легналата юничка. Г. Караславов, Избр. съч. vm, 302.
Прен. Пренебр. За изразяване на снизходително и пренебрежително отношение към някого. — Ти ли се намери да ми защитиш интересите, бе говедце? Не те ли е срам да изменяш на другарите си? Т. Харманджиев, КВ, 342.
О Божо говедце. Диал. Простичък и кротък човек; божа кравица.
TOBÈEHE ср. Отгл. същ. от говея.
rOBÈlKAH, -а, -о, мн. -и, и (остар.) го-вèжд, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от говедо. След малко откъм мазето на Околийското управление се донесоха звуци от тъпи удари и говежди рев. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 30. Отвори касапницата. Изми циментовия под с вода, наточи ножовете и сатъра и започна да сече един говежди бут.
В. Нешков, Н, 209. Някакъв дребничък калфа мъкнеше огромна кофа с говежди шкембета. П. Вежинов, ЗНН, 89. Тя наряза на тънки филийки студения къс задушено говеждо месо и ги разпредели поравно между мъжете. Д. Димов, Т, 69. Говежди тор. Говежда лой. // Който се отнася по вид към животното говедо. На Балканския полуостров, както и в съседните нему страни — Румъния, Унгария, а също и в Украйна — е масово разпространена една особена сива говежда порода. Пр, 1952, кн. 5, 8. Много естествено е, че тези [авари] полуномади са донесли със себе си от Изток нови говежди раси. Ил. Велков, Пр, 1952, кн. 6, 106.
2. Който е предназначен за говеда. Нона видя, че Тошо се разхожда покрай^ оградата на чифлика, към говеждите саи. Й. Йовков, ЧКГ, 221. — Сега ще идем на говеждия пазар да видим дали има нещо на сметка за купуване. Г. Караславов, Избр. съч. УШ, 343. Една неделна утрин дядо Тома чакаше да изпрати биволицата с чердата,.. И за да не седи празен, той беше взел говежди гребен и чешеше едрото кротко животно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154.
3. За ястие — който е приготвен от месо на говедо. Чичо Сава ни каза да потраем още малко, защото щял да ни заведе в „Двете братлета“, дето правели говежда чорба. К. Калчев, ПЙЖ, 87. Говежда пача. Говеждо варено.
4. Като същ. говеждо ср. Месо от говедо. В месарницата срещу нас винаги може да се купи прясно говеждо.
О Говежди вагон. Разг. Вагон за превозване на добитък, който се е използвал и за превозване на пътници; конски вагон. Че като се подпретват стотини хора, мъже, жени, деца,.. Натоварват се криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата. Ал. Константинов, Съч. I, 71.
ГОВЕЖДИНА, мн. няма, ж. Остар. Говеждо месо. Добрата говеждина трябва да е крехка, сочна, червена и с кратки влакна;
лойта трябва да е бяла. Ступ., 1875, бр. 6, 46.
ГОВЕНЕ ср. Диал. Говеене. Булка под було ни дума, / булка под було продума: / „Кумове, стари сватове, / пусто да ви е го-вене / и това често кланяне — / ето ми Тодор — доде си!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 215.
ГОВЕЯ, -ееш, мин. св. говях, прич. мин. св. деят. говял, -а, -о, мн. говели, несв., неп-рех. 1. Не ям блажна храна в определени дни през седмицата или годината, спазвайки църковните разпоредби; постя. Той говееше в сряда и в петък. Йв. Вазов, Съч. УШ, 8. Басните за слатинската врачка се нижат; колко много ходи на църква; колко дни в годината говее. Н. Каралиева, Н, 75.
2. Не ям нищо; тримиря. — Ти, братко, не знаеш какво нещо е да говееш, като свети Иван Кукузела, пет дни... Ив. Вазов, Съч.
VI, 48.
3. Обикн. с предл. на. За млада невеста — мълча като израз на почит пред свекър и свекърва и други близки на младоженеца. Младата невяста, както му е редът, цяла неделя говя на свекъра и свекървата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Къде ти по нас такъв ред. Съседа си ще срещнеш, очи не смееш да вдигнеш с бога да го поздравиш; в нова задруга невяста влезе, година време ще се тули, ще говее на свекър и свекърва, на девери, от женски свян ще говее... а тук?... М. Смилова, ДСВ, 31. Булката мълчи, говее, / на свекър и на свекърва, / на зълви и на девери / и на по-малки етърви. Нар. пес., СбНУ XLVI, 128.
ГОВНА ж. Простонар. Пренебр. 1. Жена, която работи нескопосно, непохватно, азваля работата (Н. Геров, РБЯ).
. Много мръсна, изцапана жена (Ст. Младенов, БТР).
говно, мн. -а, ср. Простонар. Изпражнение на човек или на някои нетревопасни животни, като свиня, куче, котка.
Прен. Руг. За изразяване на презритерно, оскърбително отношение към някого.
О Задремал съм на говното си. Диал. Грубо. Не се сещам да си отида, заседявам се без нужда дълго време някъде. Зарекла се свиня да не яде говна. Диал. Ирон. Употребява се като израз на съмнение, недоверие към някого, който казва, че ще се откаже от нещо (обикн. лошо), което е присъщо, характерно за него. Кипва ми / кипне ми говното (кипват ми / кипнат ми говната). Диал. Грубо. Обхваща ме силен яд, гняв; избухвам, разсърдвам се. Не хвърлям / хвърля камък в рядко говно. Простонар. Не се заемам, не се занимавам с нечестен, долен човек, който може да ме очерни, да ми навреди. Ям говна. Грубо. Клюкарствам по адрес на някого.
ГОВНЬО, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. 1. Мъж, който работи нескопосно, непохватно, разваля работата (Н. Геров, РБЯ).
