на хралупата, дето бе сухо и топло. Ем. Станев, ПЕГ, 47.
ГНЙЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който причинява гниене. Гнилостни бактерии. Гнилостни микроорганизми.
2. При който има гниене. Гнилостни процеси.
ГНИЛОТА ж. 1. Само ед. Качество на гнил; гнилост. Нали страдание може да носи и чуждото, пусто, нажежено небе, и ос-лепяващата очите безпощадна светлина, и горещата влага на леса, напоена с мириса на плесен и гнилота. Б. Райнов, ЧЪ, 166. Тая съвсем безсмислена постъпка, в която жертвите всъщност бяха две — убитият и убиецът, — беше още един белег за оная нравствена гнилота, която вече се проявяваше. К. Константинов, ППГ, 306. На нас ни предстои още да разчистваме гнилотата в самата немска земя, откъдето заразата на фашизма се разля и грозеше да умъртви всички зародиши на прогреса. П. Славинс-ки, ПЩ, 500.
2. Обикн. за растение — гнила част, гнило място; гнилост. Тоя дънер беше плътен отвсякъде, напълно здрав. Само в средата му личеше гнилота колкото юмрук. Н. Хайтов, ШГ, 266. При този начин се получават много по-висококачествени фиданки — с по-хубава коренова система, без гнилоти, които са почти неизбежни при фиданките от резници. ВН, 1958, бр. 1997, 2.
3. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гни-леж, гнилост, гнилотак, гнилоч, гнилош. Няколко бомби разтърсиха издъно мешо-вата гора: заскачаха сняг, земя, гнилота и клони. 3. Сребров, Избр. разк., 77. Едни [дървета] — стърчащи прави, тлеят постепенно като сиви свещи, други — отслабнали в корена, бурята прекършва изведнаж и дочакват края повалени, за да се превърнат в шепа гнилота. Н. Хайтов, ШГ, 182.
ГНИЛОТАК, мн. -ци, м. 1. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гнилеж, гнилота, гнилоч, гнилош. Зелениковец има южно изложение, обрасъл е с вековна букова гора, през чиито клони едва проникват пъстри слънчеви лъчи и осветяват сладко дъхавите самодивски билки и гнилотака. Ил. Волен, РК, 76.
2. Къс изгнило дърво; гнилак (Т. Панчев, РБЯд).
ГНИЛОЧ, мн. няма, м. и ж. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гнилеж, гнилота, гнилотак, гнилош. Слънцето пламти по златните върхове на гората, но долу, където земята е вечно влажна, покрита с гнилоч и сухи листа, не прониква нито един лъч. Й. Йовков, ПК, 75. Есента, за да предпазим посева от барабанния бой на дъждовете, засяхме семената по-дълбоко. Едновременно с това стеснихме площадките,.. и ги постлахме със съчки и гнилоч. Н. Хайтов, ПП, 36. Планинската река се чисти в бързеите си от всяка гнилоч, попаднала във водата й. Пл, 1969, кн. 5, 82. В задния усоен двор, където / слънчев лъч не може да проникне — / кой би вярвал: в гни-лоча, в калта / стрък зелен с вършец покарал никне. Бл. Димитрова, Л, 273.
ГНИЛОШ, мн. няма, м. и ж. Събир. Гнилоч; гнилаж, гнилак, гнилеж, гнилота, гнилотак. — Ти какво си докарал, а? — викна срещу него Борчо. — Това храна ли е за добичета, или тор?.. —Да е твое добиче, ще му дадеш ли тая гнилош, кажи? Н. Нинов, ЕШО, 55. Не се опитваше да се изчисти, за да не се намаже целият, а знаеше, че от такива паяжини и гнилош излизат по кожата лоши червени обриви. А. Дончев, СВС, 717.
ГНИЛУША ж. Диал. 1. Гнила круша или ябълка (Н. Геров, РБЯ).
2. Девойка или жена, която не е здрава (Ст. Младенов, БТР).
ГНИЛЯС АМ. Вж. гнилясвам.
ГНИЛЯСВАМ, -аш, несв.\ гнилясам, -аш, св., непрех. За дърво — ставам гнил отвътре; прогнивам, загнивам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГНИЛЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от гнилясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГНЙЯ, гнйеш, мин. св. гних, несв., непрех. 1. За органически вещества — разпадам се, разлагам се при продължително стоене и влага под влияние на бактерии. Вълко беше му разправил колко е важно да се прокарат пътища през горите, за да се извличат падналите дървета, които гниеха безполезно. Ем. Станев, ПЕГ, 116. Навред беше затрупано с изостанал, позастарял вече зеленчук, който започваше да гние и вонеше. Ст. Марков, ДБ, 435. Нека си падне семето в пръстта, то нито гние, нито се разваля, като навали дъжд, пак ще си поникне. И. Йовков, ЧКГ, 160. Ябълките, що ся натръ-тят, гният. Д. Манчев, БЕ I, 106. Кого ли не жалеше той със своето милозливо сърце
— и умрелите, които гниеха в черната земя, и всички живи, които страдаха на тоя грешен свят. Д. Талев, ПК, 263. • Нека ме гонят стражари, / нека ме съдят съдници, / нека ми гният месата / в тъмни хладни зандани. Ц. Церковски, Съч. П, 108. Запей как брат брата продава, / как гният сили и младост. Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. Скитаме се ние / по чуждия край, / младостта ни гние, / душа мир не знай. Ив. Вазов, Съч. I, 80.
