тите зад Исмаил ага често взеха да спират файтони с европейски консули и газетари. Г. Стоев, ЦЗ, 111. Да! Сума твари / човешки, / младите например наши газетари, / злотворствуват, — не затова защото / на-мерват сметка в зли дела, а от любов към злото! Ст. Михайловски, КБЗ, 57.
ГАЗЕТАРИН, мн. газетари, м. Остар. Пренебр. Газетар. Не такъв ли е писачът графоман / газетарин назован? Ст. Михайловски, БСб, 1913, кн. 1, 9.
. ГАЗЕТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Пренебр. Газетен; журналистически, вестникарски. Третия ден почнаха газетар-ските полемики и вестниците упрекваха един другиго в изкривявание на фактите. ВН, 1962, бр. 3253, 4. Настава периодът на дребните боричкания на страстите, на партийните вихрушки, на газетарските ге-роизми. Ив. Вазов, Съч. Х1П, 53.
ГАЗЕТАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Пренебр. Занятие на газетар; журналистика, вестникарство.
ГАЗЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до газета; журналистически, вестникарски. Каравелов не описва само в своите повести, а поучава .. Оттам у него тия постоянни отстъпления от описуемия предмет, които придават ако не на всички, то на голяма част от повестите му характер на газетни фейлетони. К. Величков, ПССъч. УШ, 54. Без да съм искал аз, [ходенето ми в София] стана предмет на тайни някакви съобщения, явни размишления и газетни разправии. П. Р. Славейков, ПХС, 1. Комисията му записа името .. и други някои обикновени подробности, добър материал за някоя газетна статия. 3. Стоянов, ЗБВ ГП, 254.
ГАЗЕЦ, мн. няма, м. Остар. Умал. от газ2; малко количество газ. А с другото купихме газец и сапун... Ив. Вазов, Съч. XI, 92.
ГАЗИБАРА неизм. м. 1. Нар.-поет. Епитет за кон, който може да минава през вода, река, бара. Да си земе бърза коня, / бърза коня кършигора, / кършигора, гази-бара. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 68. Марко стегна Шарка добра коня, / Груйо стегна коня газибара, / качили се два добри юнака. Т. Панчев, РБЯд, 68.
2. Като неизм. прил. Диал. Който е постоян-но измокрен (Т. Панчев, РБЯд).
ГАЗЙБАРЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. галъов. от газибара. Що прочете Марко ситно писмо, / веднъг стана Марко добър юнак, та му стегна [на Огнянчо] конче газибарче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 22.
— Друга форма: газобарче.
ГАЗИРАМ, -аш, несв. и се. 1. Прех. Насищам течност с газ1.
2. Прех. Насищам питие с въглероден двуокис за да стане пенливо.
3. Непрех. Отделям, изпущам газ1, газирам се страд. от газирам в 1 и 2 знач.
— От фр. gazer.
ГАЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от газирам като прил. 1. Който е наситен с газ1. По такива места [с големи разломи и пукнатини] възникват и вулкани, които разливат дори до земната повърхност огнетечна газирана лава. П. Мандев, СПВ, 5.
2. За питие — който е наситен с въглероден двуокис. Той е вече „оздравял“, храни се нормално, .. пие газирана вода и кафе. Л. Стоянов, X, 66. Изваждаме от раницата бутилка с газирано шипково питие. П. Нез-накомов, МА, 45. Най-напред той се прости с въздържанието, като си позволи да пие газиран пелин, защото тъй пожела Ги-та. К. Калчев, СТ, 78. Газирани напитки.
ГАЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от газирам и от газирам се.
ГАЗЙРАНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от газиран. Газираността на нефта е важно обстоятелство за експлоатацията на нефтените залежи. П. Мандев, СПВ, 34.
ГАЗИРОВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който служи за газиране. Гази-ровъчна машина.
ГАЗИФЕР м. Техн. Уред за получаване на газ1.
— Фр. gazifêre.
ГАЗИФИКАЦИЯ ж. Техн. 1. Получаване на изкуствени газови горива от твърди или течни горива или на природен газ за битови и производствени нужди.
2. Снабдяване със специална инсталация за използване на газово гориво за производствени или битови нужди; газифициране.
О Подземна газификация. Техн. Получаване на газово гориво от въглища в самото им находище.
— От фр. gaz + лат. fació 'правя' през рус. газификация.
ГАЗИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. 1. Превръщам твърдо или течно гориво в газово гориво.
2. Снабдявам със специална инсталация за използване на газово гориво за производствени или битови нужди, газифицирам се страд.
— От рус. газифицировать.
ГАЗИФИЦЙРАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от газифицирам (във 2 знач.) като прил. Който е снабден с газова инсталация. Газифициран град. Газифициран дом. Газифициран завод.
Г АЗИФИЦЙРАНЕ, мн. няма, ср. Техн. Отгл. същ. от газифицирам и от газифицирам се; газификация. Газифицирането на плевенската Панорама е спряно със заповед на кмета. ДТ, 1998, бр. 20, 2.
