ГЛУТЕН, мн. няма, м. Спец. Смес от белтъчни вещества, съдържаща се в пшеничното зърно, от която зависи качеството на брашното, използваща се в хранителната промишленост и като лепило при производството на обувки. Изследванията установили, не прибавянето на аскорбинова киселина към брашна от мека пшеница или брашна с ниско съдържание на глутен подобрява знанително качеството на полученото тесто и хляб. Б. Банков и др., ВВ, 97.
— От лат. gluten 'лепило'.
ГЛУТЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до глутен. Глутеново лепило.
ГЛУТНИЦА ж. Събир. 1. Група вълци, които през зимата скитат и нападат заедно. Сега вече, настървена и дръзка,.., тя [вълчицата] нападаше и тукашния добитък, правеше често такива големи пакости, че можеше да се помисли, че вълците са цяла глутница. И. Йовков, АМГ, 81. По посока на заледения Дунав не се виждаше нищо, но през тежката и непроницаема мъгла се носеше страшен вой на прииждаща глутница. Ст. Марков, ДБ, 35. — Уха, та той [вълкът] не бил сам! Гледайте, гледайте... Та това било цяла глутница!.. — Един, два,.., шест .. десет... А този там е водачът! Йв. Мартинов, ПМ, 19. Гладни глутници вълци сноват по белия сняг и очите им светят в нощната тъмнота. Ив. Вазов, Съч. VI, 107. // Разш. Голяма група хищни животни (обикн. от рода на кучетата), които се движат заедно. А други овайсет-трийсет кучета,.. — цяла глутница, след като ги нах-ранваха вечер с мамулено или просено тесто, изпъждаха ги навън, затваряха портите и ги оставяха да обикалят и да лаят цяла нощ вън от оградата. Й. Йовков, ЧКГ, 75. Гората чернееше в непрогледен мрак. Там, в сянката, лаят на двете глутници кучета се събра и се превърна във въртоп от ревове, ръмжене и квичене. А. Дончев, ВР, 139. Дали бе избухнал пожар в гората? Ето, профучаха безредно антилопи, елени, диви свине, глутница чакали. П. Бобев, К, 10.
2. Прен. Голяма група хора, събрани заедно, обединени от обща цел, обикн. да преследват и унищожат някого. Виждаше своя син непрестанно, и в сънищата си също, в най-големи опасности,.., преследван от турски глутници по планинските пустини. Д. Та-лев, ГЧ, 439. Тълпи въоръжени до зъби ени-чери налетяха през брода и на глутници се втурнаха по българските къщи. Д. Рачев,
СС, 199. Плиска ги [войниците] дъжд, брулиха ги бури и снежни веялици,.. все този гръм, все тези ужаси и глутници обезумели мъже, които се настигаха, избиваха се един други и мряха с проклятие на уста. Г. Рай-чев, Избр. съч. П, 42. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени власто-любци. Т. Влайков, Съч. Ш, 57.
ГЛУХ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не притежава способността да чува, който е лишен от слух. Ще си остане глух, ням и безпаметен. Елин Пелин, Съч. Ш, 170. „Станке ле, клето сираче, /млого си, Стан-ке, честита, / че момчето йе богато, / ала йе глухо и нямо.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 65. // Разг. Който е загубил отчасти слуха си, който не дочува. — Какво каеш, Дъбак? — запитваше високо глухият дядо Корчан. Елин Пелин, Съч. I, 166-167. Той не говореше, а викаше, като че беше глух. Й. Йовков, ЧКГ, 171. За глухите баби два пъти камбана (клепало) не бие. Погов. Прави се на глух.
2. Прен. С предл. за, към, на. Който е безчувствен, неотзивчив или безразличен към нещо. И той се измъкна пак от хана, глух за виковете на продавачите, равнодушен към това движение, което друг път така го увличаше и забавляваше. Г. Караславов, Избр. съч. I, 378. До този ден старецът беше живял глух и безучастен към световните събития. Г. Райчев, В, 31. Нови разследвания той не прави и остана глух и непреклонен наивсички подучвания от страна на кмета. Й. Йовков, Ж, 1945, 245. Народ, който глух на песни остава, / глуха вечно за него е и слава. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 1, 28.
3. За звук, глас, шум и под. — който не се чува ясно, отчетливо; сподавен, тъп. Глухи ридания и хълцания изпълниха тишината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 106. — Ранен съм! — отвърна с глух, отслабнал глас войникът. П. Вежинов, НС, 62. Откъм дъното на двора се дочуваше глухо ръмжене на куче, подрънкваше там и синджир. Д. Та лев, И, 443-444. Тъмни летни облаци играеха по небето, нейде далеч се носеше глух гръм. Елин Пелин, Съч. Ш, 143. Цялата къща глъхнеше в тишината, само отвън, отдалече долиташе някакъв глух шум. Г. Райчев, ЗК, 32. Зад кръчмата е стаичка — палатът на Митра. Тук се счу едно глухо из-гърмяване на пушка. Ил. Блъсков, КУ, 62.
4. Прен. Който не е изразен открито, явно; смътен, сподавен. Станка виждаше, че с всеки нов ден и някаква глуха вражда расте и крепне между двамата братя. Г. Караславов, ОХ I, 19. В сърцето й се надигаше .. глух, неясен гняв. Д. Талев, ПК, 9. Той говореше сериозно и спокойно, но под това спокойствие се криеше и едно глухо раздразнение. Т. Влайков, РП I, 149. В тоя миг той изпитваше към своя предшественик глуха тъмна неприязън. П. Вежинов, ВР, 166. От време на време глуха тревога сепваше като тръпка съзнанието ми. К. Констнатинов, ППГ, 327. Глуха омраза. Глухо негодувание.
5. За местност, улица и др. — в който няма шум, движение; неоживен, безлюден, тих, пуст. Тази ранна утрин той вървеше сам
