низ глухите улици на градеца. Г. Райчев, Избр. съч. П, 48. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха. Елин Пелин, Съч. I, 152. Те [вълчиците] си търсят бърлога в глухи и диви местности, където рядко стъпва човешки крак. Ем. Станев, ЯГ, 73. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище, / на мойто детство люлка вече глуха! Ив. Вазов, Съч. П, 49. В голямата Пендева къща сякаш нямаше живи хора, толкова безлюдна и глуха се стори на Добра. К. Петканов, X, 104. II През който не се чува никакъв шум; напълно тих. Под немите небеса лежеше тежка глуха нощ. Г. Райчев, Избр. съч. П, 52. През глухите зимни вечери,.., ние отивахме отсреща, в голямата одая на хазаите. К. Константинов, ПНП, 41. В тоя глух час не спят само рибарите, които скоро ще потеглят със своите черни лодки. П. Вежинов, ДБ, 91. Екнат стъпките ми отчетливо / в глухата среднощна тишина. Н. Ракитин, Ст II, 100.
6. Прен. За селище — който е отдалечен от оживено населено място и няма развит стопански и културен живот; затънтен, забутан. Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат. Ив. Вазов, Съч. I, 171. — Виждам, Ван-ка, че глухата провинция не е изгасила литературните ти интереси. П. Незнакомов, БЧ, 93. А. А. има намерение да посети нашите глухи места. МС, 1883, кн. 4, 11. Глухо градче.
7. Като същ. Човек, който е лишен от слух или който недочува. На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе. Погов., Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 78. За глухия камбана два пъти не бие. Погов. На глух да свириш, пиян да черпиш, мъртав да кадиш — се едно хваща. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 281. Глух от гайда не отбира. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 98.
О Глуха кокошка. Диал. Женски глухар. Глуха линия. Желез. Странична железопътна линия при гара, където обикн. стоят неизползвани вагони. Тя .. чуваше свистенето на маневрения локомотив, който извличаше вагоните-цистерни от глухите линии и композираше влак. Д. Димов, Т, 576. Глух вторник. Диал. Вторникът в първата седмица на великденските пости, празнуван, за да не се оглушее.
> В глуха линия съм (намирам се, стоя, оставам). Разг. Изолиран съм и не ми се дава възможност да напредвам служебно или обществено. До вчера беше в глуха линия, не му възлагаха и никакви задачи, но сега положението се промени. Глуха доба. Диал. Времето от полунощ до първи петли. Всяка година по това време, посред нощ, в глуха доба, на брега на езерото се чуват звуците на кавал. Това бил Манчо, зовещ стадото си. Н. Попфилипов, РЛ, 54. Девета (десета, трета) глуха. Разг. Незначителна, безперспективна служба, пост в служебна или партийна йерархия, които не дават възможност за изява, развитие, напредък. Той отново е завлечен за десетилетия в десета глуха. 24 часа, 1998, бр. 54, 23. Местни хора предричаха фиаското на Бисеров още преди месец-два, когато негови хора започнаха да се озовават в девета глуха. 24 часа, 2000, бр. 293, 10. Като дойде време да вземе властта, той натири кинжалите в трета глуха. 24 часа, 2000, бр. 333, 9. Държа (оставям) в глуха линия някого. Разг. Не давам възможност на някого да напредва служебно или обществено. Горкия, все в глуха линия го държаха. Добре, че се отвори война, та и той да стане генерал. Д. Кисьов, Щ, 109. И глухият цар го е чул. Разг. Ирон. Употребява се за нещо, което е известно на всички, за което знаят всички. — Бунтовник е. — Не, шпионин! — каза калугерицата натъртено. Стефчов я изгледа смаян. — И глухият цар го е чул, само ти не знаеш. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 65. Удрям го на глухо. Разг. Правя се, че не чувам, правя се на глух, оглушал.
ГЛУХ, мн. глушеве, м. Диал. 1. Плъх; глушец.
2. Мишка; глушец.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: г л у ф.
ГЛУХАР1, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Една от най-едрите ловни птици у нас с крака, покрити чак до пръстите с перушина, която особено при мъжките е много пъстра — на ивици и петна и с гола червена ивица над очите; див петел. Tetrao urogallus. — Донесе ми един от войниците в Чамкория заповед да открия глухар за царския лов. Пазач бях тогава на глухарите, знаех им свърталището и още преди мръкнало открих един петел. Н. Хайтов, ПП, 51. На Ибър спахме в една запусната говедарска колиба, по-право
— аз, а той будуваше край огъня, за да не пропуснем оня час и половина преди зората, когато глухарите пеят в съседната борова гора и зашеметени от любов, стават плячка на ловците. Н. Хайтов, ШГ, 192. Ако по Витоша ловът беше съвършено забранен, тогава по тая планина би могъл да се развъжда и еленът, и дивата коза, и глухарът. П. Делирадев, В, 183.
2. Само мн. Зоол. Семейство птици от разреда кокошоподобни, които живеят в горите и степите на Европа, Азия, Северна Америка и за които е характерно токуването през размножителния период през пролетта. Tetraonidae.
ГЛУХАР2, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пре-небр. Глух човек; глухчо. Назначих го суф-лъор... Но и на новата длъжност той не можа да се задържи дълго. На първата репетиция извика на един от старите артисти: „Ей, глухар! Няма да си дера гласа заради тебе!“ Я. Антов, ЕГП, 52. — Глухар — обади се Бахчевански в тъмното. — Не бой
