наш Кирила, ама ако не е той, вас и кучетата няма да ви погледнат — пискливо крещеше Станка. Ст. Марков, ДБ, 58. Глозгах-те ми цървулите, сега ще ви гледам жалбите аз на вас, трън бях в очите ви досега. В. Нешков, Н, 448.
ГЛОЖЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от глог; глогче. Тук човек, там човек — няма го. По едно време го мярнах: седнал до едно гложе, загърбил се към овцете и се преструва, че не вижда какво правят. П. Велков, СДН, 377.
ГЛОЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който поради твърдостта си или неравната си повърхност гложде, убива.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: г л о з д а в.
ГЛОЗГАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Глождя. Тъй викат днеска кат побеснели, / паши, везири, софти, журнали, / що са до вчера кокал глозгали/ и на тирана песни са пяли. Ив. Вазов, Съч. I, 35. Кръстът е забит във живо тяло, / ръжда разяжда глоз-гани кости, / смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч., 1929, 11. Минаваха часове, но те не спяха. Те не можеха да заспят дори и да искат, глозгани от тежките рани. П. Вежинов, ВР, 29. глозгам се страд.
ГЛОЗГАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от глозгам и от глозгам се; глождене.
гломот, мн. няма, м. Диал. Глъч, шум, трясък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛОМОТАР, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Железен звънец, клопотар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛОСА ж. 1. Литер. Бележка на пре-писвач или читател в полето на стар ръкопис или в самия текст, която обяснява, тълкува непозната дума или неясен текст; приписка. Може пак Летопис Търновский да е притурено в Гилфердинговий ръкопис из-после, от някой четец, като неправилно пояснение (глоса) за патриарх Евтимий. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 24.
2. Езикозн. Всяка дума, която има неясно значение или се употребява рядко, и то с по-специална стилистична функция (диалектизъм, професионализъм или жаргонна дума) в литературен текст.
3. Юрид. Тълкуване текст на закон ред по ред.
— Гр. уХсосхаа 'език, реч, дума'.
ГЛОСАР, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Езикозн. Тълковен речник на остарели, архаични или рядко употребявани думи в текст, най-често от древен ръкопис.
2. Юрид. Сборник от тълкувания на закони и юридически актове.
— От лат. §1о85апит.
ГЛОТА1 ж. Диал. Примесът от сламки, прах, развалени зърна и под., който остава в зърнени храни, грах и др.; глотка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛОТА2 ж. Остар. и диал. 1. Глутница; глотница. Тъмна премрачна нощ владееше;.. С глъкове влъча вияше глота. А. Дювер-нуа, СБА, 365.
2. Много хора, събрани на едно място; тълпа, навалица. Вратата ся похлопа изново.. А като ся отвориха вратата, един чело-век,.., влезе между глотата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 54. Нъ управителю по-лиций,.., стори му ся, че бледная тръптъ-ща светлост месеца го лъсти; зато ся упъти към най-гъстая глота продавцях. БДн, 1857, бр. 4, 16.
ГЛОТКА, мн. няма, ж. Диал. Глота1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛОТНЙЦА ж. Остар. и диал. Глутница; глота2. Една нощ през зимата момъкът отива на Бяла, извежда момата из бащини й и я повежда към Пиперково. В пътя ги сполетва вълчешка глотница. П. Р. Славейков, БПI, ХП.
ГЛОТО ср. Събир. Диал. 1. Множество хора.
2. Множество, стадо животни.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛУБИНА ж. Остар. Книж. Глъбина, дълбина, дълбочина. Орелът, господарят на небесните глубини / и царят на крилатите гадини, / умрял. Ст. Михайловски, КБЗ, 58.
— Рус. глубина.
ГЛУБОК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Дълбок. Напоените ландишеви листя ся изтърсиват от щофа в някоя чиста и глубока гледжосана паница или в чиниян пахар. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Оставиха му в наследие и една хубава мошия, на коя бе в сред и един глубок кладенец. П. Радов, КТБР, 91. Понеже сега е веке глубока есен и mamo ми пише за още книги, та не можех сега да ги натъкма сичките. АНГ I, 358. И стоят едни прави, други на колене, едни с книги, други с перо в ръцете си, но всички с глубоко почитание и като че имат да чуят нещо от медоточните уста реченаго старца. Ч, 1871, бр. 11,338.
— Рус. глубокий. — Друга форма: глъбок.
ГЛУБОКОМЙСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Дълбокомислен. Какво ли да речем за толкози славни жени, на които имената украсяват страниците на историята,..; за толкози знаменити и глубоко-мислени француженки, англичанки, немкини и италианки, които ся отличаха във всичките науки и изкуства. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 14-15. Ний ще приведем тука онова, що пише глубокомисленият историк англичанский Гибон во своята история
