3. Думи, изрази или мисли, които са безсмислени, неразумни, несериозни, глупави; безсмислица. Лго беше много весел, приказваше безспир ииразсмиваше всички с глупостите си. И. Йовков, АМГ, 20. — Аз ще си намеря квартира и ще се преместя, щом като.. — Ти много-много глупости не приказвай! В тая къща аз съм господар. М. Грубе-шлиева, ПИУ, 25. — Тя го [стихотворението] донесе тази сутрин в учителската стая,.., и го хвърли на масата. — Моля ви се — каза, — кое говедо е съчинило тези глупости? А. Каралийчев, ПГ, 143. Да седнеше един стенограф да записва колкото планове и програми се предлагаха за тази вечер, то би излязъл един огромен том от глупости. Ал. Константинов, Съч. I, 265-266. Слава богу, аз получих писмото Ви и пропъдих от главата си една глупост, която не ми даваше мир през последните три-четири дни. П. К. Яворов, Съч. Ш, 1965, 275. ■— Откъде познаваш новия експерт на "Никотиана "?.. — Той вероятно те е ухажвал!..— Ти си пиян и почваш да дрънкаш глупости. Д. Димов, Т, 116.
4. Нещо, което противоречи на здравия разум, което се преценява или представя като безсмислено, лишено от съдържание, глупаво; безсмислица. — Ние ще съставим нова легия, ще пратим хора в България, чети..
— С легии и чети? — каза студено председателят. — Всичко това е глупост; залъгалка за деца... Ст. Дичев, ЗС I, 401-402. — Е добре, може ли да устоят нашите срещу тях? Глупост е да се вярва! — Защо да е глупост? Все е по-добре да вярваш, отколкото да не вярваш! — отвърна Райчо. Д. Габе, МГ, 197. Кажи, от тъмно зло гнети-ми, / на що възлагахте тогаз, / надежди глупави, — кажи ми, / бих вярвал в глупости и аз!... П. К. Яворов, Съч. I, 20.
5. Като междум. Само мн. За изразяване на неодобрение, несъгласие с някого за нещо.
— Ще остана тук, но съм решил да живея в станцията.. — Глупости... глупости! Това може само едно момче да измисли. А. Гу-ляшки, МТС, 96. — Трябва да слеза... Ще си отида в къщи сама. — Глупости!... Какво значи това? Д. Димов, Т, 692. Туй не съм чувал, ала съм чувал, че смок е смучел млякото им .. — Глупости. Само си дрънкаш — каза Марин. Й. Йовков, АМГ, 211. Вече му се струваше, че усеща топлината на селото,.. Не блееше ли някъде в мрака притоп-лено стадо? Глупости! Какви овце! Та той беше още толкова далеч! П. Вежинов, НС, 165.
О Глупости на търкалета. Разг. За означаване, че нещо казано е много глупаво, напълно безсмислено, лишено от основание.
— Глупости на търкалета! Тъпотии! В. Пламенов, ПА, 34.
ГЛУПОТЕВИНА ж. Разг. Пренебр. Глупави, безсмислени, лишени от сериозно съдържание думи, изказвания, художестевени произведения и др. През целия път този човек намираше за какво да се заяжда с мен.., че се влача като последна мърда, че се зазяпвам в кичове и глупотевини. Й. Попов, ББ, 58. В една от сцените на стената Търбъровият герой с глупашка шапка (вероятно метафора на бедния откъм новини летен сезон, когато списанието е принудено да публикува глупотевини), е седнал на стол на фона на залеза. Лик, 1991, бр. 11-
12, 12. Не говори глупотевини.
ГЛУПЧО, -то, мн. -вци, м. Умал. от глупак (обикн. при обръщение за изразяване на пренебрежително или снизходително гальо-вно отношение). — Ще разорем синорите, та и моите нивици да станат по-големи — рече спокойно Беднотията,.. Чибура скочи. Люлееше се като маларичен. — Ти ли ще направиш това бе, копук? Ти ли бе, глупчо? Г. Караславов, Избр. съч. П, 391. Ханджия-та му каза с променен глас:.. — А бе, глупчо, кой ще те прибере тука, в града, каква работа можеш да захванеш — тъй ще пукнеш от глад. Д. Талев, ЖС, 30-31. — Нищо не ми е казвала, нищо й няма... по-здрава е от мене! — упорствуваше Найден зачуден,.. Жената се изсмя: — Бре глупчо, не виждащ ли, че баща ще ставаш! Г. Райчев, ЗК, 108-
109. В залисията си мама изглежда беше забравила, че се крия в килера. Тя натисна дръжката да отвори вратата. — Ох, този глупчо още се крие! — рече тя. П. Славинс-ки, МСК, 56. Валя се скара на момчетата:
— А вие, глупчовци, защо се биете? Стойте мирно! П. Славински, ПЩ, 482.
ГЛУПЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Индив. Правя, върша глупости. Кога ний само не глупим? — в съня. Ив. Вазов, БМ П,
30.
ГЛУТАМЙН м. Хим. Биол. Амид на глутаминовата киселина, съдържащ се в растителните и животински тъкани и като съставка на белтъчините, с важна роля в обмена на азот в организма и в биосинтеза на важни съединения (пурини, рибофлавин и др.). Чрез образуване на глутамин от глутаминовата киселина при растителните и много животински организми се обезврежда токсичният амоняк.
— Рус. глутамин от лат. glus, glutis ‘клей’ + лат. am(monium).
ГЛУТАМИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. Глутаминова киселина. Хим. Биол. Органично съединение (аминодикарбоксил-на киселина), което се съдържа в белтъчините и играе важна роля при азотната и белтъчната обмяна в организма, използвано в медицината и хранително-вкусовата промишленост. При оеминерализация на цвекло-вия сок могат да се извлекат ценни странични продукти като глутаминова киселина и бетаин. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 64. Глутаминовата киселина е безцветно кристално вещество.
