ГНУСНАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Гнусен. Може тази кухня да е най-рацио-налната,.., може техните ядения цели целе-нички да се превръщат на кръв — може, но избави, боже, от тези грамадни парцали кърваво,.., безсолно месо и от тези лигави, гнуснави, скашкани зеленчуци... у-уф! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. Той беше град без физиономия,.., дето улиците около гарата приличаха на квартал от старо, мръсно пристанище,..; дето хотелите бяха пълни с гнуснави камериерки. К. Константинов, ППГ, 109. Отдолу лъхна на пикоч и на смрад и вече само тая гнуснава миризма подсказва човеку къде отива и какво го чака там вътре. Ст. Дичев, Р, 67. Там има да видите не гнуснаво, кално, порутено сиромашко село, а един гиздав, чист и богат градец. Й. Груев, (превод) КН
4, 92. „Вие и вашето правителство не съ-чувствувахте на Екзархията, защото знаехте, че рано или късно.. ще подреже крилата на оная паднала и гнуснава пропаганда, за която вашето правителство е харчило и харчи такава огромна сума!“ Хр. Бръзи-цов, НЦ, 275. Българският народ може да изнесе пред света и много още други злоупотребления, които са до такава степен страшни и гнуснави, щото можат да зачудят сичкия свят. С, 1872, бр. 47, 373.
— Друга форма: г н ъ с н à в.
ГНУСНАВО нареч. Остар. Гнусно. Тази болест съвсем ма съсипа: зъбите ми почерняха, дъхът ми хвана съвсем гнуснаво да вони. Ч, 1875, бр. 8, 372. Но както е тежко да ся рита срещу ръжен и да ся хвата с ръка огъня, тъй също страшно и гнуснаво е да противоречим на историческите истини и доказателства. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 247.
ГНУСНАВОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от гнуснав; гнусота, гнус-ност, погнуса. Белите мишки не вдъхват онова отвращение, онази гнуснавост, която усещат много хора, когато видят сивата мишка. Ч, 1875, бр. 1, 37.
ГНУСНАВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Индив. Правя нещо да стане гнусно, нечисто; омърсявам, поругавам. Разпратил е патрика Якима, / разпратил е кесиджии владици/.., / да безчестят нашите дъщери, / да гнуснавят нашите черкови. Л. Караве-лов, Съч. I, 8.
ГНУСНИК, мн. -ци, м. Простонар.
1. Телесно нечист, мръсен човек.
2. Подъл, низък човек.
3. Човек, който говори непристойно, неприлично.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНУСНЙЦА ж. Простонар. 1. Телесно нечиста, мръсна жена.
2. Подла, низка жена.
3. Жена, която говори непристойни, неприлични неща.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНУСНИЧКО. Нареч. от гнусничък.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ГНУСНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от гнусен (обикн. в 1 и 3 знач.).
ГНУСНО нареч. 1. По гнусен начин, по начин, предизвикващ отвращение, погнуса; отвратително, гадно. Сички са пазяха най-строго от въоръжената тълпа, мнозина се трупаха около зданията и псуваха най-гну-сно жертвите. 3. Стоянов, ЗБВ ГП, 106.
2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на отвращение, погнуса по някакъв повод. Гнусно ми беше онова зрелище на средновековни звер-щини. Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Та човек може да стане господар, ако му се случи да ограби чужд имот и да не му е гнусно да живее от хорски труд. П. Славински, ПЩ, 30.
— Друга (остар.) форма; гнъсно.
ГНУСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Гнусота, гнусотия. Когато ядете, яжте благоукрашено и чисто, да не докарвате гнусност и неприятност на ония, които ядат. Е. Васкидович, ПП (превод), 98. "Дъното [на кораба] направено от лоши мисли, крайщата (..) от измяна, слепена от гнус-ности и срамни работи твърде добре залепени. " Д. Писарев, УЖ (превод), 59.
— Друга (остар.) форма: гнъсност.
ГНУСОТ, мн. няма, м. Диал. Гнусота, гнусотия. — Ами, да те пита човек, пък тях що си застъпила да миеш! — показа с очи Свиден нощовите. — Застъпила съм ги аз. Не са мити скоро, затова. Да хване човек гнусот. Ил. Волен, БХ, 142.
ГНУСОТА ж. 1. Само ед. Качество на гнусен; гнусност. Той беше шпионин!.. У него съзнанието съществуваше за гнусотата на поведението му и му тежеше. Ив. Вазов, Съч. X, 148-149. Той знае и чувствува гнусотата и подлостта на тези платени писачи. Б. Ангелов, ЛС, 238. Даскал Димитър (гледа втрещен на мястото си и погнусен, плюе след Ганчо Куката и занаятчиите, които влизат в училището) — Лю, пю, пю, смрад, гнусота!... П. Тодоров, Събр. пр П, 385. Чистотата, истината и православието не могат да стоят на един ред с гнусотата и еретичеството. С, 1872, бр. 33, 257.
2. Нещо (обикн. отпадъци, смет, нечистотии), което буди погнуса, отвращение поради това, че е извънредно мръсно, нечисто; гнусотия. Ако това блато намисли да прави пакости, то на света не съществуват никакви гнусоти и никакви фъшкии, които би биле мръсни за техните уста. Л. Кара-
