барското вино, което обикаляше хорото. Ив. Вазов, Съч. XXV, 20.
ГЛУПАВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал. гальов. от глупав (в 1 и 2 знач.). — Майка ти... тя, Джонко... тя рачи ли ме? — попита изведнъж Ангелина. — Глупавка ти! — опули се Джонко; дойди, върви! Мама и буля щат ни на вратните посрещна.
А. Страшимиров, ЕД, 36. Едно яничарче / маненко, глупавко, / то мирно не мина: Па-уне подшикна, / жераве подвикна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 373.
ГЛУПАВО нареч. 1. Като глупак (в 1 знач.) ; глупашки, глупешки. Противоп. ум-но. — Има писъмце. За тебе, тъй ми се струва — рече той. — От кого е, чичо Кольо? — нетърпеливо и глупаво попита тя. Г. Караславов, ОХ I, 293. И Кънчо трепере, слухти, гледа, плахо-плахо, стъпя като в паница, постоянно се препина и още повече бърка в работите и още по-глупаво и безсмислено отговаря на запитванията. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 231. Лепо по-корно туряше ръце в джобовете, усмихваше се добродушно и глупаво и тръгваше редом с нея. Елин Пелин, Съч. I, 92.
2. В противоречие с разума, със здравия смисъл, в несъответствие с нормите на ра-зумното поведение; неразумно, нелогично. Противоп. умно. Овчарчето си отиде недоволно. Стоян разбра, че се издаде. Глупаво постъпи, като повери тайните си помисли на едно хлапе. К. Петканов, X, 155-156. По едно време му хрумна да напъха пакетите в печката,.., но веднага намери, че това ще бъде по-глупаво от всичко друго: „Не, те най-напред ще се заловят за печката... Къде да ги скрия, къде?...“ Д. Ангелов, ЖС, 478. Каквато и да хване, където и да стъпи, щото и да каже — се излизаше, че е лошо хванато, лошо стъпено и още по-лошо и по-глупаво казано. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 230. Но беше и Андрей обхванат цял / от чувство странно: че се бил държал / и във началото, и още повеч в края / ужасно глупаво. К. Христов, ЧБ, 62.
3. Без да има смисъл; безсмислено, празно.
— Пък и само един голям идеал може да направи живота на човека богат, съдържателен. Иначе, да се живее ей така, самоцелно е просто глупаво и недостойно. Д. Ангелов, ЖС, 175. Пусто и глупаво е наоколо му, нищо не дава отзив на глас искрен, благороден. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 24.
— Ех, че глупаво загинаха — прошепна гла-сно той [вълкът] и се сви, но не от страх, а от непоносимата мъка, че не можеше да се отплати на презрените преследвани животни заради обидите, които изсипваха върху му от брега на дупката. О. Василев, ДГ, 108-109. // Без основание; неоснователно, неуместно, излишно. Не знам защо ми беше някак неловко, почуквах глупаво цигарата по нокътя си и макар само преди минутка да бях пушил, поисках разрешение: — Мога ли да запаля? С. Северняк, ОНК, 69.
4. В състояние на не ловкост, неудобство; неловко. Почувствувах се много глупаво, но продължих да вървя до него. Ст. Христозова, ДТСВ, 126.
ГЛУПАВЩИНА ж. Остар. Глупащина. Много пъти през живота си ся намерих по-бръкан и замотан в мъчнотии, а то бе все от моята глупавщина. И. Груев, СП (превод), 62. Пийте [противоотрова] в имято божие! Боже мой! Каква глупавщина сте направили, гдето не сте пили отнапред? Турете живота си в безопасност. К. Величков и др., ЛБ (превод), 102.
ГЛУПАК, зват. глупако, мн. -ци, м.
1. Човек с ограничени умствени способности; глупав мъж. — Вижте го бре, братя, колко е глупав! —.. — Иска глупакът да му се кълна, че няма да му открадна кръстчето! Ами като увисне след малко на въжето, къде ще го дене това кръстле? О. Василев, 33, 128. Само понякога на Аароново-то лице се появяваше тоя израз: на проклетия, упоритост и непреклонност,.. Тогава той й приличаше на Самуила, когото тя ненавиждаше, та изпита същата ненавист и към мъжа си — късоглед глупак, а се мисли за мъдрец и витае по облаците. А. Дончев, СВС, 108. Кръгъл глупак.
2. Човек, който проявява недосетливост, не-съобразителност. — Видиш ли какво другарство има между гъските? Как й [на ранената гъска] помогнаха! На, взеха я под носа ми. А аз, глупакът, мислех, че тя е в торбата и не побързах да напълня отново пушката... Ем. Станев, ЯГ, 61. Трябваше и от него да крие кроежите си... А той, глупакът му,.., седнал и — „Ще я умориш!“ — „Ще я уморя зер! — кипна отново старата.
— Няма да я охранвам тук за оглед...“ Г. Караславов, Тат., 215. // Човек, който проявява наивност, доверчивост в отношенията си към другите. Павел се намираше в Аржентина и от време на време се обаждаше с писма, които адресираше до майка си. Редингота не се интересуваше вече от него, а Борис го считаше за пропаднал глупак. Д. Димов, Т, 70. — Какво ни е направил! — рече презрително Ганчо Панайотов. — Нищо не ни е направил — само на глупаци иска да ни прави... Г. Караславов, СИ, 23.
Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на отрицателно, пренебрежително отношение към някого. — Глупако! Говедо! Я виж какво ме направи! — викаше Гороломов. И. Йовков, ПГ, 181. — Значи, отказваш да помогнеш на един ранен!... — Не отказвам, глупако!... — озъби се тя. — Но и аз искам да спася един човешки живот... Д. Димов, Т, 594. Разбира се, старият иманяр стоеше настрана и тайнствено се усмихваше. Глупаци! Нека копаят! И да намерят мястото, пак не могат стигна до деветте катъра с деветте товара. К. Калчев, ПИЖ, 43.
