велов, Съч. П, 112. Всичкият смет, всичката помия и гнусота,.v всичко връгаме на купището в дупката. И. Груев, (превод) КН
4, 42. Бубите си чувай и от кокошки, от мравки, от паяци и от мишки, а така също вреди бубите и всяка гнусота, смрад, нечист въздух. Лет., 1874, 197.
3. Обикн. мн. Подли, нечестни, низки прояви, постъпки, които будят погнуса, отвращение; гнусотии. Чухте ли вие какви гнусо-ти е направил нашият градоначалник? Той е явил на Баязита, че нашият честити болярин Стоян е изменник и че неговата стара майка са е обещала да даде големи суми за бъдещото въстание. Л. Каравелов, Съч.
V, 46. Крадат, лъжат, безчестят и псуват хората, а после, когато се открият гнусо-тите им, нападат на обвинителите си и лаят срещу месечината! С, 1872, бр. 45, 361.
4. Обикн. мн. Думи, изрази, които изразяват подлост, низост, клевета или са цинични, непристойни; гнусотии. Те говорят всевъзможни гнусоти по негов адрес.
5. Само ед. Физическо отвращение; погнуса. Мишока изведнъж изтрезня.., видя в ръката си окървавения нож и с гнусота го хвърли във водата. Н. Антонов, ВОМ, 190. Голямо отвращение и гнусота нанося на ония, които та срещат на патят, кога е тялото ти совсем мрасно и сквернаво. Р. Попович, X, 135. // Отвращение, погнуса от подлостта, низостта на нещо. Нето прави такива работи, нето думай такива думи, които приносят гнусота на ония, що са при тебе. Р. Попович, X, 120.
— Друга (остар.) форма: гнъсота.
ГНУСОТЙЯ, обикн. мн., ж. 1. Подли, нечестни, низки или непристойни прояви, постъпки, които предизвикват отвращение, погнуса; гнусота. А вие, злочинци, палете хорските къщи, крадете българските момичета, радвайте са и веселете са, пиянст-вуйте и развратничайте, но извършвайте своите гнусотии по-скоро, защото часът на вашия плач ще да настане скоро, даже по-скоро, нежели вие предполагате. Л. Каравелов, Съч. IV, 66. Вие само ни являвате, че и в Букурещ съществуват турци, черкези и татари и че техните насилия и злоупотребления надминуват гнусотиите и на Карагъозооглу. С, 1872, бр. 47, 377. Той е съдружник с Коста Зането — и знаеш ли каква гнусотия прави? Ив. Вазов, Съч. X,
7.
2. Думи, изрази, които изразяват подлост, низост, клевета или са цинични, непристойни; гнусоти. Всяка неделя тоя вестник изригваше във въздуха една ужасна вълна от отрова,.. Едно цяло поколение растеше в тия миазми и се възпитаваше по тия гнусотии. Ив. Вазов, Съч. IX, 159. Нам ни не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвоче, с които беше пълна вашата статия, и сичките гнусотии и клевети, които вие отправяхте не само към екзархията, но и към сичкия български народ. Хр. Ботев, Съч., 1929, 227. — Аз са срещнах с Ди-митраки и чух от него такива гнусотии, от които тряба да полудее човек — казал Дойчо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 104.
3. Нещо (обикн. отпадъци, смет, нечистотии), което предизвиква отвращение, погнуса поради това, че е извънредно мръсно, нечисто; гнусота. В някои малки съединителни улички не можеш да изгазиш от гнусотии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Нека идем в яхъра на нашите богати стопани и да видим каква нечистотия са вижда не само в яхърите им,.., та не ще е зле да са намереше някой юнак,.., да прекара през дворищата им една река, за да им извлече гнусотиите. Лет., 1876, 54.
— Друга (остар.) форма: гнъсотйя.
ГНУСОТНЙК, мн. -ци, м. Диал. Гнус-ник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНУСОТНЙЦА ж. Диал. Гнусница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНУСУВАМ СЕ, -аш се, непрех., несв. Остар. и диал. Гнуся се. 3 осим: При Нико-дима те пратихме ние... Б о го й: Защото се гнусувахте от моите струпеи и не искахте да цапам с гнойта си божия храм. Н. Хайтов, ИОО, 19. Та и днешний ден самоедите при Ледовитий океан ядат замръзнала риба, която ся размръзнува веке в корема им,
— при това дивите като малки деца не ся гнусуват от ничто. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 152.
ГНУСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гнусувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНУСЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. Остар. и диал. Правя нещо да бъде отвратително, гнусно. Работата краси члове-ка, а мръзата го гнуси. Н. Геров, РБЯ, 227.
2. Остар. Създавам, предизвиквам у някого отвращение, погнуса. Там той [Микел Анд-жело] е забравял онова гнусно зрелище от разврат и разкапани нрави, което е гледал около себе си.. Посланието извършено, той заминава честит, че е оставил един свят, който е гнусил честната му и горда душа. К. Величков, ПССъч. П1, 152.
ГНУСЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. от или подч. изр. със съюз да. Изпитвам усещане за физическо отвращение от нещо. Той се боеше и от водата, колкото и да прикриваше страха си, гнусеше се да пипне студеното, лигаво рибе тяло. Д. Талев, С П, 134. Със таз ръка, държала нож, / гнуся се да посегна към храната / и да я поднеса към устата. К. Христов, ЧБ, 348. Кога станеше дума между приятелите му в министерството за тоя вестник, и той заедно с другите го хулеше, и наричаше го "по
