ГЛУПАРЙНА, -та, мн. -и, м. Диал. Глупак. Нели си е Марко глупарина, / де си даде Шарка добра коня, / па се качи Гине от Ла-тине, / та прегази той сине езере, / та отиде у Прилепа града. Нар. пес., СбНУ XLIV,
8. Ти ме пратиш кумашин да бъдем, / он ме води зета аманета / да изведем из Немеч кралица, / че му сина много грозотия, / грозотия и па глупарина. Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 142ч
ГЛУПАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Глупаче. Дона овчарче думаше: — "А бре овчарче глупарче, / тук ли се мома целува? / Хайде ма, овчарче, заведи там долу на кладенеца. Нар. пес., СбВСт, 806.
ГЛУПАЧЕ, мн. -та, ср. Умал. гальов. от глупак. А Косето си спи. Ти нали го знаеш
— задрямва с кокошките. Все си е такова. И нали е глупаче, нищо не разбира. Спи на мама в скута. К. Георгиев, ВБ, 73.
ГЛУПАЧКА, зват. глупачко и глупач-ке. ж. 1. Жена с ограничени умствени способности; глупава жена. Попът опита почвата с още няколко въпросчета, намръщи се, като разбра, че тя е хубава, но е глупачка и нищо повече. Г. Караславов, Избр. съч. П, 286.
2. Жена, която проявява недосетливост, не-съобразителност. — Че защо ще ги откарат и накъде? — троснато, сърдито му отвърнах, като се преструвах на глупачка, която не разбира нищо. А току-така стои и си приказва на халос. П. Михайлов, МП,
11.// Жена, която проявява наивност, довер-чивост в отношенията си към другите. И тя, глупачката, вярва и започва: ще поправя дома и овчата сая, ще стегна оградата. Й. Йовков, АМГ, 111. — Ако пожелаеш, можеш да притежаваш целия апартамент.. — Приеми! Приеми! Ти ще бъдеш най-голямата глупачка, ако не приемеш това честно предложение. Д. Кисьов, Щ, 183-184.
Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към жена. — Тя ни е издала!.. — произнесе червенокосата жена.. — Казвай, глупачке!... Какво е издала? Д. Димов, Т, 158. Вида: Другаде ще са, заровил ги е някъде. Рали: Глупачка! Че да си гледала, да си пазила. Й. Йовков, Б, 24.
ГЛУПАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до глупак или е свойствен, присъщ на глупак; глупешки. Сигурно съм изглеждал много смешен, защото тя се поизчерви и смутолеви нещо, за да пресече глупашкия ми възторг. К. Калчев, ДНГ, 24. Ирман изгледа плоскотилата глава на Костанди и се усмихна на изпъчения му вид, на израза, в който се четеше глупашко самодоволство. П. Славински, ПЗ, 284. Пуст останал свят
— управа, / плач, одумки — хляб не дава; / цар заял те! — род глупашки, / стягай дрипи сиромашки. Ц. Церковски, Съч. П, 79.
ГЛУПАШКИ нареч. Като глупак; глупешки, глупаво. Погледът му беше някак особен, навярно усещаше какво става в душата ми. Кой знае защо, седнах край него и съвсем глупашки запитах: — Дядо Щиляне, спомняш ли си момчето? П. Вежинов, ЗНН, 158-159. Сатирикът беше се измамил ако не... глупашки, то твърде глупаво-наи-вно,.., че ще може да поучи чрез писмото си тия човекоподобни литературни критици на ум. Т. Генов, ДОД, 97-98.
ГЛУПАЩИНА ж. Разг. 1. Само ед. Качество на глупав (в 1 и 2 знач.); глупост. Но у нас може да се появят български паши и български заптиета.. — Ако сме ахмаци и глупаци — .. — такива хора винаги ще се ползуват от нашата ахмащина и глупащи-на. В. Геновска, СГ, 34-35.
2. Обикн. мн. Глупава, неразумна постъпка; глупост. Омръзнаха ми неговите глупащи-ни.
ГЛУПЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от глупея.
ГЛУПЕЦ, зват. глупецо, мн. -пцй, м. Глупак. — О, безумни глупецо, аз не ти ли казах да помниш моите три поръки през целия си живот? А ти още на минутата ги забрави и ето как глупаво се измами... Ц. Церковски, Съч. Ш, 286. Всички виждаха спадането на цените, но не желаеха да продадат партидите си.. Те бяха късогледи глупци, които задръстваха пазара и за голямо удоволствие на Борис щяха да са удавят. Д. Димов, Т, 138. Глупецът е дързък, над всичко се смее; / но само да мисли не смее. Ив. Вазов, Съч. ПГ, 227. Пречка е на себе си глупеца, / пречка е на другите мъдреца. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 40. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч., 1929,
14.
ГЛУПЕША м. Диал. Глупак. Обърна се малка мома, / че се приеме на овчаря: — Ой овчаръо, ой глупеша, / излъга та малка мома. Нар. пес., СбНУ VII, 9.
ГЛУПЕШКАТА нареч. Диал. Като глупец; глупешки. Покажеш ли си и там глупостта, токо тъй слепешката, глупешка-та, кажеш ли дума или понечиш да земеш китка, която не е била приготвена за тебе, ядваш или безсолни думи, или кривата кобилица. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14,21.
ГЛУПЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до глупец или е свойствен, присъщ на глупец; глупашки. Наизлезли бяха и турците — другари на бея, и гледаха с глупеш-ка почуда тая размирна, тревожна сюрия от жени. Д. Талев, И, 426. Ще делим ний хорски укори, / ще търпим и присмех глупешки. Хр. Ботев, Съч., 1929, 10. Да, зех да мисля вече, че принципи човешки, / не са ос
