5. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните. Газовете, насъбрани в стомаха на животното, заизлизаха, още нанаса погледът на Комура се разведри. И надутият му като балон корем взе да се събира. И. Йовков, АМГ, 100.
О Благороден газ. Хим. Елемент от нулевата група на периодичната система на Менде-леев, който е химически неактивен. Газге-нераторен (генераторен) газ. Техн. Вид га-зообразно гориво, получавано от твърди или течни горива чрез непълното им окисляване с въздух, кислород или водни пари в специални генератори, което се използва като моторно и индустриално гориво, за битови нужди и пр. Гърмящ газ. Хим. Смес от метан и кислород или въздух, която при запалване експлодира. Давам / дам газ. Разг.
1. Увеличавам скоростта на движение на автомобил, мотоциклет и др. Мълчаливият недружелюбен шофьор даде газ и колата потегли с грамадна бързина по тесен асфалтиран път. П. Вежинов, ДМ, 84. Шофьорът е залепил поглед за стъклото, стиснал е кормилото в ръцете си и с левия си крак непрекъснато натиска педала и дава газ. А. Гуляшки, МТС, 38. 2. Изведнъж засилвам, ускорявам някаква работа, дейност. — Дълга и широка е тя, ами давай да започнем .. Давай газ! А. Гуляшки, СВ, 71. Идеален газ. Физ. Теоретично понятие за газ, който се подчинява точно на основните физически закони. Инертни газове. Хим. Химически елементи от нулевата група на периодичната система (хелий, неон, аргон, криптон, ксенон и радон), които при обикновени условия са газове и имат висока химическа инертност; благородни газове, редки газове. Райски газ. Хим. Двуазотен окис (N20), който се употребява в медицината за лека, бързо преминаваща упойка. С пълна (пълен) газ. Разг. С най-голяма скорост. Обърни три-четири бутилчици за мое здраве и карай на трета скорост с пълен газ! ВН, 1960, бр. 2639, 4.
— Фр. gaz. — Н. Геров, Извод от физика, ч. I, 1849.
ГАЗ2, ra3Tà, мн. няма, ж. и (рядко) газ, гйзът, гйза, мн. няма, м. Течност за горене, която се получава при преработка на нефта; петрол. Като завинтваше с бързи пръсти машинката с фитила, Ния рече: — Това е газ, майко. С нея гори лампата. Вместо лой. Д. Талев, ПК, 21. Ванко не отговори веднага. Беше зает да налива газ в примуса и едва след малко отвърна. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 255. — Хайде да се навечеряме докато е видело .. И газта ни се е свършила, няма с какво да си светнем. Г. Караславов, Тат., 40. Лампата едва прежуря, останала без газ. Л. Стоянов, X, 69. Кръчмата скоро се изпълни със задушлив кадеж от лампата с калпавия газ. Ив. Вазов, Съч. ХП, 80.
— От тур. gaz yagi. — Й. Груев, Землеописание, 1871.
ГАЗ3, газът, гйза, мн. няма, м. Тънка прозрачна тъкан. И пръвото му листо [на евангелието] позлатено, но носеше образите на подарителя и съпругата му, с тънък газ покрити. Ч, 1871, бр. 9, 284. Шалче от газ.
— Фр. gaze.
ГАЗАТОР м. Техн. Уред, употребяван в кинопрожекционни апарати като източник на светлина при липса на електрически ток, в който горящи течности (етер, газолин) се превръщат в пари и се смесват с кислорода от въздуха.
ГАЗАЦИЯ ж. Техн. Насищане с газ1; газиране.
ГАЗГЕНЕРАТОР м. Техн. Съоръжение за получаване на генераторен газ от твърдо гориво. Един опел кадет с газгенератор .. остави дворчето на хижата и с бумтеж на царевична роначка се понесе по отвъдната просека, настлана с пясък към портала. Д. Вълев, 3, 201. Камион с газгенератор.
ГАЗГЕНЕРАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от газгенератор. Триетажното здание на криминалната полиция се намира до Търговската камара .. Пред него са гарирани няколко мотоциклета с кошове и една германска газгенераторна кола. Др. Асенов, ТХНП, 173. Газгенераторен двигател.
О Газгенераторен газ. Техн. Генераторен газ.
ГАЗДА, -та, мн. -и, м. Диал. 1. Обикн. нечленувано и в съчет. със собств. имена. Имотен стопанин, богаташ, господар. Евтим предаде цялата своя сиромашка душа на благодетеля си. Няма да поседне и на стъпалото, щом така иска газда Пера Джамбазович, братовчедът му. Д. Талев, ГЧ, 105-196. Момчил отиваше в чужда земя при газда Нейко — другар на татко му от младини. Сега газда Нейко имаше богати градини край Дунава и далечната Словашка земя. 3. Сребров, МСП, 104. — „Не ма накарвай, газда Христо, да ти разказвам своята история: тя е дълга и широка.“ П. Хитов, МП, 63.
2. Главатар на градинарска дружина в чужбина. — Аз съм от гурбетчийски край и помня как нашите бащи отиваха да работят по чифлиците на чорбаджиите чак във Видинско и чужди страни и как газди-те още „на зелено“, по родните им къщи, ги наемаха на безценица. Ст. Поптонев, ОБЛ,
17. А Петърчо тези дни прати хабер, че бил добре. Чак в Маджарско отишъл с един драгановски газда. К. Константинов, НДД,
18. Мъжете в ранна пролет надяваха дисагите, мятаха отгоре им кожусите и тръгваха да правят градинарство в Кривой рог, Братов, в Темешвар и Мункач .. Но в чужбина газдите вземаха лъвски дял, а селските лихвари ги посрещаха като акули. А. Каралийчев, ПД, 10.
— Унг. gazda през срхр. газда или рум. gazda. — Речник на думи турски и гръцки в езика български, 1855.
