ГАДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Ос-map. Книж. Гаден. Само едно би било въз-можно да се случи: наистина да е дръзнал Веригаров да каже на Драга гадките си стихове. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 69. Умеят да преобразуват всекий / полет към идеал
— на акробатство /ида ласкаят грозните инстинкти / и гадките пороци на тълпата! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4,
187.
ГАДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Ос-тар. и диал. 1. Правя нещо да стане мръсно, нечисто, гнусно; мърся, цапам. "Ти съвършено право забеляза — отвърнала мухата .. / Там гдето смърт и гниение има /— веднага първа аз ще се вредя. / Да разнеса заразата\, да гадя / където видя малко чистота. " Хр. Радевски, Б, 32.
2. Хокам, коря, хуля, ругая. Именно търговците се мъчи да вразуми той, като гади „неразумни и слабоумни (юроди)“, задето се срамували да се наричат българи. Г. Бакалов, Избр. пр, 130. Презираше мя, гадяше мя, псуваше мя и най-после зе и да мя бие. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 219. Отидохме си от меджията в село и ни повикаха да ни съдят. Съдиха ни, гадиха ни, вмъкнаха Полвинката в дюкяна и туй беше. М. Кънчев, В, 129. Ний додохме у тогози наш брат, разбудихме го, раздигнахме го, рекохме: ще ни сърди, ще ни бие, ще ни гади, но като ни видя, радом се зарадва. Ил. Блъс-ков, С, 12. А пред нея все отбор слугини / прави стоят и заповед чакат / тя ги гади, за сколуфи дърпа. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 920. Иди, доди, либе ле, / дома довечера, //.. / че да чуиш, либе ле, /мама как ма гади. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 146.
3. Правя нещо хубаво да стане лошо, отвратително; развалям. Г-н Величков ще направи една истинска услуга на българската литература не с преводите си, а со своето за-ричане да гади тая литература с произведенията на своята муза... П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188. гадя се I. Страд. от гадя. Едно потвърждение от страна на влиянието на руската поезия и критика върху Славейкова имаме ний в статията на г. Т. Бурмова в Български книжици, 1860, .., дето се гади учителя му Н. Михайловски и той за еретизма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 8. II. Възвр. от гадя в 1 и 2 знач. ГАДЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал.
1. Ставам мръсен, нечист, гнусен; мърся се, цапам се (Н. Геров, РБЯ).
2. Прен. За нещо — влошавам се, развалям се (Н. Геров, РБЯ).
3. Гнуся се, отвращавам се от нещо (Ст. Младенов, БТР).
ГАДИ МИ СЕ несв., непрех. Имам усещане, че ще повърна; повдига ми се, повръща ми се. Найден уморено се бе отпуснал на мин-дера .. Гадеше му се и устата му се пълнеше с горчива слюнка. В. Геновска, СГ, 474.
Първите два-три дена след заболяването Росица прекара повече в безсъзнание .. Отвратително й се гадеше. Кр. Кръстев, К, 192. — Какво ти е? .. Прилоша ли ти? .. — Не знам .. Мъничко ми се гади. П. Вежинов, НБК, 305.
ГАЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: Гаечен ключ. Спец. Инструмент за завинтване, затягане и отвиване на гайки, болтове и винтове с двустенни и ъглови глави. — Вчера не загубихте ли два часа да търсите гаечен ключ и не си ли отидохте на обяд пеша само защото не можа да се намери такъв, за да се отстрани повредата в колата ви? — припомням му. Тарас, ТМТС, 126-127.
— От рус. гаечнмй.
ГАЗ1, газът, газа, мн. газове, м. и (рядко) газ, газта, мн. няма, ж. 1. Само м. Вещество във въздухообразно състояние, което няма определен обем, определена форма и е с неограничена разширяемост. През 18 век Ломоносов, а скоро след него Лавоазие, установяват с помощта на множество опити, че въздухът се състои от два газа
— два химически елемента. К, 1963, кн. 3, 10. Най-малък показател на пречупване [на светлината] имат газовете, най-голям — диамантът. Физ. X кл, 1951, 128. В Сибир са съсредоточени най-богатите каменовъглени залежи; половината от запасите на нефт и природен газ. Пог., 1970, бр. 7, 5. Електронен газ.
2. Общо название на горящи газообразни или парообразни вещества, употребявани за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др. В сравнение с дървата, каменните въглища и нефта газът е най-удобното, най-евтиното и най-практично-то гориво. Д. Русчев, НЗ, 13. Серьожа натисна педала на газта до краен предел. Колата се понесе напред като стрела. Ж. Колев и др., ЧБП, 199. Диманов се сепна и колата подхвръкна от неволно прибавената газ. Кр. Кръстев, К, 260. Мъжът издигаше пръта, натискаше с него вратичката на фенерите със светилен газ, пъхаше решетката и във фенера пламваше възсинъорозо-во пламъче. Д. Спространов, С, 12.
3. Само м. Общо название на въздухообраз-ни химически бойни вещества. Но нека се знае от всички, че една нова война ще бъде нещо много спграшно .. Със задушливи газове ще бъдат унищожени големи градове. Б. Шивачев, Съч. I, 24. Боен газ. Отровен газ. Сълзлив газ.
4. Само мн. Газообразни отделяния, които се изхвърлят при работа на двигатели с вътрешно горене, при експлозия и под. Мирисът на барутните газове се смесваше с аромата на горските цветя и свежата още шума. К. Ламбрев, СП, 29. Листата и цветовете на дърветата и тревите отделят фитонциди, които обезвреждат газовете и убиват бактериите. Е, 1979, бр. 20, 3.
