ГЛЪБИНА ж. Остар., сега поет. 1. Дълбочина, дълбина. В позлатения хоризонт на запад се спускаше огненият кървавочервен диск на слънцето и морето го поглъщаше в своите глъбини с нежна, гордо затаена страст... Стр. Кринчев, СбЗР, 392. Спи езерото; белостволи буки / над него свож-дат вити гранки / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сенки. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 34. Дор слизах в тия темни глъбини, / пред мен човек се яви, кой отдавна / свършил е на земята своите дни. К. Величков, Ад (превод), 6. Неусетно в тайните глъбини на неговата душа крадешком се промъкна и едно непривично за него чувство на завист. Т. Влайков, Съч. Ш, 37. Наредени около масата на малката сцена, участниците в новата пиеса внимателно слушат Яворовия грижливо приготвен разбор, възхитени от неговата необикновена глъбина. М. Кремен, РЯ, 144. Тя [скръбта за родината] е широка и силна, тя дава на девствената народна душа тая глъбина и творческа мощ, из която се раждат най^убавите песни, най-хубавите легенди. Й. Йовков, Разк. Ш, 74.
2. Само мн. Голяма отдалеченост по време от настоящето към миналото. И все пак нищо по-велико, по-значително няма от присъствието на тия сиви фигури, които още прекосват някъде улиците и чиито подковани стъпки мярно и твърдо кънтят, звучат и се отекват, сякаш далеч в глъбините на времето. Й. Йовков, Разк. Ш, 201-202. Тогава мислите за другия изчезнал мир, върху развалините на който папството е въздигнало своята власт, и тия две неща ви се вестяват в далечните глъбини на историята като две разрушени грамади, рухнали една над друга. К. Величков, ПССъч. ГП, 13. Ярко слънце и напечена от неговите жарки лъчи земя;.. — така изглежда от пръв поглед Тунис, най-малката страна от арабския Магреб. Но малката територия се компенсира от голямата история, която тъне в глъбините на хилядолетията. П. Цолов, Т, 3.
3. Рядко. Вдлъбнатина. Вощеницата гореше кротко със сълзливо пращене в глъбината на малък пезул, издълбан в стената. Зад свещта имаше груб самоделен кръст от две превързани пръчки. Ст. Загорчинов, ДП, 50.
О До глъбините на душата си. Остар. Книж. Извънредно дълбоко, силно; до дъното на душата. — И вие го не заплюхте и не си излязохте? — издума възмутеният до глъбините на душата си Кардашев. Ив. Вазов, Съч. X, 34. От глъбините на сърцето си. Книж. Обикн. при пожелание — най-искрено, от все сърце. — Вашите съграждани Ви поздравляват от глъбините на сърцето си с новия висок пост, който заехте, като министър на България. Ст. Л. Костов, Г, 80.
ГЛЪБИНЕ, -то, мн. няма, ср. Рядко. Глъбина (в 1 знач.). Доспат, Доспат! Като елен ще търся водата и глъбинето ти! Ст. Станчев, НР, 78. После наново нагазиха в едър шумак,., и към три часа през нощта спряха на едно равно било. В далечината се откри тъмното глъбине на Тракийската низина. Д. Ангелов, ЖС, 343.
ГЛЪБОК, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Дълбок. — Хей, воденичаръо! — завика пак Твърдко — кажи що държи земята?.. — Вода глъбока — отвърна той в скоропоговор-ка. Ст. Загорчинов, ДП, 317. Беше ме посетила пустата бедност, чахотлива и люта как оса, с коси разплетени, с лице смугло-бледно, с очи горящи в глъбоки впадини. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 363. — На драго сърце,.., ще ви разкажа за всичко, чтото мя попитате, зачтото и аз в замяна чакам голяма полза от длъгий ви опит и от глъбо-ките ви познания. Лет., 1871, 147. В глъбока тъга или радост / от жалости или от младост / попя ще някоя от вас / от тия песни с милий глас. Й. Груев, Г, 3.
ГЛЪБОКО нареч. Остар. и диал. Дълбоко. По-разбраните орачи водяше по нивите си, та явно им доказваше колко е по-добро да ся оре и копае по-глъбоко и да ся изкарват по-широки бразди. Й. Груев (превод), КН 4, 57. Турете един къс сухо дръво или гъба във вода глъбоко, колкото искате, па го оставете и щете видите, че дръ-вото или гъбата ще изплува горе. Лет., 1871, 93. След малко дойде тамо и Андрей, но с мисъл, че или няма никак да намери Те-офила, или ще го найде глъбоко оскърбен и угрижен. С. Радулов, НД (превод), 130. Като поотраснал, проводил го баща му в Цариград на учение, гдето той се запознал глъбоко със старите философически и новите църковни гръцки списатели. П. Р. Славейков, СК, 80.
ГЛЪБОКОМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Обикн. ирон. Дълбокомислен. Някой глъбокомислен ли доктор-критик пишеше за Митрофана, речовити-ят учител по словесността ли говореше за него, винаги си даваха удоволствието да откриват пак Америка. Ив. Вазов, Съч. IX, 202. Може [писателите] да вземат повод от плиткото съдържание на това наше скромно еснафско произведение и да излеят възвишените са чувства в глъбокомислени разсъждения. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 88-89.
ГЛЪБОКОМЙСЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Задълбоченост, вглъбеност. Старецът седял пак на онуй място и, както от сутринта, с таквози глъбокомислие разгледвал кълбото. П. Р. Славейков, СК, 116.
ГЛЪБОЧИНА ж. Остар. и диал. Дълбочина, глъбина. Пд-високо от орела ся носи той [човекът] в облаците, на лекото си
