вериги с жара си топи! Ив. Вазов, Съч. I, 83..
О Йма нещо гнило в Дания. Книж. За държава, учреждение и под., където съществуват големи нередности, престъпления, хаос и са нужни радикални мерки за оздравяване на атмосферата. Капят като гнили круши. Разг. 1. За много предмети — падат бързо един след друг. 2. За много хора или животни — загиват, измират един след друг. 3. За много хора — претърпяват един след друг нещо неприятно, някакъв неуспех. За тая сесия студентите не са подготвени — капят като гнили круши. Не стъпвам (стъ-пям) на гнила дъска. Разг. Постъпвам така, че да си осигуря положителен резултат; не рискувам, не залагам на нещо несигурно. Като изучих добре работата — ти знаеш на гнила дъска аз не стъпвам, — разбрах, че с малко пари много нещо ще излезе. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 376-377. Аз не стъпвам тъй на гнила дъска. Дору не видя с очите си да му се начетат седемдесетте хиляди от вуйка му, не дъщеря, но аз нему и църву-ля си не давам. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 13.
ГНЙЛА ж. Остар. и диал. Глина. В Ко-прищица няма плодовита земя — само ка-мъне, пясък и гнила. Л. Каравелов, Съч. П, 25. Понеже не беше измазано с вар, а черните от груба гнила стени раздражаваха погледа му и събуждаха злъчката му, той реши да ги поукраси колко-годе. Ив. Вазов, Съч. VI, 153.
ГНИЛАЖ, мн. няма, м. Гнилеж; гнилак, гнилота, гнилотак, гнилоч, гнилош. Подух-на вятър и преди да зазвъни в листата, донесе дъх на тиня и гнилаж. М. Смилова, ДСВ, 79-80. V
ч ^
ГНИЛАК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилеж, гнилота, гнилотак, гнилоч, гнилош. Той вярваше, че .. всичко онова, което задръстваше пътя му
— клечорляци,.. и гнилак, — ще бъде изри-нато и ще се върви леко, приятно из стуб-ленската гора. Ст. Даскалов, СЛ, 436. Извадихме чакмаците и прахан, а други отидоха из гората да съберат от хралупестите дървета гнилак и сухи клечки, а аз извадих от антерията си малко памук и запалихме огъня. Ив. Докторов, ЗД, 29. — Над гнилак и мръсотия расне / най-разкошната трева. К. Христов, БПр, 1895, кн. 6, 28.
2. Обикн. мн. Къс гнило дърво; гнилотак. Пазари къщата,.., катурне я с двама-трима работници, продаде гнилаците за дърва, а по-здравите тухли, керемиди,.. — с намаление на сиромасите от бежанския квартал. Чудомир, Избр. пр, 195. Тук-там се скапват от старост ели — по гнилаците пълзят рогати буболечки. Ст. Сивриев, ЗСБ, 69.
ГНИЛЕЖ, мн. няма, м. 1. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гнилота, гнилотак, гнилоч, гнилош. Радомир все още стоеше сред килията.. Не чувствуваше самотата, не усещаше непоносимия смрад на гнилеж и разложени плъхове, който пълнеше подземието. М. Смилова, ДСВ, 284. Ний ново здание градиме, а основи / му туряме гнилеж — и то ще се срути / при първий вихър... П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 109.
2. Гниене (Т. Панчев, РБЯд).
ГНИЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Глинен. Колко различни, и дървени, и хартиени, и даже гнилени кутийки ще да намериш ти в Хаджигенчовата къща! Л. Каравелов, Съч. П, 11. Ако намислиме да наториме почвата, била тя гнилена или пясъчна, то трябва да я наториме с такива вещества, които са изискват от нейните свойства. Знан., 1875, бр. 11, 169.
ГНИЛЕЦ, мн. няма, м. Вид остро зараз-но заболяване по пчелите, което причинява загниване на ларвите или на какавидите им. Пчелите страдат от различни болести. Тези болести са силно заразни... Най-опас-ни са заразните болести гнилец и немато-за. Зоол. VII кл, 54. Предстоящо е сключването на застраховката на пчелите против болестта „гнилец“. РД, 19502, бр. 84, 3.
ГНИЛИНА ж. 1. Остар. Гнилота, гни-лост. Напусто би ся борила с всичките си сили против всесилния владетел — против времето, — което прояде гнилината, а гни-лината е неправдата. ДЗ, 1868, бр. 15, 59.
2. Диал. Гнила част на ябълка, круша и под. (Ст. Младенов, БТР).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГНИЛИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Глинест. Преди да разгледаме свойствата на гнилистата почва, ние сме длъжни да кажеме що е гнила. Знан., 1875, бр. 11, 169. Почвите могат да бъдат пясъчни, гнилис-ти,.., варовити, черноземни, торфени или блатисти и пр. Знан., 1875, бр. 10, 153.
ГНЙЛОСТ, -тта, мн. -и, ж. Гнилота. Той обича да живее,., и ползва се от развлеченията, които му дава обществото.. Щем не щем ще му се покоряваме на законите,.., ще си изпразняме кесиите за австрийски гни-лости, боклуци. Ив. Вазов, Съч. XI, 203. Измокреният и разкалян град намирисваше на влага и на гнилост. Ем. Станев, ИК Ш, 5. Вий препоръчвате такова гнило сукно, което по гнилостта си не може са сравни с това, което са купи от Галац. С, 1872, бр.
43, 338. То [царуването на султан Мурат] показа, че гнилостта на държавата е в костите на самата държава, в костите на цялото тяло, което са казва турска власт в Европа. НБ, 1876, бр. 26, 101. Тя [Златката] лежеше вътре,.., върху меката гнилост
