ГАЗЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Газен, газов2. Ханджийката драсна кибрит и запали газева тенекиена лампичка. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 143. В малката стая, постлана с китена черга, .. е топло, уютно. Електрическата крушка е избутала няко-гашната газева лампа с кръглото огледало. А. Каралийчев, ПД, 22. Спеше край селото .. в една которка, съградена от колове, га-зеви тенекии и папурвина. Ив. Вазов, Съч. Xi, 19.
ГАЗЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Газениче. Невяста Панчовица бе станала отдавна и шиеше над малкото тенекиено газейче, което пущаше повече дим, отколкото светлина. Т. Влайков, Съч. П, 125.
ГАЗЕЛА1 ж. Тропически чифтокопитен бозайник, причисляван към семейството на антилопцте, със среден ръст, стройно и гра-циозно тяло, дълги уши, тънки и дълги крака и лировидно извити рога, обитаващ степни и пустинни области в Африка и Азия. Gazella. В непроходимите джунгли и безкрайните савани често прибягват антилопи и газели, зебри и жирафи. Д. Филипов, Г, 9. Опитомени гепарди се използуват за лов на грациозните, бързоноги газели, които обитават южните райони на страната. П. Цолов, Т, 19. Вътре в пустините има газели или сайги, прелестни и страхливи животни на големина колкото една коза. С. Бобчев, ПОС (превод), 239.
— От араб. през фр. gazelle. — Ив. Богоев, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ГАЗЕЛА2 ж. Литер. Вид източно любо-вно стихотворение, което се състои от 5 до 12 двустишия, римувани по схемата аа, ба, ва и т.н. Поетът с къдриците снежнобели / реди любовни пламенни газели / за девите на древния Ширван... Л. Даскалова, СТ, 124.
— От араб. през тур. gazel.
ГАЗЕН1, -а, -о, мн. -и. Прил. от газ2. Газената лампа, окачена на стената между две картини, мяташе жълтеникава светлина. Б. Несторов, СР, 77. Гороломов се огледа, видя бъчвата, видя един празен газен сандък и планът му беше готов. И. Йовков, ПГ, 158. Из кривите калдъръмени улици за-мъждукаха самотни газени фенери. П. Здравков, НД, 5. Долу в избата .. имаше изкопана дупка, в която стоеше едно газено тенеке с различни отрови. 3. Стоянов, ЗБВ
I, 131. През януарските дни .. свещите и газените лампи .. отново станаха дефицитна стока. Диал., 1990, бр. 6, 12.
ГАЗЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от газ3. Ако в бяла престилка тя бе симпати-чна, в тази тъмносиня рокля и червено газено шалче на шията изглеждаше очарователна. Й. Попов, ИЖП, 7-8.
ГАЗЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от газя. Подир половин час газене през търсави-щето, пътят фана да се издига по хълма. Ив. Вазов, Съч. XVI, 91. За светенето и за газенето в калта той не съжаляваше: шейсет години чичо Марин беше газил селските калища... Г. Караславов, Избр. съч. I, 284. След дълго газене из навалицата най-после се провряха напред учителят по история Марков и участъковият лекар Па-рушев. Д. Вълев, 3, 250. Веке й се додеяло, / нощно време от одене, / кално друме от газене. Нар. пес., СбНУ Х1ЛОП, 65.
ГАЗЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Примитивна газена тенекиена лампа без шише, използвана в миналото за осветление. Вечер от тесните прозорчета като дебела нишка се измъкваше масленожълта-та светлина на газениците. М. Яворски, ХСП, 1. Край газеника, кой едва блещука, / вечеря, после сън. К. Христов, ЧБ, 41. —Де ти е лампата, мари! Газеник нямаш ли? Ст. Дичев, ЗСII, 402.
ГАЗЕНЙЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от газеник. Навътре в къщата на дядо Марко, чак в пондилото, люлееше мижаво пламъче малко, тенекиено газениче. Д. Талев, И, 24. Едно малко газениче, като кандило пред иконостас, пърпаше до стената, над самото огнище. Д. Калфов, ПЮН, 55. Вечерно време всички заспиваха с кокошките, защото пръстените светилници и газеничета-та едвам мъждукаха. А. Каралийчев, ПД, 78.
ГАЗЕНИЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от газеник и от газениче. „Мой хубав роден край“ — мислеше си младежът, без да отделя очи от близките и далечни очертания на стаената равнина, дето се виждаха да припламват жълти, газеничени светлинки. Ст. Дичев, ЗС I, 253. В това време през току-що открехнатата врата на комшийска-та къща, като плиснато злато се провла-чи газеничена светлина и заедно с нея поток от весела глъчка. М. Яворски, ХСП, 9.
ГАЗЕТА ж. Остар. Книж. Вестник. Като тежък удар се сложи станалото и върху Желя. Сега неговата беда, неговият позор се знаят от всички. Щом и в газетата са го писали, тя е свършена вече, неговата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 171. Той ми показа няколко газети, в които се описват неговите смели издигания в облаците. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Умря Кара-велов .. Ний всички очаквахме с нетърпение да четем в българските газети цял ред статии за смъртта на чело века, когото трябваше да оплаче цял български народ чрез своя печат. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 20.
— Ит. §аггейа през рус. газета. — Софр. Врачански, Възвание към българския народ, 1806—1812.
ГАЗЕТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Пренебр. Журналист; вестникар. При пор
