дотолко, чтото излиза из бреговете и разлива ся по всичкия Египет. От това земля-та за много время останва влажна, а освен това всекий път от разливането остава по полята утайка, която е там толко полезна, колкото в нас гноят. Г. Йошев, КВИ (превод), 31. Тии [гъбите] не растат само на земята, а и на други растения: на гноеве и на всяка една влага, която съдържава гнили вещества. Д. Мутев, ЕИ, 97.
ГНОЙ3, гноят, гноя, мн. няма, м. Диал. Пот.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
гнойник, мн. -ци, след числ. -ка, м. Натрупване на гной на ограничено място в някоя тъкан или орган в резултат от възпаление, което се причинява от гноеродни микроби; абсцес. Гнойта, а заедно с нея и микроорганизмите се разнасят навсякъде из тялото. По този начин и на други места в организма се развиват гноеродни микроорганизми и се образуват гнойници. Б. Кърд-жиев, ОПА, 135.
ГНОЙНИЦЙ мн., ед. (рядко) гнойнйца
ж. Малки гнойни пъпки, които излизат по лицето или тялото.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГНОМ, гномът, гнома, мн. гноми, м. Книж. 1. В западноевропейската митология
— дух с уродлива външност, нисък на ръст, който живее в недрата на земята и планините и пази подземните съкровища. Jlecmep скуер" през деня тъне в меланхолична дрямка. Сякаш някакъв добър гном е докоснал с вълшебна пръчица малкия площад. Б. Йосифова, БЧМ, 132. Самите действу-ващи лица са далече от съвременността — „пажове, трубадури“,.. И наред с тия рицари тук действуват „гноми, силфиди, русалки,.., демони“. Н. Лилиев, Съч. ГИ, 146. Hä, гледай, съмва, /ранна зазори зора, /.. / Гноми с песни и литаври / се тълпят по канари. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 60.
2. Джудже. Тишина, както в библейско ска-зание: — мир и любов, като в царствената приказка за спящи гноми и княгини... К, 1927, бр. 102, 3. Добрият гном поведе момиченцето към захарната къщичка.
— Нем. Gnom. — Кр. Пишурка, Момина китка, 1870.
гномон м. Книж. Древен астрономически уред във вид на отвесен стълб, поставен върху хоризонтална площадка, по сянката на който са определяли височината на Слънцето, времето, наклона на еклиптиката на екватора, географската ширина и др. В Новия Дели ние посетихме обсерваторията,.. В двора на обсерваторията се намира гигантски слънчев часовник,.., гномон и други астрономически уреди. Ек. Мечкова, СМ, 56. При най-високото положение на слънцето над хоризонта, в един или друг ден (..) сянката на гномона има най-малка дължина. В. Шишаков, СВ, 15.
— От гр. YV(i>|icüV.
ГНОМОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се отнася до гномон.
ГНОСЕОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до гносе-ология; гносеологически. Гносеологични проблеми.
ГНОСЕОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Филос. Гносеологичен. Първата й част — „познанието на божествените неща, видими и невидими“, което бележитият византийски богослов и философ Йоан Дамаскин отнася в своята „Диалектика“ към предмета на философията, отвежда към гносеологически и общофилософски, космически и натурфилософски проблеми. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59.
ГНОСЕОЛОГИЯ ж. Филос. Дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното познание; теория на познанието. Въпреки реалната неделимост на „формата“ и „материята“ Кант разграничава тия две понятия и върху тяхната противоположност изгражда своята гносеология. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 299.
— От гр. YV(o<тlс, 'знание' + логия.
ГНОСИМАХ м. Книж. Християнин от секта, която е против научното познание.
— От гр. учсастц 'знание' и ца%т| 'сражение'.
гностйк, мн. -ци, м. Филос. Представител и последовател на гностицизма. Той са старал еще за поддържането на мира и съгласието в самата християнска църква, която в туй време наченали да смущават някои разпри или ереси (например: гности-ците, които са старали да обеснят истините на християнството с тайнственен начин и припознавали в спасителя не чело-век, но висшия разум. Н. Михайловски, РВИ (превод), 288-289. Колкото за изворите на павликиенското учение, то е получило своето начало от манихейството; от някои негови частности, обаче, вижда се, че то твърде много е заимствувало и от лъжеу-чението на гностика Маркиона, който за много неща е учил съгласно с манихейците. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 58-59.
— От гр. ууоосткб^ 'свързан със знанието, познанието'.
ГНОСТИКА, мн. няма, ж. Филос. Гнос-тицизъм.
— От гр. уусосткя.
ГНОСТИЦЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Религиозно философско течение, съчетаващо християнската теология с източни езотерични доктрини и с гръцката философия (неоплатонизма, питагорейство-то), което имало за цел да доведе до познанието на Божествените истини, достигнало разцвета си във П-Ш в. сл. Хр. и залегнало в основата на редица раннохристиянски ереси, оказало влияние върху средновековните ереси и мистиката на новото време.
— От гр. YVcoсттlк6q.
