам някого при себе си, не държа да остане при мене. Носа ми не се стига с говняна клечка. Ирон. Грубо. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се надуто, горделиво. — Доньо — забърбори продрано Пеев,..
— Аз не останах при тайфата на младия Домусчиев. Станал важен, не можеш стигна носа му с говняна клечка. Д. Вълев, 3, 202.
ГОВОР м. 1. Само ед. Устно, гласово осъществяване, проява на езика; реч. Нашето мислене е неразделно свързано с говора. Първо, чрез говора хората съобщават един на друг мислите си. Говорът е средство за общуване между хората. Псих. X кл, 125. Ян Бибиян бързо усвои произношението на тия думи, които не се различаваха от човешкия говор, и сам няколко пъти високо ги повтори. Елин Пелин, ЯБЛ, 69. // В съ-чет. с прил., означаващи национална принадлежност. Гласово осъществяване на някакъв език. Когато радиаторът се загря, от кутията се зачу руски говор. Младежите стаиха дъх,.. — Москва! Говори Москва!... Д. Ангелов, ЖС, 252. Тия гости, обаче, не бяха българи, това се познаваше по физиономиите им и по чуждото произношение в българския им говор, размесен с английски фрази. Ив. Вазов, Съч. XV, 43. Всяко пътуване до Керменли биваше радостно събитие, изпълнено с напрежение и с нови интересни неща: гара, влакове, чужденци, чужд говор. К. Константинов, ППГ, 20-21. Тряба язика да е изражение на народний гений, на народнийт дух и да не облача народний говор в чужди думи и в чужд строй на речта.
4. 1872, бр. 17, 796.
2. Само ед. Способността за гласово осъществяване на езика; способността да се говори. И Бог като че ли нарочно беше му [на глухонемия] отнел говора, за да понася мълчаливо всички тези обиди и да не може да каже хулна дума против някого. Г. Кара-славов, СИ, 36.
3. Съвкупност от звукове, издавани от животните, които имат някакво значение, смисъл като сигнали на рефлекси. По този начин ще се направи класификация на различните звуци, издавани от животните, и хората ще се научат да разпознават животинския „говор“. НТМ, 1966, кн. 214, 27. Не са еднакви и отделните призивни звуци, които издават различните видове дарвинови чинки (..).. Такива различия в птичия говор са констатирани за много видове европейски и американски птици. Н. Боев, Г, 98. • Обр. Остана й непрестанният говор на морето, който идеше откъм скалистите брегове от двете страни на града, тайнствен и всевечен. Д. Талев, С П, 202. Пред мене шумеше реката в зеления си дърволяк,.. И ти се вслушваш и искаш да разбереш тоя тайнствен говор. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. Тя [силата на труда] в горещите пещи / диша, / тя в моторния говор дъхти, / тя страхотно плющи / в каишите, / през фабричните свирки пищи. Хр. Радевски, П, 103.
4. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Глас-но, устно изказване, изричане на нещо; при-казване, говорене, разговаряне. През завесата проблясваше светлина и някакъв глух говор идваше оттатък. Ст. Загорчинов, ДП, 269. Чу му се тежък тропот на подковани ботуши и сдържан говор. Ил. Волен, НС, 45. До нас долетя вълна от смехове и висок говор. Й. Йовков, СЛ, 157. От трапезарията се чуваше говорът на хазаите. Д. Димов, Т, 95. Когато се накани да си тръгва, откъм моста се чу говор, който го принуди да остане още малко. К. Калчев, СТ, 185. Аз бързам да завардя своето кюше и оттам слушам говора на възрастните. Т. Влайков, Пр I, 9. // Това, което се говори, съдържанието, смисълът на казаното. Ве-личковият говор действуваше насърчително на брата ми, защото имаше минути, когато орат ми беше отчаян от постоянните нападки. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Познавам те добре,.. /.. / обичаш умен говор, / и ясно, чисто слово. М. Петканова, ЦТ, 19.
5. Начин, по който някой говори, характеризиращ се със специфични особености в произношението, употребата на думите и техните форми; изговор. По говора им,.., познах, че Колчо се е сватил с коренно софийско семейство от простата класа. Ив. Вазов, Съч. IX, 18. Тя беше чужденка, а това по нищо не личеше в говора й. Й. Йовков, В АХ, 49. Дочух разговор и спрях зад един глогов храст. По характерния говор веднага познах гласа на Милор. Сл. Трънски, Н, 159. Гостът беше разкопчал палтото си. Виждаше се верижката на часовника му. Едно медалъонче се клатушкаше от неговия енергичен говор. Ст. Станчев, HP, 114. Но в света, където и да бъда — / не забравям образа ти скъп, / говора ти помня, прост и мъдър, / виждам как очите ти сълзят. Сл. Красински, 30, 8. // Начин на изго
