мия", „язва“, „зараза“, и казваше, че се гнуси от него като от жаба. Т. Влайков, Съч. П,
161.
2. Обикн. с предл. от. Чувствам отвращение, погнуса от подлостта, низостта на някого, на нещо. Знам какъв джелат е, гнуся се от него, а пък ми е съвестно, че злоупотребявам с доверието и симпатиите му. Д. Ангелов, ЖС, 460. Нека отсега и нататък тия народоубийци бъдат проклети, нека секи българин са гнуси от техните имена.. Тия лица,.., са отказаха от българския синод. С, 1872, бр. 34, 269. Той не са гнусял от никакви средства, само да би те водели към целта му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 229.
— Друга (остар.) форма: гнъся.
ГНЪС неизм., м. и ж. Остар. Гнус. Чудовище си ти, чудовищно дете / на престъплението и позора, / но дебном тебе са родили те, далеко и на сатана от взора: / родили гнъс и срам! П. К. Яворов, Съч. I, 105.
— Булка — кимаше Геневица на малката си снаха, — я му дай малко хляб... и от гост-бата, ако е останало нещо... — Гнъс ме е!
— мръщеше се снахата. — Мирише от десет крачки... Г. Караславов, СИ, 15.
ГНЪСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Гнусен. Нечисто е всичко, що е гнъсно наглед или вони. Д. Талев, ЖС, 23. Само мухите все така налитаха на цели рояци, упорити, досадни и гнъсни. Г. Караславов, ОХ Ш, 170. — Цяло село лежи в краката на гнъсни друговерци! Няма ли мъже в това село? К. Петканов, X, 116. Не към тебе се обръщам ази, / о Милане — душа дето лази, /.. / Не към вас, войници заблудени, /.. на план гнъсен оръдия слепи. Ив. Вазов, Съч. П, 158-159.
ГНЪСЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гнуслив.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГНЪСНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гнусен; гнуснав. За да изпълни своите задължения и обещания, кръвожадният звяр Ахмедаа, е нямал що да прави, освен да пристъпи пак към гнъснава подлост. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 330. Затова той от душа възблагодари бога, че,.., можа да ся възвърне от гнъснавия път на лошетията и да влезе в сълнечния път на добродетелта. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 70.
ГНЪСНО нареч. Остар. Гнусно. Един стар спомен, като стара ръжда, го разяждаше отвътре. Той си спомни как дебнеше като лисица зад колисарката на Михала, видя се с дебела, здрава дреновица в ръката и му стана противно, гнъсно и отвратително... Г. Караславов, СИ, 178.
ГНЪСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Гнусност, гнусота. Онова, което изначало ти е възбудило гнъсност, то след время ще ти стане равнодушно чрез навика. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 161.
ГНЪСОТА ж. Остар. Гнусота. Желаният вулкан и адски жад / ще пламнат в твоите гърди, / гърдите ти ще бъдат ад... / А отвръщение ще поледи / душата ти... / Защото в капката роса, / отразила небеса / ще видиш прах остал / гнъсота и кал... П. К. Яворов, Б, 57. За да ся [безсрамието] търпи от добрите, трябва всякога да ся приструва, зачтото инак ся отблъснува като гнъсота от техните съдружества. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 175.
ГНЪСОТЙЯ ж. Остар. Гнусотия. Колко злодейци не покрива често багряница-та! И в колко гнъсотии не служи често княжеский венец. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 159. От живописанието на един такъв мърси-свят ти, освен че ще се пог-нъсиш и потресеш, но при това, такивато гнъсотии не са и за печат. Ил. Блъсков, СК, 6.
ГНЪСЯ СЕ,-йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Остар. Гнуся се. Д-р Момчилов се навежда, допира ухо до гърдите й и сумти. Тя се гнъси от близкото му дишане и изрежда в ума си еленските прозвища — „Дъртак! Мръсник! Вонещица!...“ М. Кремен, РЯ, 191. Нейната хубост са отличаваше в града и току с това тя се надуваше. Но напусто са лъжеше, клетница, защото секи са гнъсеше от приказките й, секи я познаваше за една клюкарка. Ил. Блъсков, РК, 26.
ГНЯВ, гневът, гнева, мн. (рядко) гневове, м. 1. Чувство, което причинява състояние на силно раздразнение, афект у някого, когато е много засегнат, обиден, оскърбен или когато нещо е станало против волята му; ярост, яд. Като се задушаваше от омраза към анархиста и от презрение към представителите на властта, Джупуна се раз-трепера от гняв, изгледа убийствено стар-шията и плю. Ем. Станев, ИК I и П, 8.
— Ако има право, да го тикнат в затвора да се сплуе. Ако не, аз сам ще вляза в затвора, но това няма така да оставя! — рече разтреперан от гняв Лuno и се удари по широките голи гърди. Елин Пелин, Съч. I, 123. Вълко напусна битката,.. Зърна Емин и заслепен от гняв, втурна се срещу наперения господар. Ив. Гайдаров, ДЧ, 9. Само лицето на царя не вещаеше нищо добро, то са наля отново с кръв от едва сдържания гняв. Ст. Загорчинов, ДП, 496. Гняв, необуздан гняв клокочеше в душата на Кара Та-нас. Куче ли бе той? Звяр ли бе, че тъй се отнасяха с него. П. Константинов, ПИГ, 211.
2. Състояние на афект, на силно раздразнение и недоволство, резултат на това чувство, което състояние обикн. продължава кратко време и външно често се изразява с настъпателни действия. Генерал Варлаам,.., ходеше бързо назад-напред по двора, по
