на никой освен глухонемия свинар Беслеме-то, който нямаше друг подслон. Ем. Ма-нов, ДСР, 211. В частната кухня на отец Климент се подвизаваше глухоням послушник. И. Вълчев, СКН, 16. Глухоням от рождение е, сиромахът, ама бог му е дал да проумява работи, дето ние, устатите, не можем да ги разберем... Г. Караславов, СИ, 12. 2. Като същ. глухоням (глухонеми<я(т>) м., глухоняма<та> ж., глухонямо<то> ср., глу-хонеми<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който не може да чува и да говори; глухоням човек. Глухонемият беше се преобразил. Той ходеше важно, гордо, надуто,.. — Боже, Боже — гледаше го с умиление старата пенсионерка, — не може, сиромашкият, да продума, не може да си изкаже радостта!... Г. Караславов, СИ, 65. — Започна много да приказваш — внимавай! — Че да беше взел една глухоняма — думица нямаше да ти отрони! А. Гуляшки, МТС, 174.
ГЛУХОТА, мн. няма, ж. 1. Пълно или частично отсъствие на способност да се чува; отсъствие на слух. Баба Яна Калмучка-та.., запазваше това спокойствие, което идеше преди" всичко от възрастта и глухотата й. Й. Йовков, СЛ, 151-152. С тази добра боянчанка ни разделя не само каменистото пътче, но и нейната глухота, така че моите опити да завържа познанство засега търпят неуспех. Ем. Манов, ПС, 12. На своя интимен приятел той тъй пишеше: „Напоследък моята глухота се усили. Но аз не мога да обадя на хората, че ставам глух. Във всяка друга професия това е възможно. В моята — това не е възмож-но.“ Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 252, 2.
2. Прен. Безчувственост, безразличие към нещо. — Защо тая дипломация, след като са гаври дълго време със съдбата на българския войник и го докара до просешка тояга, прояви невъобразима глухота и слепота към високо крещящите нужди на момента. Ал. Стамболийски, ДС, 48.
3. Ненарушавана от никакъв звук тишина; пълна тишина, безмълвие, глухотия. Из широкото, разлюляно като златно море поле не се носеше звънкият отглас нито на една жетварска песен.. Навред тъга и глухота, като че черна чума върлуваше. Елин Пелин, Съч. I, 74. Неговият вик заглъхна в глухотата на зимната нощ, дори ехото не му отговори. Ем. Станев, ПЕГ, 31. Сепна ни тропот на кола. Всред пладнешката мараня и глухота този ненадеен шум ни прогонва на улицата. СбЦГМГ, 336. По едно време някъде по пътя през корията изтрополи кола, сетне се чу отдалечена хоратня на воловарчета, откъм могилката залая куче. И пак всичко потъна в глухота и мир. Г. Караславов, ОХ IV, 522. Внимателно, с последна сила / пристъпям аз; и в тая тъмнота / не ще се спъна; — в тая глухота / не ще въздъхна. П. К. Яворов, Съч. I, 97-98.
4. Пълно отсъствие на движение, на живот; пустота, мъртвило, глухотия. Краличът не беше суеверен, но това пусто здание с мъртвешката си глухота и гробовна тишина вдъхваше неволен трепет. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 29. Тъй като след смъртта на Стойка и изпъждането на Севда Юрталана пос-тоянно тичаше нагоре-надолу, сега той за пръв път усети глухотата и празнотата на своя дом. Г. Караславов, С, 229. Наоколо
— глухота и тишина, пуста лунна уличка... снежен двор. К. Константинов, П, 79. Костадин знаеше, че лозето на бъчваря е край пътя, но не помнеше къде точно беше то.. Погледът му срещаше все същата изоста-веност и глухота и диреше отмора в гълъбовата верига на Балкана. Ем. Станев, ИК I иП, 163.
ГЛУХОТЕВИНА, мн. няма, ж. Диал. Глухота (в 3 знач.). Обадиха се птици, звъннаха чанове и глухотевината като мощна птица отхвърча, за да екнат из гората блеенето на овцете и на славеите песните.
H. Хайтов, ШГ, 262.
ГЛУХОТЕВИЦА, мн. няма, ж. Индив.
Глухота (в 3 знач.). ■— Пукна ли, час и половина не могат да се свестят баирчините; отлайват си една на друга и бучат, бучат и си отлайват, та се дъни планината! А сега? Глухотевица! Няма с какво нито тъмнината да разкастриш, нито да си направиш кефа! Н. Хайтов, ШГ, 224.
ГЛУХОТЙЯ ж. 1. Само ед. Глухота (в 3 и 4 знач.).
2. Обикн. мн. Глухи, отдалечени от селища и пътища затънтени места в планини, гори; глушина. Загубена сред глухотите на Стара планина, тая света обител от векове стои тиха и забравена. Ив. Вазов, Съч. XVII, 28.
ГЛУХУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал.
I. Търпя, понасям състоянието си на глух (Ст. Младенов, БТР).
2. Преструвам се, че не чувам, каквото ми казват (Н. Геров, РБЯ).
ГЛУХЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не чува; глух човек; глухар2. По улицата минава старец: похлопва с тояжката, крета. — Къде, бе глухчо-о? Н. Хайтов, ШГ, 26.
За изразяване на пренебрежително или шеговито отношение към човек, който не е дочул нещо, което са му казали. — На Павля се смея. Аз му казвам: Павле, баща ти е тук, а той: тук ли е баща ти? Кога доде? Той все за моя баща мисли. Глухчо! Й. Йовков, Б, 88.
ГЛУША, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.
1. С вик, говор, звън и под. заглушавам някого или нещо. И денем, и нощем гласът на чана се носи над планината. Най-хубаво се чува среднощ — денем гласа му го глушат хиляди други гласове. А. Дончев, ВР, 53.
