на хляб приличаше, при сичко това благо-дарно ядяха тази гнусна храна. П. Кисимов, ОА I (превод), 143. И тя се изкашля с цели гърди, диво и с гнусно хъркане. Ил. Волен, ДД, 79. Да имаше въже на шията, жив да пристъпяше към гроба, както аз, тогава!.. A mue опулени палаче (..), и оная гнусна музика!... още ми свири в ушите. Н. Бончев, Р (превод), 52.
2. Прен. Който с подлите си, низки постъпки поражда силно неодобрение, отвращение, погнуса; отвратителен, подъл, низък, гаден. Бог не допусна да се пролее кръвта на такъв млад и прекрасен момък и запази с десницата си твоя скъп живот от ударите на гнусни злодейци. Ив. Вазов, Съч. XIV,
85. Балдевският представител Ненко, от Оборище,.., отива право в Пазарджик при Али бея,.. Вижда са работата, че тая черна душа още в първите дни на събранието е мислела да стане Юда предател, да земе ролята на гнусен шпионин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 431.
3. Прен. За постъпка, дума, мисъл, чувство и под. — в който има подлост, низост; отвратителен, подъл, низък, гаден. Той беше осъден без съд, без формалности,.., — понеже,, от всичките престъпления, най-ниското, най-отвратителното, най-гнусното,..
— предателството — не се наказва от тоя закон. Ив. Вазов, Съч. IX, 184. — От кого не си ме ревнувал? В какво не си ме подозирал? Вярвал ли ми си поне минута? Всичко прощавах — чашата се препълни. До гроба на баща ми хвърляш гнусни клевети. Г. Стаматов, Разк. П, 190. В тия съдилища излязоха на видело гнусни работи, които не правят чест на нашите чорбаджии. Н. Бончев, Съч. I, 88. Тя си намисли да го убие. Вий усещате най-добре, чеда мои, че ней трябваше доста време, за да ся привикне на тази гнусна мисъл. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 446. Така от ден на ден с неговата възраст расло и усилувало ся и онова гнусно чувство — склонността да краде.
А. Хаджиоглу, ББ, 69.
— Друга (остар.) форма: гнъсен.
ГНУСЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гнуся и от гнуся се. Славна била твърдостта на стареца Елеазара, комуто, като отвориха със сила устата, накараха го да яде свинско месо,.. Но той с гнусене плюеше запретеното ястие. Н. Михайловски, ССИ (превод), 89.
ГНУСЛА ж. Разг. Жена, която лесно, от малко нещо се гнуси. Не говори така, че тя няма да яде. Нали знаеш, че е гнусла.
ГНУСЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който лесно, от малко нещо се гнуси. Думаха ни старците от махалите: мечката е гнусли-ва — не налита на мърша. 3. Сребров, МСП, 88. От същата чаша тя няма да иска да пие. Нали знаеш, че е много гнуслива.
2. Който предизвиква погнуса, отвращение.
— А за кръвта — и едноокият ехидно се усмихна, — боляха го няколко кътника, та ги извадих с клещи... Остроумието на вардия-нина не се понрави на кир Матеос. Той се отдръпна,.., за да се отърве от гнусливата гледка, ала старецът от Чамджас му преграждаше пътя. А. Христофоров, А, 140. — За погубената ми младост не помисляш, нали? -.. За плачовете ми... Да търпя стария развратник да ме задява с гнусливите си ръце. П. Славински, ПЗ, 88.
3. Който изразява погнуса, отвращение. Срещна в негово лице странен човек: уморен според възпалените си очи и отвратен от това, което го заобикаля, според свитите му в гнуслив гърч устни. И. Вълчев, СКН, 148. Свещеникът посегна с два пръста в пазвата му и измъкна две спаружени ябълки. С гнусливо изражение ги хвърли на пода. Ц. Лачева, СА, 14.
4. Който е придружен, съпроводен от отвращение, погнуса. А сега — дочуеше ли стъпките й, кръвта му пламваше и той я желаеше настойчиво и грубо и в същото време съзнаваше всичката ужасна порочност на желанията си и изгаряше от някакъв вътрешен непреодолим, гнуслив срам. А. Гу-ляшки, Л, 261.
— Друга (остар.) форма: г н ъ с л й в.
ГНУСЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Човек, който лесно, от малко нещо се гнуси; гнуслив човек,гнусльо.
ГНУСЛЙВО. Нареч. от гнуслив (в 3 и 4 знач.); с погнуса, с отвращение. Вишан гнусливо изкриви лице. — Да махате от главата ми тия гадни псета! — викна той с тънкия си старчески глас. А. Дончев, СВС, 138. Някъде наблизо изцвърча мишка и тупна леко на пръстения под,.. Лазар присви гнусливо нозете си — не беше чудно да пре-бяга някоя по него. Д. Талев, ПК, 379. — Чудя се на тия момчета [джебчиите]. Как не им е обидно да се занимават с такава унизителна работа. Представяш ли си, бъркат в джебовете на хората. И мургавият мъжага плю гнусливо. Д. Жотев, ПМИ,
29.
ГНУСЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Качество на гнуслив (в 1 знач.). Тя често проявява гнусливост. Не пие от чужда чаша.
2. Чувство на погнуса, отвращение. Жените престанаха да пищят, но започнаха да гледат вторачено кривокракия и по лицата им бе изписана същата гнусливост, като че гледаха мишката. Й. Радичков, ПЦ, 22. Хръсате свиваше устни и гнусливо ги бърчеше.., той не изпитваше ревност. Гнусли-востта идваше от сълзите, които един хан си позволяваше да пролива. И. Вълчев, СКН, 374.
ГНУСЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Човек, който лесно, от малко нещо се гнуси; гнус-ливец. Той няма да се съгласи да влезе в тая мръсна кръчма. Нали знаеш, че е гнусльо.
