клъбо [балона], и издирва най-страшните глъбочини на земята. Лет., 1874, 138. Морските треви толкова ся умножили, чтото испанците ся уплашили да не ударят в някоя подводна скала. Капитанът, за да раз-махне тоя страх, заповядал да спустят да премерят глъбочината; спуетили, а дъно не достигнали. Лет., 1873, 124.
ГЛЪБОЧКО нареч. Остар. и диал. Не съвсем дълбоко; дълбочко. Понякъде си пак, особено ако ся покопае малко нещо глъбочко в земята, намира ся сива, много или малко синя или жлътникава жилава пръст. И. Груев, Лет., 1872, 232.
ГЛЪБОЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от глъбок; дълбочък.
ГЛЪЗНА, -еш, несв., непрех. Диал. Тъна, потъвам, затъвам.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
глък, глъкът, глъка, мн. няма, м. Остар. Глъч. Силен червен избухна пламен. / Смътен бесовски скоро глък чух. Г. С. Раковски, ГП, 29.
ГЛЪКИ мн., ед. (рядко) глъка ж. Диал.
1. Сливици.
2. Заушки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛЪТ междум. Обикн. удвоено глът-глът. Разг. За наподобяване на особен звук при пиене на течност, обикн. от бутилка и под. Надигна бъклицата и глът-глът — преполови я.
ГЛЪТВАМ, -аш, несв.; глътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. глътнат, св., прех. Гълтам наведнъж, еднократно. Коларят .. Отива до тезгяха, глътва двойна ракия,.., шибва с камшик одървенелите си чизми и казва: — Готово, даскале! К. Константинов, ПЗ, 8. Забрави той лъжицата и паницата, помъчи се да глътне къшея си, що бе отнапред сдъвкал, но той се опря там някъде в гърлото му и не искаше да мине. Ц. Церковски, Съч. Ш, 241. Виждаше им се скъпичко, но пък всеки искаше по-бързо да овършее,.. Накрая решиха да опитат и с американската батоза, щом като за един ден ще глътне всичките снопи. И. Радичков, СР, 102. — С една дума, зле е . Целият му организъм е крайно изтощен.. То аслъ бедните, докато се сетят, и болестта ги глътва. П. Михайлов, МП, 78. Голям залък глътни, голяма дума не казвай. Послов. Телефонът е повреден. Глътна ми стотинките. Д Той глътна книгата за една нощ. Д Трябваше да глътна и тази обида. Д Ремонтът на къщата глътна много пари. Д Мощната кола глътна разстоянието само за два часа. глътвам се, глътна се страд.
О Глътвам / глътна въдицата. Разг. 1. Влюб-вам^ се силно в някого. Всички знаеха, че той е влюбен в нея. И всякога, когато почваше да говори за нея, другарите му казваха: „Даскале, ти си глътнал въдицата“. Елин Пелин, Съч. I, 137. 2. Поддавам се на измама, оставям се да бъда излъган, измамен, заблуден. О, бедний Иванчо!..; ти са тъй зле опримчи, щото надали ще можеш са изпримчи: зле са ти налепи; глътна вече въдицата. Ил. Блъсков, ПБ П, 68-69. Глътвам / глътна <чист> въздух. Поемам чист въздух навън, на открито, освежавам се като дишам чист въздух. Влад и аз слязохме [от камиона] да глътнем въздух. Бл. Димитрова, ПКС, 274. Тя бързаше не толкова да се измъкне от тоя думан и да глътне чист въздух, колкото да стигне по-бързо у дома си. Г. Караславов, ОХ П, 607. Глътвам / глътна горчивия хап; глътвам / глътна хапа. Разг. Съгласявам се, скланям за нещо, приемам нещо (обикн. неприятно). Глътвам <си> / глътна <си> думите. Разг. Премълчавам нещо, съзнателно не казвам нещо. Глътвам <си> / глътна <си> езика. Разг.
1. Замлъквам, занемявам поради силна уплаха, смущение или учудване от нещо; силно се изплашвам, стресвам се, слисвам се, смайвам се. Ако да не бяхме двама, оня щеше ли да си глътне езика?.. От тебе се е уплашил, тъй ли? В. Мутафчиева, ЛСВ I,
177. — И таман се качваме по стъпалата, срещу нас изскочи една добруджанка. Езика си глътнах. Висока, хубава и сърдита — огън. Н. Каралиева, Н, 126. Станете и подкрепете Пешката... Нима ще го оставите сега сам да се пече на жаравата?.. Не, никой не мърда/ Всички си глътнаха езиците. Сп. Йовчев, ШД, 14. 2. Съзнателно млъквам, за да не кажа нещо, което не трябва, или за да не издам нещо пред някого. След десетина дни пак ще те навестим. Нали, Богдане? Ако някой те пита за нас — глътни си езика! К. Петканов, X, 118. Като че <ли> (сякаш) съм глътнал бастун. Разг. Неестествено изправен. Офицеринът, обтегнат, като че ли е глътнал бастун, издаваше някакви звукове и всички солдати, като един, стройно се движеха и въртяха пушките си. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 51.
ГЛЪТВАНЕ ср. Отгл. същ. от глътвам и от глътвам се.
глътйням, -яш, несв., прех. Диал. Гълтам, поглъщам. Девет сестри ка бракя немали, /.. / па отишли у гора зелена — / суо дръво на брата створили: /.. /завели го сестри у меената, па му дали вино да си пие
— / мрътви ръце чаша не придръжа, / мрътви уста вино не глътиня! Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 319.
ГЛЪТКА ж. 1. Количество течност, която се поема при едно глътване. Вдигна чашата с коняка към устните си и докато отпиваше една голяма глътка, за втори път усети, че някой гледа към него втренчено и остро. Л. Дилов, ПБД, 179. Виното беше студено, първите глътки я прерязаха
