вен досадни измислици глупешки. Ив. Вазов, Съч. I, 60.
ГЛУПЕШКИ нареч. Като глупец; глу-пашки, глупаво. Тоя непознат пътник, комуто така глупешки издаде тайната си, не напразно отмина напред!... Ив. Вазов, ЗП,
35. Месечината се издигна, потърколи се по неравната линия на насрещния баир и като окъснял, дългоочакван гост погледна земята с глупешки усмихнатото си лице. Ем. Станев, К, 19. Когато работата дойде до последня крайност, тогаз чак викат доктора. Тогаз болестта е прекарала една върволица от промени поради действието на лекарствата, употребявани толкоз глупешки. Ч, 1875, бр. 6, 288.
ГЛУПЕЯ, -èeui, мин. св. глупях, прич. мин. св. деят. глупял, -а, -о, мн. глупдли, несв., непрех. 1. Постепенно ставам глупак; оглупявам. А аз гния гърди над моята бездушна специалност,.., и глупея между тоя див народец. Ив. Вазов, ЗП, 5. И той някога е работил така гологлав на открито поле. Работил eue бил здрав и щастлив. Сега глупее над тетрадки с безконечни грешки, над сополиви деца! Ц. Церковски, Съч. ГП, 123.
2. Проявявам глупост, държа се като глупак. Аз съм намислил нещо. Тоя път ще си слушам акъла, не ще глупея вече. Ем. Станев, ИК Ш, 18. — Де-де не глупей такава от някакви си милиони... да ти се смеят хората. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 429.
ГЛУПЛА ж. Инидв. Глупачка. Анка: Горане, брат да ми си — кажи ми,..; женят ли се те, Горане... Горан: — Е — потрай, глупло, — потрай! Ц. Церковски, ТЗ, 83.
ГЛУПЛЬО, -то, мн. -вци, ср. Индив. Глупак. Гледах я [Малица], майко, що гле-дах> / сам си се люто осъдих: / защо се държа студено, / защо й дума не думам, / защо съм глуплъо, нехайник, / какъв й кусур намирам. Ц. Церковски, Съч. П, 220.
ГЛУПО нареч. Остар. Книж. Глупаво. Той гледаше глупо и безсмислено въоръжените бунтовници пред себе си и трепереше. Ив. Вазов, СбНУ П, 123. Тоз славей cè едната песен пей, / туй слънце — вечно валчес-то — досажда, / се тоз човек, който глупо мре, живей. Ив. Вазов, Съч. Ш, 5. Аз от стара майка крия, /.. / Ей че глупо! Що да сторя? / Пак е майка, с ум се боря! П. К. Яворов, Съч. I, 36. — „Не! Ти си грозно цве-тице!“ — „А ти от мен по-грозно?“ Тъй глупо се протакаше таз препирня. Ст. Ми-хайловски, ФСС, 48.
ГЛУПОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко глупав; възглупав. Простодушни-ят, наивен и глуповат цветар можеше да говори всичко, без никой да обърне внимание на думите му. Й. Йовков, ПР, 14. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на хаджи Смиона..; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Ив. Вазов, Съч. УШ, 15. Танчо беше висок и сух коли-барин, с глуповато лице, със сини, сълзливи очички. Ем. Станев, К, 32. Нямаше вече кой да се обърне към него, към страшилището на тракийската земя, с весела или глуповата дума, с анадолска приказка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 364. От скъсания джоб на куртката ми беше изпаднала книга — глуповато четиво от швейцарски автор. ВН,
1960, бр. 2659, 4.
ГЛУПОВАТО. Нареч. от глуповат; малко глупаво, възглупаво. Тодора изчака Фаревица да седне, после се сви в нозете й, загледа я със засмени, но мътни очи и някак си глуповато попита: — Кажи ми, тия деца все твои ли са? К. Петканов, БД, 183.
— Значи ви е страх — ухили се глуповато Матейчо. — Тази нощ аз ще ви пазя — и ръката му пиянски залитна към пепелника да угаси цигарата. В. Нешков, Н, 221. Райна млъкна и като гледаше глуповато и смутено, с цялото си същество разбра, че не само нейната любов е безнадеждна, но е немислимо и обикновено приятелство между нея и Кондарев. Ем. Станев, ИК Ш, 60.
ГЛУПОВАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на глуповат. Васата си беше малоумен по рождение.., с вродена глуповатост. Р. Сугарев, СС, 93-94. В нея има някаква глуповатост, макар и старателно прикривана.
ГЛУПОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на глупав. Докато си вън от сферата на боя, можеш още да вярваш и дори да мислиш. Прекрачиш ли обаче в огнения обръч, изведнаж те грабва някаква чудови-щна безсмислица: защо е всичко това? Защо? Плюеш мислено в лицето на човешката глупост... Л. Стоянов, X, 10. Той беше доверчив до наивност, до глупост. Ал. Константинов, БГ, 120. Мъдростта и глупостта — / два сиамски братя на света. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40.
2. Глупава, неразумна, необмислена проява, постъпка. Парите, които ми пращаш, досега ми стигаха, но този месец направих нова глупост.. Купих си фотографически апарат. М. Грубешлиева, ПИУ, 128. Тъкачев спря пред кутията, извади писмото и като натисна тенекиеното канапче, бутна решително синия плик. И едва след това той трепна, защото му се стори, че е извършил непоправима глупост. Г. Караславов, ОХ I, 213. От тия шеги,.., още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да върши какви ли не глупости. Й. Йовков, АМГ, 16-17. Ела и ти с нас. Хората ще се зарадват, ако дойдеш, и ще ти простят вчерашната глупост. Макар да не смятах вчерашната си постъпка за глупост, аз реших да отида на лов за диви свини. М. Мар-чевски, ОТ, 361-362.
