2. Прен. Отегчавам някого, досаждам, дотягам на някого с много приказки, с постоянно говорене за едно и също нещо; проглушавам. Този господин щеше още цял час да ги глуши с безполезната си защита и да ги задържа в събедната зала. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 23. Млъкнете с вашта правда, свобода и прогрес, / безумия, с които глушихте ни до днес! Ив. Вазов, Съч. I, 58. Поет на лира вдъхновена / захласнато си свиреше / и пееше. А окол него / надута сган, непросветена, /../и равнодушно, и студено /намръщено му мъмлеше: /.. / хей, докога ще ни глу-шиш? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134.
ГЛУШЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Миши; глушчев. Кой ке по път ке поминет / вратете го да го вратиме, /ужина да му да-деме, / от желка яйца кавгана, / от жаба нога пастърма, / от глушево меше сирене, / от лешник бочва ракия. Нар. пес., СбБрМ, 509.
ГЛУШЕЦ, -ът, -а, мн. -шцй, м. Диал.
1. Плъх.
2. Мишка; глух.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛУШЕЯ, -èein, мин. св. няма, несв., неп-рех. Постепенно губя слух; започвам да оглушавам.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛУШИЛО, мн. -а, ср. Диал. Глухарче, радика; глушниче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛУШЙНА ж. 1. Бот. Род тревисти растения от семейство бобови (плевели или фуражни растения) с чифтоперести листа, цветове в съцветия на грозд и разпуклив плод. Vicia.
2. Плевел от този род растения, който расте най-вече из житните ниви. През лятото не-мй пригода от небето и нивите не родиха,..; житото, и колкото се събра, беше зажумяло и се чернееше от къклици и глушина. Ил. Волен, МДС, 71. Занемарен двор: обрасъл в глушина, бурени и нечистотия. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 53. Най-опасните плевели, които се срещат в нашите посеви, са паламидата, дивият синап, глушината. РД, 1950, бр. 109, 2.
ГЛУШИНА ж. Диал. 1. Пълна тишина; глухота, глухотия. А гайдите пищяха нататък.. Сипкави ручилки подигнаха изведнъж гласове, отекнаха се в глушината и замлъкнаха. П. Тодоров, ИI, 110-111. Глушина. Дори не трепва лист, / нито се сепва звук. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 197 .А в къщи
— тегота и глушина. Бл. Димитрова, Л, 7.
2. Обикн. мн. Глухи, отдалечени от селища и пътища затънтени места в планини, гори; глухотия. Пет годинки от моя живот лежат в тия глушини... Но сега в няколко дни аз ще ги изживея, да! И не ще жаля тогава за тях! А. Страшимиров, А, 583-584. По десния бряг стръмнилото добре изпотява. В замяна на това хубостите на речните падове и на горските глушини и потоци даряват омайни гледки. Ст. Станчев, ПЯС, 18.
— Ив затънена глушина щом слънце надникне, знак побива. П. Тодоров, Събр. пр П, 149.
3. Нива, която е заглушена, задушена от плевели (Н. Геров, РБЯ).
ГЛУШЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство за намаляване на шума от двигател, механизъм и под.; заглушител.
— От рус. глушитель.
ГЛУШКО, -то, мн. -вци, ср. Диал. Глух-
чо.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛУШНИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Глухарче, глушило.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГЛУШОВИНА ж. Диал. Изпражнение на мишка; мишина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛУШЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от глушец; мишле.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛУШЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Къса до кръста дреха без ръкави; късаче.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГЛУШЧЕВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от глушец; миши, глушев.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛЪБ, глъбта, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Дълбочина, дълбина, глъбина. В тъмната глъб на езерото ние доловихме вихрения живот на планината, едно от нейните стихийни преображения. Ст. Станчев, ПЯС, 56. В морска глъб да би се спуснал, / би познал копнеж що значи. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 126. Език наречен майчин... Но колцина / проникват във същинската ти глъб? Бл. Димитрова, Л, 43.
ГЛЪБ, глъбът, глъба, мн. глъбове, след числ. глъба, м. Спец. Вдлъбнатина на детайл, направена обикн. от машина със специална цел. Използват се различни видове дървообработващи машини: за рендосване, бормашини, фрезмашини, машини за глъбове и др.
ГЛЪБАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Дълбая, глъбая. Баща му го даде да ся учи у златар, дето Хохарт ся научи да шари и да глъба шарении и цифри по лъжици и набодки. Й. Груев, СП (превод), 107.
ГЛЪБАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., прех. Остар. и диал. Дълбая, глъбам. Затова най-напред начнали да глъбаят букви и образи на дръво, па да ги печатат. Лет., 1874,
161.
