2. Прен. Обикн. с предл. в и отвл. същ. Намирам се в състояние на пълно разложение, упадък поради своите действия или под въздействието на нещо, на някакви условия; тъна. Да бъдеш в болница или в затвор, / ще мислиш цели свят е болен тежко / и гния в престъпление, в позор... Ем. Попдимитров, СР, 174. Викни по-долу, и оназ гнуснава/ и рошава жена там виж добре, /.. / Таида е, коя в разврат е гнила, / доде е зела душа да бере. К. Величков, Ад (превод), 159. Погля-дни ти сам в Блъгария и ся увери! Тук цял народ гние в невежество, а не един честен человек! БТСбПер. п I, 79. — Турция — каза той — от петстотин години не е помръднала ни стъпка напред, всичко гние в нея. Д. Талев, И, 385.
3. Прен. Обикн. с предл. в. Живея при много тежки условия (обикн. в затвор), които постепенно ме убиват, погубват; чезна. Пет години гних аз в турската тъмница. Ив. Вазов, Съч. I, 136. Следите на Христо и Петър се губили в Гърция (без да се знае живи ли са или не), а хаджи Никола, Георги и Тодор гниели в занданите. Н. Ферманджиев, РХ, 126-127. Старецът беше гнил в окопите и знаеше какво нещо е войната. Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 105. — Царщината ще събаря човекът, а децата си без покрив остави, голи и боси. Ще гниеме сега пак в тая дупка. Д. Талев, И, 529. Ех, било е време тежко и усилно — / гнили сме в робство петстотин години. К. Зидаров, СП, 97.
4. Прен. Диал. Правя нещо да гние, причинявам гниене. Лазару свещ се не пали, / Ла-зару вода не сипе, / на си му легна до глава, / та плаче и наредува: / „Душа ти с души не сбрала, / Земня ти цости не гнила!“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 123?
О Гния гърди. Остар. Рискувам, жертвам здравето си в името на някаква цел. А аз гния гърди над моята бездушна специалност, от която никой не се интересува. Ив. Вазов, ЗП, 5.
ГНОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил.
1. Който е изпълнен с гной. Тя започва внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183. Как парят босите крака — /подути / в грозни, / гнойни рани...
В. Андреев, ППес, 78. Гнойни сливици.
2. Който е съпроводен с гноясване, отделяне на гной. Гноен апендисит. Гноен плеврит. Гнойна ангина. Гнойна инфекция. Гнойно възпаление.
ГНОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За почва, земя — който е наторен. „Я да бях знала, / хубава китко, / кой тебе садил / в гноена земя.“ Ч, 1872, бр. 13, 612.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГНОЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гноя1. Би трябвало тази войска да се облича от двадесетина души шивачи и обува от двадесетина души обущари,.., да има лекар, способен да вади стрели и да спира гноенето на рани. Д. Добревски, БИ, 188-189. Пи-ореята (..) е болест, при която освен кървене и гноене на венците при по-тежки форми зъбите се разклащат. ВН, 1955, бр. 190, 2.
ГНОЕНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гноя2.
ГНОЕНЕ3, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гноя3; торене.
ГНОЕНЕ4, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гноя се1; измъчване, ядосване.
ГНОЕНЕ5, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гноя се2; потене.
ГНОЕНИЦА ж. Диал. Наторена нива.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНОЕРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който предизвиква, причинява гнойно възпаление, гноене. Гноеродни бактерии. Гноеродни микроби. Гноеродни микроорганизми.
ГНОИЩЕ, -а, ср. Диал. Място за боклук, смет, тор; бунище, торище. — Ще плащат и кюмюра, и рудата! — .. — Ба! Ще плащат колкото за една кола от гноището! — отекна друг. А. Христофоров, А, 287-288. Под — гола пръст! Смрад, дим, стени окадени, / тъмничен въздух; в полумрак потопени / човеци и дрипи... На също гноище /лежи скот и стопан, духовно сближени. Ив. Вазов, Съч. Ш, 124. Роди ме мамо с чест, та ме хвърли на гноището (..), говори една наша пословица. Ил. Блъсков, КУ,
18.
ГНОЙ1, гнойта, мн. няма, ж. и гной, гноят, гноя, мн. гноеве и гнойща, м. Възгъста, жълтеникава течност, която се образува обикновено при възпаление и се състои от бели кръвни телца, поглъщащи и обезвреждащи микробите — причинители на възпалителния процес. Те изтриваха гнойта около раната и мислеха, че лекуват болката.
О. Василев, ЖБ, 170. И там, като го [про-кажения] видях на светло, дръпнах се от ужас: тялото му бе разсипано от зеленикави язви,., пълни с мръсен гной. Н. Райнов, КЦ, 111. Сега людете още повече му вярваха.., като знаеха, че под вехтото си расо, което сам бе опрал на езерото от кърви и гноища, носеше следи и ръбове от страшни рани. Д. Талев, С П, 248. На пъти в село Па-теле, като исках да превежа раната си, видях, че течението на гноя беше секнало и раната беше в пълно заживание. Гр. Пърли-чев, А СбНУ XI, 361. Таком бога, Яно, ядна сестро, /я си бръкни у свилни джебове, / та си земи ноже цръночренче, / та разлюти мои люти рани, / да потеча кръви и гнойо-ве! Нар. пес., СбНУ XLIV, 230.
ГНОЙ2, гноят, гноя, мн. гноеве, м. Остар. и диал. Тор. Тая река [Нил] приидва
